Италианската Lexroom купува „Правен Интелект“ и тръгва към ЦИЕ през България

Само допреди няколко години изкуственият интелект в адвокатската работа изглеждаше най-вече като експеримент: чатбот, който може да обобщи текст или да предложи първа версия на документ. Днес технологиите вече започват да се намесват в една от най-скъпите суровини на правния бизнес – времето.

Търсене на съдебна практика, което може да отнеме часове или дни, се свежда до минути. Една българска адвокатска кантора вече използва AI за изготвянето на 1600 документа месечно и, според доставчика на технологията, спестява между 60 и 70% от времето за тази работа.

Именно на този фон идва и придобиването на българската правно-информационна платформа „Правен Интелект“ от италианската legal-tech компания Lexroom. Сделката, освен поредното поглъщане на млад технологичен стартъп, е показателна за начина, по който се оформя пазарът на специализиран AI в Европа: глобалните модели може да са еднакви, но правото остава силно локално – със собствено законодателство, съдебна практика, институции и начин на работа.

Lexroom придобива 100% от „Правен Интелект“, а България става първият пазар в Централна и Източна Европа, на който стъпва италианската компания. Следващите стъпки вече са набелязани – още в началото на 2027 г. екипът планира навлизане в Гърция и Полша.

Сделка след малко повече от година

„Правен Интелект“ е създадена в София през 2025 г. от адв. Сиянна Лилова, Рангел Милушев и Кристиян Цанов. За малко повече от година платформата достига над 19 хил. регистрирани потребители, над 900 клиенти и около 1500 активни потребители седмично.

Компанията не разкрива приходите си към момента на придобиването, но Сиянна Лилова коментира пред Economic.bg, че бизнесът вече е на печалба.

Компанията ни беше на печалба с 4 човека екип.“

Ранната продажба повдига въпроса защо основателите не са избрали по-познатия за технологичните компании път – външен инвестиционен рунд и самостоятелна регионална експанзия. Според Лилова, причината е преди всичко скоростта.

Решихме да направим продажбата, защото смятаме, че ще бъде огромен ускорител за нас. За няколко месеца от екип с 4 човека ставаме част от компания с над 250 души. Това ще ни позволи да изградим по-добър продукт с още по-високо ниво на сигурност и да излезем на нови пазари много по-бързо, отколкото бихме сами.“

Цената на придобиването не се съобщава. Структурата обаче дава известна представа за начина, по който двете страни гледат на сделката – не като изход за основателите, а като залог върху бъдещата експанзия. Плащането включва кеш, акции в Lexroom и earn-out – допълнително възнаграждение, зависещо от изпълнението на определени цели за растеж в Централна и Източна Европа.

Сиянна Лилова също остава в бизнеса и поема позицията ръководител на Lexroom за Централна и Източна Европа.

Какво всъщност купува Lexroom?

Особеното при legal AI е, че навлизането на нов пазар не може да стане просто с превод на интерфейса.

Правният асистент на „Правен Интелект“ разполага с близо 1.2 млн. документа от 18 официални български и европейски източника – законодателство, съдебна практика, право на ЕС, решения и указания на институции и регулатори. Данните се обновяват ежедневно, а системата препраща потребителя към конкретните източници зад отговорите си.

Тъкмо това локално знание трудно може да бъде заменено само с достъп до голям езиков модел.

„Правен Интелект“ има задълбочено разбиране както на българското право, така и на реалните работни процеси на адвокатските кантори и правните екипи в страната“, казва Лилова.

По думите ѝ, за една година компанията е успяла да изгради разпознаваемост и клиентска база, включваща и големи български кантори.

Това показва и една от посоките, в които се развива специализираният AI. Самият езиков модел все по-трудно е достатъчно конкурентно предимство. Стойността се измества към данните, тяхното структуриране и познаването на конкретния работен процес.

Lexroom преследва именно такава стратегия. Основаната през 2023 г. компания изгражда платформата си върху повече от 13 млн. правни източника и се опитва да обедини проучването, анализа и създаването на документи в една среда.

По данни на компанията, тя има над 20 хил. клиенти и през лятото е преминала границата от 20 млн. евро годишни повтарящи се приходи. През май привлече 50 млн. долара Series B, само осем месеца след рунд за 19 млн. долара, като общото ѝ финансиране вече е над 73 млн. долара.

Този капитал очевидно започва да се насочва към придобивания. Освен „Правен Интелект“, Lexroom придобива френската Query Juriste и разширява бизнеса си в Германия и Испания.

Българските юристи вече не само експериментират

Сделката за „Правен интелект“ идва на фона на промените, предизвикани от AI, дори в такава консервативна сфера като правото. Българските юристи вече използват технологията активно, а според Сиянна Лилова активността не е концентрирана само при големите адвокатски дружества. Платформата се използва както от големи кантори, банки и общини, така и от малки правни екипи и самостоятелни адвокати.

Най-често AI се използва за правни проучвания – търсене на релевантна съдебна практика и отговори, подкрепени с конкретни правни източници. Бързо расте и използването му при работа с документи – анализ и адаптиране на договори, искови молби и жалби.

Според обратната връзка, която компанията получава, отделни адвокати спестяват между 4 – 5 часа и 2 – 3 работни дни седмично само при проучвания. Като ефектът зависи много от конкретната работа.

Но посоката е ясна: AI започва да сваля цената на една задача поне по отношение на необходимото човешко време.

Под натиск е моделът на платения час

Това постепенно поставя по-неудобен въпрос пред адвокатския бизнес. Ако правно проучване, за което преди са били необходими няколко часа труд, вече се извършва за минути, колко дълго клиентът ще бъде склонен да плаща на база вложено време?

Сиянна Лилова очаква промяната да доведе до повече фиксирани цени, абонаментни услуги и модели, при които клиентът плаща за резултата, а не за броя вложени часове.

Голяма част от рутинните и времеемки задачи постепенно ще се автоматизират, което ще освободи адвокатите да се концентрират върху дейностите с най-висока добавена стойност: стратегия, сложни казуси, отношения с клиентите и бизнес развитие.“

Засега не се вижда автоматизацията да е довела до поевтиняване на правните услуги нито в България, нито на чуждите пазари. Очаква се обаче да се увеличи капацитетът на правните екипи – един и същ брой специалисти да могат да обслужват повече работа.

Това вероятно ще промени и началото на кариерата в професията. Задачите, традиционно давани на стажанти и младши адвокати – ровене в правни бази данни, работа с шаблони, първоначален преглед на големи обеми информация – са именно сред най-лесните за автоматизиране. „Вече няма да се очаква стажантите да се ровят в правни бази данни и да попълват шаблони на ръка, а да се включват активно в подпомагането на съществената правна работа“, казва Лилова.

Това обаче не означава замяна на адвокатите.

AI вече е изключително добър в задачи като намиране и обобщаване на информация, обработване на големи обеми данни, преглед на документи и адаптиране на текст. Това са дейности, при които технологията може значително да ускори работата на юриста. Но когато стигнем до сложни казуси, критично мислене и изграждане на правна стратегия, човешката преценка остава водеща.“