IT секторът е козът на България във войната на бъдещето

Докато технократите дълго време вярваха, че войната е отживелица от миналото, реалността в Украйна отвори нова глава в тази всъщност вечна история. Дроновете, изкуственият интелект и софтуерните системи обаче преобръщат наопаки представите за това как се води война в днешни дни. Технологиите с двойно предназначение влизат в полезрението на инвеститорите и големи финансови ресурси започват да се насочват за разработване на иновации в отбранителната сфера.

На този фон е интересен погледът към българския технологичен сектор. Доминиран дълго време от аутсорсинг и услуги, сега той е изправен пред повратна точка. На фона на новия европейски механизъм SAFE, който може да инжектира над 3.2 млрд. евро във военната индустрия на България, IT индустрията – доказала силата си в аутомотив, AI, анализа на данни, киберсигурността и сензорните системи, има шанса да превърне натрупаната експертиза в конкретни хардуерни и софтуерни продукти.

Говорим за нещо, което ние вече сме развили, което сме създали и което е много мислено, но което може да бъде приложено в една друга обстановка – обстановка на криза“, коментира Марина Шидеров от БАСКОМ по време на Business Tree: Defence Forum 2025, организиран от асоциацията.

България има уникален шанс да стане лидер в отбранителната индустрия, смятат от БАСКОМ. Необходимо е само този опит да се слее с хардуерната експертиза.

Концепцията за двойното предназначение е в основата на бъдещата сигурност, повтаряйки историческия цикъл, при който военните иновации (като радарите или пеницилина) стават двигател на технологичния прогрес в гражданския сектор. Днес този цикъл се върти около:

• Изкуствен интелект (AI): Използван за предиктивен анализ и вземане на решения, което е жизненоважно както за логистиката, така и за бойното поле.
• Автономни системи и дронове: Могат да се използват за неща от пренасяне на лекарства до охрана на граници и предотвратяване на бедствия.
• Сателитни системи: Следене на глобални промени, например в земеделието, но и засичане на ракетни изстрели.

За да не изпусне този шанс, българската индустрия трябва да надскочи единичните успехи и да създаде мащабна екосистема. Както образно го формулира Марина Шидеров:

Имаме полярна звезда (като EnduroSat и Dronamics), но ни трябва съзвездие.“

Събуждането на Европа

Възможността за изграждане на такова съзвездие съществува не само по линия на натрупаната техническа експертиза, но и в контекста на започналото „събуждане на Европа“.

Знаете добрата поговорка – на този свят най-опасното е да си богат и слаб. И Европа е малко в тази позиция“, коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на Wiser.

Според него геополитическите заплахи заставят ЕС бързо да навакса изоставането си до 2030 г., с инвестиции в отбраната в порядъка на 3-3.5% от БВП. Един от ключовите лостове е европейският финансов механизъм SAFE (Security Action for Europe), който може да осигури на България над 3.2 млрд. евро за модернизация. Димитров смята, че ако картите бъдат изиграни правилно, 30% (половин до един милиард евро) от тези средства трябва да се върнат в българската икономика чрез офсет програми и индустриални партньорства.

Конкуренцията обаче не спи. Държави като Полша, Чехия, Германия и Франция „имат много, много сериозни компании, които са много напред и с които реално ние се конкурираме“. Димитров предупреждава, че в тази „дълга и капиталоемка игра“ верният път напред е единството на българския технологичен и отбранителен сектор, тъй като „ако сами не се погрижим за себе си, няма кой“.

Свръх-адаптивност и пещерни хора

Съвременните конфликти не се водят само с танкове и самолети. „Бойните полета са навсякъде – твърде асиметрично е“, предупреждава Доброслав Димитров, технологичен предприемач и член на УС на БАСКОМ.

В социалните мрежи, във финансовата сфера... Заради свързаността на света не можем да видим дали заплахата се намира в синтетичната биология или в социалните мрежи.“

Тази асиметрия прави невъзможно разпознаването на „първия изстрел“ и налага радикално нов подход: „Трябва да участваме всички, които сме с различни умения и различни вертикали“. Войната вече не е въпрос само на военните – тя изисква координация между киберспециалисти, биолози, финансови експерти и инженери.

В същото време бумът на AI технологиите отваря нови разрези на съществуващите и възможности, и заплахи. Нещо повече, изкуственият интелект не просто умножава способностите, той умножава и намеренията. Според Доброслав Димитров това е често пропускан аспект в технократските среди:

„Когато някой смята, че благодарение на технологията може да направи нещо много по-голямо от преди, най-вероятно ще му хрумнат и едни други неща да прави.“

Става дума за драстично увеличаване на риска. Докато преди създаването на биологично оръжие изискваше ресурсите на цяла държава, днес „четири-пет човека със сегашните системи не е невъзможно да създадат вирус“, предупреждава той. И дава друга интересна призма, в която се корени част от парадокса на нашето време:

Ние имаме технологии като за 22 век, които обаче се управляват от пещерни хора.“

Звучи на пръв поглед абсурдно, но ако човек се замисли, за 10 000 години хората не са променили биологията си. Повечето от нас все още са лактозно нетолерантни – биологично доказателство, че еволюцията не може да догони технологичния прогрес. „Какво остава да сме сменили тези по-дълбоките инстинкти“, казва Димитров, илюстрирайки основния проблем на съвременността.

Тази пропаст между нашите инстинкти и възможностите, които технологиите ни дават, създава безпрецедентни рискове. „Изкуственият интелект е множител на моженето“, обяснява той, „но освен че умножава интелект, умножава и намеренията.“

Този сблъсък между свръхмощни инструменти и непроменена човешка природа е най-голямата опасност, която налага отбранителният сектор да бъде воден от визия, отговорност и цел за „постигане на пълна асиметрия“ в защита, за да не му хрумне на никого да започне следващия конфликт. Още повече, че в свят на „ускорение на ускорението“, където знанията остаряват за 3 до 5 години, предвиждането на следващата война е невъзможно. Единственият отговор е свръх-адаптивността – изграждане на системи, които могат да се променят почти в реално време.