Хубен Черкелов: Изкуството ми не е провокация, а повод за диалог

Художникът, който от години работи в Ню Йорк, идва през февруари в София за самостоятелна изложба живопис

Хубен Черкелов: Изкуството ми не е провокация, а повод за диалог
Невена Мирчева Автор: Невена Мирчева

Хубен Черкелов е български художник, който живее в Ню Йорк от 2000 г. В средата на 90-те години на миналия век е активен участник в артистичния кръг „XXL“, организиран около едноименната галерия в София. След преместването си в САЩ става популярен с картините и сюжетите, взаимствани от банкноти и монети. Там е познат под артистичното име Houben RT.

В работата си художникът се опитва да предложи начин, по който символичните образи легитимират националната власт. Негови творби са представени в Музея Бронкс, Ню Йорк; Музея Броган, Флорида; 54-ото Биенале във Венеция и галерии в Ню Йорк, Бостън и Шарлът. Творчеството му е обект на документалния филм "Houben Paints Money" („Хубен рисува пари”) от 2012 г. на режисьора Георги Тенев.

Г-н Черкелов, предстои да направите изложба в България през февруари. Какво ще покажете на българската публика?

Това ще е първата ми самостоятелна изложба живопис от 18 години в София. С нетъпрпение очаквам да представя това, върху което работя в Ню Йорк, и да видя какви ще са реакциите на публиката. Изложбата ще е от 1 февруари до 14 март в Софийски Арсенал – Музей за съвременното изкуство.

Най-популярни са произведенията Ви, заимствани от парични знаци. В бума на дигиталните пари, какви стойности вълнуват Вас и хората?

Човешката психика чувствително не се е променила, стойностите са успех, сигурност, щастие, алчност.

Планирате ли да нарисувате български банкноти?

Да, всъщност цялата ми изложба е вдъхновена от българските банкноти. Използвал съм левове с изображения от картини на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Антон Митов и Феликс Каниц.

Кои са купувачите на Вашето изкуство? Има ли сред тях българи?

Повечето ми колекционери работят във финасовата сфера. Това е огромен бизнес тук. Имам неколцина български колекционера, но се надявам с тази изложба повече хора да се запознаят с моето творчество.

Каква е цената на изкуството – в пряк смисъл и метафорично?

Цената е такава, за каквато се договорят и двете страни – от 0 до 450 млн. долара. В личен план аз съм платил и плащам много висока цена.

Засилва се тенденцията много реализирали се в чужбина българи да се връщат да работят в страната. Имате ли подобни планове, или Ню Йорк ще остане ваш дом?

Аз не наблюдавам подобна тенденция в моята сфера. Принципът на арт бизнеса е да е близо до пазара. Американската икономика е във възход в момента и не виждам основание за връщане, поне докато това не се промени. А и произведенията ми могат да пътуват и да се организират изложби.

Какво в България, според Вас, се е променило за тези 28 години след Промяната, и какво не е?

България е много променена, може би не достатъчно, но е факт, че хората могат да пътуват свободно и да поемат съдбата си в свои ръце. Част сме от Европейския съюз и НАТО. Това, което е смущаващо, е контролът, който упражняват старите комунистически кадри върху изкуството, посредством заплата от държавата. Реално само единици са хората, които са извън тази матрица.

Наричат Ви „арт провокатор”. Какво бихте желали да провокирате у хората с изкуството си?

Не гледам на себе си в тази категория. Изкуството, което правя, е просто повод за диалог. Но в България, когато някой е честен и открит, някои много удобно го считат за провокатор.

Каква е, според Вас, мисията на модерното изкуство във века на дигитализацията?

Мисията му е в статиката – да задържи отлитащото време, да говори и с миналото, и с бъдещето. Да не се превърне в еднодневка, за разлика от вградената сменяемост на почти всичко, което ни заобикаля. До 25 г. изкуственият интелект ще направи много професии излишни, но ще има място за традиционна човешка дейност, която не може да бъде мултиплицирана или създадена от роботи.

Коментари: 0