Потребителските възприятия се разминават с икономическата ситуация

Г-н Русари, тъй като това е първото проучване L’Observatoire, което е направено и на територията на България, какви бяха изненадите в него за страната ни?

На първо място, има сериозни разминавания между възприятията на отделните хора и реалната ситуация в България. Общото възприятие на хората е, че нещата в България не са толкова добри, но всъщност, когато погледнем показателите и видим нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) и намаляването на безработицата, се вижда, че всъщност по икономически показатели ситуацията е доста добра.

За мен основната цифра, която предизвика интерес в резултат на това проучване, са тези 69% хора, които биха желали през следващата година да харчат повече, да закупуват повече стоки. Като сравним с останалите държави от Европа – 35% в Италия, Германия, Франция, 33% в Португалия, тази цифра, която виждам, наистина ме кара да съм оптимист. Сега основният двигател за нарастване на БВП е вътрешното потребление. Преди тази роля се играеше от износа, съответно вярвам, че през 2018 г. БВП ще продължи да расте в резултат на повишеното потребление.

На какво ниво е използването на електронно банкиране в България спрямо другите държави от Централна и Източна Европа?

Смятам, че процентът в България е нисък. Разбира се, всяка една от големите банки работи усилено по дигитализацията на услугите си и за дигитализация на самата банкова дейност. Банките и финансовите институции трябва да се развиват с огромна скорост, много бързо, много ефективно в областта на електронното банкиране, но същевременно не трябва да се забравя, че трябва абсолютно стриктно да спазва всички действащи нормативни разпоредби и много високо равнище на етичен бизнес.

Смятаме обаче, че е изключително важно в България да се запази директната комуникация лице в лице, особено по отношение на личното кредитиране. Тази комуникация лице в лице до голяма степен е валидна и по отношение на търговията на дребно. Интернет, разбира се, е голям източник на информация, източник за сравнение на цените и много други полезни инструменти, но в крайна сметка комуникацията в самия обект, където се продава съответната стока, също е важна. Важно е доверието и комуникацията със самия търговец, който продава тези стоки. Във Франция имаме т.нар. услуга Hello bank – тя позволява на потребителя да бъде изцяло онлайн, да ползва абсолютно всички услуги онлайн, но въпреки това нашите клиенти посещават клоновете ни за част от услугите ни, защото те предпочитат да се видят със специалисти, да си поговорят. Мисля, че в България трябва да внимаваме много по отношение на това да запазим тази лична комуникация – дали по отношение на личното кредитиране, или по отношение също и на ипотечните кредити, трябва със сигурност да се запази тази комуникация.

След като направихте проучването в България, имате ли планове да добавите нови страни към него и имате ли други бъдещи цели в региона, за който отговаряте?

В Централна и Източна Европа страните, които са включени в това проучване, са Чехия, Словакия, Австрия, Румъния, България, а Австрия и България са от тази година. Това са страни, в които „БНП Париба Лични Финанси” осъществява дейност, съответно всички тези държави са включени вече в проучването. Друга интересна държава, която се намира далеч от Европа, но която искам да спомена, е Бразилия – тя също е включена. Смятам, че към настоящия момент с тези 15 държави, които са включени, тяхното географско разпределение в Централна и Източна Европа, в Южна Европа и в Северна Европа, проучването е достатъчно представително. Имаме планове евентуално в бъдеще да включим Швеция и Норвегия, тъй като и в тях развиваме дейност, но ще видим, това още не е решено.

Г-жо Недялкова, намаляват или се увеличават потребителите, които изпитват затруднения да обслужват кредитите си навреме?

Тенденцията като цяло на пазара е да намаляват. Нашата компания също забелязва тази тенденция. По принцип при нас традиционно управлението на риска е изключително добро, защото при нас управлението на риска не започва, след като човек изпадне в просрочване, а започва още в момента, в който се одобрява кредитът. Ние залагаме този принцип на отговорно кредитиране, не кредитираме просто, за да дадем кредит, ние искаме да сме сигурни, че човекът ще може да си плати всичко и след това ще може отново, когато има нужда, пак да дойде. Защото това е идеята, а не просто да дадем кредит и да не се интересуваме какво ще се случи.

Като цяло в България, дори и във времената, когато имаше повече риск, за нас рискът беше на едно изключително добро ниво. Това е заради тези практики, които се прилагат още от самата оценка на клиента в началото. От 100 клиента, които по някакъв начин са изпаднали в затруднено положение, 97 успяват след някакви договорки и отлагания да си погасят задълженията. Но като цяло в момента на пазара необслужваните кредити намаляват – безработицата пада, икономиката се стабилизира, това са фактори, които влияят положително върху необслужваните кредити.

Вас лично какво ви изненада при представените данни?

Това, което много ме изненада е как българите си формират мнението от мнения, споделени в интернет. Изненада ме също така, че имаме толкова много съвпадения - аз мислех, че България рязко ще се различава от средните показатели в Европа, но всъщност има доста съвпадения. Изненада ме при сравнението на хората, които са по-песимистично или по-оптимистично настроени, че има държави, които са доста по-песимистично настроени от нас.

Има ли конкретна банкова услуга в България, която смятате, че има нужда от по-голямо внимание от потребителите, която да се използва повече в другите страни, които са изследвани, но у нас не чак толкова?

По-скоро смятаме, че трябва повече да се развива потребителското кредитиране в България, защото в развитите държави потребителското кредитиране се развива с по-големи темпове и повече хора взимат потребителски кредити, докато при нас все още пазарът трябва да бъде предизвикан допълнително в тази посока. На фона на това, че България е в такава добра икономическа ситуация в момента, това е една територия, в която България по-скоро трябва навакса развитие.

Каква конкретна цел си поставя "БНП Париба Лични Финанси" за България през следващата година?

Традиционно амбициите към България са много сериозни, ние генерираме от няколко години насам двуцифрени ръстове и амбициите за следващите години винаги се изразяват при нас в двуцифрени ръстове. Групата очаква много от българския пазар, същевременно и инвестира в българския пазар. Неотдавна сменихме основните ни системи, с които оперираме. Искаме да развиваме различни иновации, особено в комуникацията с клиенти. Всички канали, през които клиентът би могъл да ни потърси. Искаме повече да използваме социалните мрежи и да сме повече онлайн, т.е. потребителският кредит да бъде по-добре позициониран онлайн.

Двуцифрен ръст на клиентите?

Двуцифрен ръст на изпълнените обеми.