Публични финанси
Изходът от тази политическа картина е почти невъзможен
За БСП влизането в управлението под каквато и да е форма няма да донесе позитиви, казва Геновева Петрова, изпълнителен директор на Алфа Рисърч
~ 4 мин.
Г-жо Петрова, какъв е общият ви прочит на резултатите от изборите? ДПС е на половин процент от БСП, ГЕРБ води убедително, но трудно ще състави мнозинство. Има ли изобщо победител на тези избори?
Ако трябва да говорим за победител в контекста на изборната надпревара, този победител е ГЕРБ, тъй като преднината им е достатъчнo голяма. От гледна точка на това, което следва, а именно съставянето на правителство и въобще цялата политическа конфигурация след вота, изход от нея много трудно ще бъде намерен. Причината почти невъзможната ситуация е големият брой представени партии в парламента. Никога досега не сме имали толкова "шарено" НС. Математически са възможни някои мнозинства, но политически са силно ограничени.
Какви са математическите възможности при 8 парламентарно-представени партии? ГЕРБ и ДПС събират ли мнозинство?
Чисто математически при 8 партии има възможност за съставяне на няколко комбинации. Те включват ГЕРБ и ДПС, но този вариант е много на косъм като бройка депутати. Друго математически възможно мнозинство е ГЕРБ, заедно с Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Няма как да пропуснем и възможното мнозинство на широка коалиция между първите 2 партии.
Политически обаче тези комбинации са много трудно. Едно потенциално правителство между ГЕРБ и ДПС е одобрявано едва от 5% от българските граждани. Широката коалиция от първите 2 или 3 партии пък е приемана положително едва от 15 на сто от гражданите. Все пак избирателите изразяват желание за дясно-центристко управление, което на този етап е възможно само с подкрепата на трета политическа сила.
Може ли да се каже, че се върви към нови избори след всички коментари и поставени условия от потенциалните партньори в следващия кабинет?
Мисля, че тонът на силно критикуващите партии от снощи на сам леко отслабва, без да има категорична промяна на позицията. Вариантът нови избори е възможен, но мисля, че избирателите няма да простят на нито една политическа формация, ако партиите поне не опитат да положат усилия за сформиране на мнозинство. Това би довело до сериозна загуба на големите политически партии и би помогнало на радикален вот.
Ако ГЕРБ е победителят, поне на хартия, кой е категоричният губещ в този вот?
Бих казала, че за пореден път това е БСП. След слабите резултати на евровота тя отново е в позицията на силно губеща партия. Тя губи съществена част от подкрепата си спрямо предишните парламентарни избори, а спрямо евроизборите увеличаването на гласовете е минимално. Тя не успява не просто да привлече нови избиратели, но трудно мотивира и сегашните си да отидат до урните. БСП тук е в ролята на големия губещ, и то за втори път тази година. Изглежда, че трудно ще излезе от тази ситуация. Те не постигат мнозинство в нито един район, включително и във Видин, където бяха близо до подобна развръзка.
Има ли изход за партията? Каква би била по-добрата позиция за БСП - да бъде твърдо в управлението, или да влезе в опозиция?
За БСП влизане в управлението под каквото и да е форма няма да донесе позитиви. Първо, защото все още има много силно разочарование от управлението, което беше водено с нейния мандат в правителството Орешарски. Второ, влияние оказва и загубата на симпатизанти. Не на последно място идват и вътрешнопартийните противоречия. В дългосрочен план за БСП най-добрият изход би бил първо да реши противоречията в самата партия и да възстанови доверието в собствените си избиратели. Това не означава, че позицията "опозиция на всяка цена" би й помогнала, защото зависи как ще се държи като такава. От друга гледна точка, пътят, който трябва да извърви не е през властта, а обратно - започва от хората.
Може ли да се даде обяснение за крайно ниската избирателна активност?
Активността е най-ниската на парламентарни избори след 1989 година насам, но тя не е изненадваща, защото всички проучвания сочеха около 3,3 - 3,4 млн. гласоподаватели. Относно причината, всички много добре си спомняме последната година на протести и разочарование. Фактът, че големите партии на практика отсъстваха от кампанията също е показателен. Не на последно място идват събитията, които се случиха през последната седмица. От чисто човешки план те разочароваха много хора.
Любопитна е избирателната активност по определени места, например в Кърджали. Там тя е рекордно ниска. Има ли логика в хипотезата, че електоратът там не е активизиран целенасочено, тъй като с него на практика ДПС ще мине пред БСП, а това би ги извадило от комфорта на трета сила и би ги поставило във фокуса на светлините?
