Япония е изправена пред криза с деменцията: Може ли технологиите да помогнат?

Миналата година повече от 18 000 възрастни хора с деменция в Япония са напуснали домовете си и са били обявени за изчезнали. Почти 500 от тях по-късно са открити мъртви, пише BBC. Полицията съобщава, че подобни случаи са се удвоили от 2012 г. насам. Хората на възраст 65 години и повече вече съставляват почти 30% от населението на Япония – вторият най-висок дял в света след Монако, според Световната банка.

Кризата се задълбочава от намаляващата работна сила и строгите ограничения върху чуждестранните работници, които могат да бъдат наети в сектора на грижите.

Японското правителство определя деменцията като един от най-спешните си политически приоритети, като Министерството на здравеопазването прогнозира, че разходите за здравни и социални грижи, свързани с деменцията, ще достигнат 90 млрд. долара до 2030 г.

В последната си стратегия правителството ясно показва, че ще разчита повече на технологии, за да облекчи натиска. В цялата страна хората започват да използват GPS системи, за да следят близките си, които изчезват. Някои региони предлагат носими GPS устройства, които сигнализират на властите в момента, в който човек напусне определена зона.

В някои градове служители в кварталните магазини получават известия в реално време – своеобразна общностна мрежа за сигурност, която може да открие изчезнал човек за броени часове.

AI и роботизирани лични асистенти

Други технологии имат за цел ранното откриване на деменция.

aiGait – система на Fujitsu и Acer Medical – използва изкуствен интелект, за да анализира стойката и начина на ходене и да засича ранни признаци на деменция: влачене на краката, по-бавни завои или затруднения при изправяне. Софтуерът създава скелетни изображения, които лекарите могат да преглеждат по време на рутинни прегледи.

Ранното откриване на болести, свързани със стареенето, е ключово“, казва Хиденори Фудживара, говорител на Fujitsu. „Ако лекарите използват данни от движение, могат да се намесват по-рано и да помагат на хората да останат активни по-дълго.“

Междувременно учени от университета Уаседа разработват AIREC – хуманоиден робот с тегло 150 кг, замислен като „пазач“ на бъдещето.

Той може да помага на човек да си обуе чорапи, да разбърка яйца или да сгъне пране. Изследователите се надяват, че в бъдеще AIREC ще може да сменя помощни средства и да предотвратява рани от залежаване. Подобни роботи вече се използват в домове за грижи – свирят музика на обитателите или ги напътстват в леки разтягания.

Роботите се използват и за нощно наблюдение – поставени под матраците, следят съня и състоянието на пациента, намалявайки нуждата персоналът да прави редовни обходи.

Въпреки че хуманоидните роботи се развиват активно, доц. Тамон Мияке смята, че ще са нужни поне още пет години, преди да могат безопасно да взаимодействат с хора.

Необходима е пълна сензорна осведоменост на тялото и адаптивно разбиране – как да се приспособят към всеки човек и ситуация“, казва той.

Емоционална подкрепа

Емоционалната подкрепа също е част от технологичните решения.

Poketomo – 12-сантиметров робот – може да се носи в чанта или джоб. Той напомня за прием на лекарства, предупреждава за времето в реално време и води разговори с хора, живеещи сами, което според създателите му намалява социалната изолация.

„Фокусираме се върху социалните проблеми… и използваме нови технологии, за да помогнем за решаването им“, казва Михо Кагеи, мениджър развитие в Sharp.

Но въпреки новите устройства, човешкият контакт остава незаменим.

Роботите трябва да допълват, а не да заменят човешките лични асистенти. Макар да поемат някои задачи, основната им роля е да подпомагат както персонала, така и пациентите“, казва Мияке.

„Ресторантът на сгрешените поръчки“

В токийския квартал Сенгава, в ресторанта, основан от Акико Кана, посетителите биват обслужвани от хора с деменция.

Вдъхновена от преживяванията на баща си, Кана искала място, в което болните да останат ангажирани и да се чувстват полезни.

Тошио Морита, един от служителите, използва цветя, за да помни коя маса какво е поръчала.

Въпреки когнитивния му спад Морита се радва на общуването. За съпругата му кафето осигурява облекчение и му помага да остане активен.

Кафето на Кана показва защо социалните инициативи и подкрепата от общността са жизненоважни. Технологиите дават инструменти и облекчение, но именно смислената човешка връзка поддържа хората, живеещи с деменция.

Честно казано? Исках малко джобни пари. Харесва ми да срещам различни хора“, казва Морита. „Всеки е различен – в това е забавното.“