Изкуственият интелект променя бизнес играта

Роботиката и AI променят производството и услугите в целия свят. България може да изгради нишови компетенции, които да я поставят в специфични технологични сегменти. Това изисква инвестиция в хора, образование и партньорства, но води до по-висока производителност, устойчивост и конкурентоспособност. Предстоящото изграждане на фабрика за изкуствен интелект у нас е стратегическа стъпка, която може да ускори дигиталната трансформация на икономиката, да привлече високотехнологични инвестиции и да позиционира страната като регионален център за развитие и внедряване на AI решения. Ако роботизацията и AI бъдат възприети като необходим инструмент за бизнеса, България има нужните условия да създаде технологична база, която да служи на местните фирми, но да е ориентирана и към външните пазари.

В темата на брой 131 на списание "Икономика" представяме гледната точка на трима предприемачи. Един от тях е Яни Лозанов, основател и изпълнителен директор на „Етера Технолоджис“:

Изкуственият интелект (AI) вече е реален инструмент за конкурентоспособност. Това подчертава Яни Лозанов, основател и изпълнителен директор на „Етера Технолоджис“ - компания, специализирана във внедряване на решения, интеграции, консултации и обучения, свързани с AI. Екипът е малък, но е ориентиран към ефективност, като целта е всеки експерт да има продуктивността на трима чрез правилно използване на AI. Мисията на „Етера Технолоджис“ е да подпомага малките и средните предприятия да разберат технологията, да вземат информирани решения и да въведат AI като стратегически актив за растеж и оптимизация. По темета за нарастващата роля на изкуствения интелект предлагаме мнението на Яни Лозанов, който в конкурса „Мистър и Мисис Икономика 2025“ получи специалната награда AI Ambassador:

Ние не можем да кажем дали в бъдещето изкуственият интелект ще превземе света, но сме сигурни, че бизнесите и хората, които го игнорират, ще останат в миналото. Изкуствен интелект има още от 1956 г., но не по начина, по който го познаваме днес чрез чатботове. AI съществуваше много преди ChatGPT да бъде създаден. Винаги съм се възхищавал на машини, които предприемат действия и вземат решения. Насочих се към тази технология, когато това бяха само базови алгоритми, които помагаха например по определени критерии да се класифицират хора или да се генерират изображения. Така започна моята страст към AI.

Когато технологията напредна, видях в нея

бизнес ниша

Върнах се от Германия и се заех да развивам решения, които дават големи конкурентни предимства. Разбрах, че това е инструмент, който може да помогне на българския бизнес да расте. Започнах да водя лекции за изкуствен интелект и постепенно преминахме към въвеждането му в компаниите.

Няма точна дефиниция за интелект. Според моята представа това е способността на дадена система - биологична или механична, да решава проблеми, като използва и комбинира информацията и ресурсите, с които разполага. Маркетингът на тази технология е много силен, но по същество тя представлява статистическа формула, която на базата на входни параметри изчислява най-подходящия изход. Технологията се ускори, когато бяха преодолени

двете големи ограничения

- процесорната мощ и липсата на достатъчно данни. Затова има няколко „зими“, в които развитието е било замразено. Днес има огромни фабрики за AI, а интернет генерира неизмерими масиви от данни. Ключов момент е и появата на ChatGPT, който е близък до хората.

Ще създам нова фирма, която да развие идеята за OneAI - с фокус „не върху дървото, а върху цялата гора“. Фирмите днес често стигат третата бариера на AI - контекстът. Контекстът е важен и за бизнесите дори се налага да променят начина си на функциониране: нужно е да набавят всевъзможна информация, свързана с дейността, и да я предават на AI, за да има максимално богат контекст. OneAI ще събира всички данни за компанията и ще изгражда нейния профил. Всеки служител ще има свой AI асистент, който ще познава компанията по-добре от самия него.

Концепцията OneAI

позволява навлизане в дълбочина - AI може например да забележи поведение, подобно на такова, което в миналото е довело до провал на проект. AI е напълно откровен – показва силните и слабите страни както на всеки служител, така и на собственика, предупреждава за негативни сценарии и дава препоръки.

Нашата цел е да покрием всички аспекти - първата задача е бизнесът да разбере същността на технологията и как да я използва за стратегическите си цели. Да дадем за пример добивна компания. Започваме с автоматизация на документообработката. После AI може да помага в процесите по добив - да предсказва количества, търсене, да предупреждава за повреди на машини, преди да са се случили. Може да управлява складове, дори охраната може да се оптимизира чрез дронове.

В Китай вече има фабрики, в които машини работят в пълен мрак. Там без човешка намеса бе асфалтиран 158 км път. Това е посоката и за нас. Хората, които се адаптират и развиват умения в нишите, недостъпни за AI, ще останат ценни. AI е способен да генерира Мона Лиза в множество варианти, но му е трудно да вдигне чаша вода. Затова физическите дейности последни ще се трансформират. Виждам ниша в създаването на центрове в България за трениране на роботи, в които те ще учат чрез практика да извършват сложни дейности във физическия свят.

AI не е играчка и не е стандартен софтуер. Това е научноизследователска дейност. Никой не може да гарантира предварително колко добре AI ще се справи в конкретна сфера. Зависи от данните. Проектът трябва да има висока възвръщаемост, за да оправдае риска. Понякога AI изобщо не е нужен, а трябва оптимизация на процесите. Дали решението с AI реално ще се използва, зависи от човешкия фактор. Обясняваме на хората, че целта е работата им да стане по-приятна, но повечето се страхуват да не бъдат заместени. В имотния сектор създадохме система, към която служителите бързо се пристрастиха, защото им спестява много време.

Най-големият потенциал

за трансформация е в производството - това е необработена златна мина за внедряване на AI. След години на бърз напредък стигнахме физическите лимитации на AI. Хората стават неговата естествена спирачка - създаваме данни с AI и вече го захранваме със съдържание, което той сам генерира. Някой може да създаде изцяло нова концепция, която да промени играта, а ако това не се случи скоро, развитието ще върви с малки стъпки.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.