Както много добре знаем, ДПС успява да спечели винаги толкова гласове, отколкото има нужда. Когато тя има нужда от 600 хил. гласа, тя ги печели. Когато има нужда да спре до 400 хил. гласа, партията пак го постига. Смятам, че има логика в подобна хипотеза, тъй като досега не е имало такава ниска активност в район като Кърджали, който е типичен за ДПС. Смятам, че това не е спонтанен отказ на избирателите да отидат да гласуват.
Ако трябва да говорим за победител в контекста на изборната надпревара, този победител е ГЕРБ, тъй като преднината им е достатъчнo голяма. От гледна точка на това, което следва, а именно съставянето на правителство и въобще цялата политическа конфигурация след вота, изход от нея много трудно ще бъде намерен. Причината почти невъзможната ситуация е големият брой представени партии в парламента. Никога досега не сме имали толкова "шарено" НС. Математически са възможни някои мнозинства, но политически са силно ограничени.
Какви са математическите възможности при 8 парламентарно-представени партии? ГЕРБ и ДПС събират ли мнозинство?
Чисто математически при 8 партии има възможност за съставяне на няколко комбинации. Те включват ГЕРБ и ДПС, но този вариант е много на косъм като бройка депутати. Друго математически възможно мнозинство е ГЕРБ, заедно с Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Няма как да пропуснем и възможното мнозинство на широка коалиция между първите 2 партии.
Политически обаче тези комбинации са много трудно. Едно потенциално правителство между ГЕРБ и ДПС е одобрявано едва от 5% от българските граждани. Широката коалиция от първите 2 или 3 партии пък е приемана положително едва от 15 на сто от гражданите. Все пак избирателите изразяват желание за дясно-центристко управление, което на този етап е възможно само с подкрепата на трета политическа сила.
Може ли да се каже, че се върви към нови избори след всички коментари и поставени условия от потенциалните партньори в следващия кабинет?
Мисля, че тонът на силно критикуващите партии от снощи на сам леко отслабва, без да има категорична промяна на позицията. Вариантът нови избори е възможен, но мисля, че избирателите няма да простят на нито една политическа формация, ако партиите поне не опитат да положат усилия за сформиране на мнозинство. Това би довело до сериозна загуба на големите политически партии и би помогнало на радикален вот.
Ако ГЕРБ е победителят, поне на хартия, кой е категоричният губещ в този вот?
Бих казала, че за пореден път това е БСП. След слабите резултати на евровота тя отново е в позицията на силно губеща партия. Тя губи съществена част от подкрепата си спрямо предишните парламентарни избори, а спрямо евроизборите увеличаването на гласовете е минимално. Тя не успява не просто да привлече нови избиратели, но трудно мотивира и сегашните си да отидат до урните. БСП тук е в ролята на големия губещ, и то за втори път тази година. Изглежда, че трудно ще излезе от тази ситуация. Те не постигат мнозинство в нито един район, включително и във Видин, където бяха близо до подобна развръзка.
Има ли изход за партията? Каква би била по-добрата позиция за БСП - да бъде твърдо в управлението, или да влезе в опозиция?
За БСП влизане в управлението под каквото и да е форма няма да донесе позитиви. Първо, защото все още има много силно разочарование от управлението, което беше водено с нейния мандат в правителството Орешарски. Второ, влияние оказва и загубата на симпатизанти. Не на последно място идват и вътрешнопартийните противоречия. В дългосрочен план за БСП най-добрият изход би бил първо да реши противоречията в самата партия и да възстанови доверието в собствените си избиратели. Това не означава, че позицията "опозиция на всяка цена" би й помогнала, защото зависи как ще се държи като такава. От друга гледна точка, пътят, който трябва да извърви не е през властта, а обратно - започва от хората.
Може ли да се даде обяснение за крайно ниската избирателна активност?
Активността е най-ниската на парламентарни избори след 1989 година насам, но тя не е изненадваща, защото всички проучвания сочеха около 3,3 - 3,4 млн. гласоподаватели. Относно причината, всички много добре си спомняме последната година на протести и разочарование. Фактът, че големите партии на практика отсъстваха от кампанията също е показателен. Не на последно място идват събитията, които се случиха през последната седмица. От чисто човешки план те разочароваха много хора.
Любопитна е избирателната активност по определени места, например в Кърджали. Там тя е рекордно ниска. Има ли логика в хипотезата, че електоратът там не е активизиран целенасочено, тъй като с него на практика ДПС ще мине пред БСП, а това би ги извадило от комфорта на трета сила и би ги поставило във фокуса на светлините?
Както много добре знаем, ДПС успява да спечели винаги толкова гласове, отколкото има нужда. Когато тя има нужда от 600 хил. гласа, тя ги печели. Когато има нужда да спре до 400 хил. гласа, партията пак го постига. Смятам, че има логика в подобна хипотеза, тъй като досега не е имало такава ниска активност в район като Кърджали, който е типичен за ДПС. Смятам, че това не е спонтанен отказ на избирателите да отидат да гласуват.
