Инж. Валери Мектупчиян: Работа и търпение е моят път към успеха

Валери Мектупчиян има късмета да е успешен предприемач. Казват, че му е присъщо да експериментира и да търси новото. Че не се бои от грешките. Самият той споделя, че в зората на демократичните промени се е захванал с бизнес, за да изхранва семейството си. И уверява, че всичко, което може да се каже за него, е страничен ефект на онова, което прави, и най-вече на факта, че работи, и то с огромно удоволствие и с любопитство. Основателят на „Спиди” бе поканен да сподели своя опит на годишната среща на българския клон на международната бизнес нетуъркинг организация BNI. Ето какво още казва той в отговор на въпросите на предприемачите:

Как идват „страничните ефекти”

Всичко съм постигнал с много работа. За жалост няма по-ексцентричен отговор на въпроса как успявам в бизнеса. Работя с много хора, по-млади от мен – те са активни, енергични, имат мнение и това ме зарежда. Когато правим нещо ново, трябва да сме заделили много енергия, а също огромен морален и емоционален ресурс. След това трябва да изчакаме три години, за да видим дали ще го бъде. Реалният живот невинаги изглежда така красиво както в презентациите. Като минат три години и видим, че цифрите започнат да се покриват с това, което сме рисували, са необходими поне още две години, за да се получи стабилизация. Но ако до третата година нещата не потръгнат, съветът ми е: Късайте!. Разбира се, това не бива да се прави арогантно. Като си признал грешката, трябва да си готов да понесеш и последствията. След петата година започва реалният проект, а едва след десетата се раждат сладки и зрели плодове. „Страничните ефекти” идват по този начин.

Какво е това късмет

Синът ми обича да казва, че съм имал късмет. Това е повод за дълбок спор между нас, свързан с това как си се подготвял в училище. Убеден съм, че ако добре си научил уроците си, късметът може да те връхлети. Късметът е интересно нещо. Той се заражда в първите седем години. Затова като родители трябва да обръщаме повече внимание на децата си и да им дадем шанса да получат повече от нашия опит, знания, култура, отношения. Тази раница, която сме напълнили през първите седем години, после е винаги с нас и  не я сваляме от гърба си.

Как се появява „Спиди”

Създадохме „Спиди”, защото самите ние имахме нужда от куриерски услуги. През 1989 г. нещата се промениха, институтът, който ми даваше стипендия, беше закрит. С образованието, което имах, трябваше да избирам – или да замина в чужбина, или да остана тук, където нямаше нужда от инженери. Не разбирахме от друго и се насочихме към автомобилите. Но те се развалят и трябваше да ги поправяме.

Започнахме бизнес с авточасти и срещнахме логистичен проблем. Тогава нямаше интернет, но съществуваше система на каталожна търговия. За да си разменяме части обаче, трябваше да има някаква мрежа. Една от първите мрежи беше магазията на гарата, през която се пращаха стоки. Големите логистични компании не извършваха вътрешни доставки. Редяхме се на опашки, после назначихме човек, който да се занимава само с това да получава и да изпраща кашони с резервни части. Нямаше по-културен начин и си казахме, че ние ще го направим. В началото тръгна експресна линия между четирите големи града, но се оказа, че това не е достатъчно и в рамките на няколко месеца направихме 25 точки, без изобщо да разбираме от куриерския бизнес. Чакането по опашки свърши, когато се намери неговата алтернатива.

Що е то бизнес успех

Работа, работа и търпение – това е моята дефиниция за успех. Много е скучна. Работата е предпоставка, съдържание, основа, надстройка, всичко… Резултатите не бива да са самоцел. Трябва да знаем какво правим и защо. По нашите географски ширини винаги има повече от един начин да се свърши нещо и тук обикновено започваме от втория.

Резултатът от ориентираните усилия е изключително важен. Има два вида хора – едни, които идват на работа, и други, които идват, за да работят. Има различни начини да измерим количеството свършена работа, макар най-добрият измерител да е вътрешното усещане, че нещо ти харесва и ти носи удовлетворение.

Кой има шанс

Една реплика на френския президент Еманюел Макрон му донесе много критики, но аз я одобрявам. Той посъветва безработен млад агроном да смени сферата на дейност и просто да пресече улицата, за да си намери работа в хотел или ресторант, където търсят хора. Младите днес имат огромен избор и много по-големи шансове, отколкото ние преди онези близо 30 години, когато бяха огромните сътресения.

Мотивацията – начин на употреба

Мотивацията на служителите става с добро заплащане. И аз им казвам, че половината от заплатата е за това, че идват на работа и полагат някакви усилия, а другата половина се дава за резултати. Затова е важно да има система, по която хората коректно да бъдат оценявани и измервани. Въведохме седмична оценка за работа, след като месечната звучеше твърде оптимистично и беше започнала да прилича на стенвестник.

Мотивацията е свързана със създаването на ясни правила. Още преди години научих, че баницата трябва да се разпределя между всички на масата. В никакъв случай не по равно, но за всеки трябва да има парченце. И тънкостта да мотивираш е да покажеш пътя към по-големите парчета. Те не се полагат, а трябва да се заработят.