Желязков обеща интермодален терминал в Горна Оряховица на всяка цена

България няма да се откаже от интермодалния терминал в Горна Оряховица дори ЕС да откаже финансиране

Желязков обеща интермодален терминал в Горна Оряховица на всяка цена

Снимка: Economic.bg/Архив

Габриела Махлелиева Автор: Габриела Махлелиева

Развитието на железопътната инфраструктура в България, както и модернизацията на БДЖ са сред основните цели на страната ни в следващите години. Затова България няма да се откаже от стратегически проекти, като изграждането на интермодалния терминал в Горна Оряховица, дори ако Европейския съюз откаже да отпусне средства за него. Това стана ясно от днешната онлайн дискусия за развитието на железопътния транспорт в България, в която участие взе и министърът на транспорта и информационните технологии Росен Желязков.

По план България трябва да има изграден интермодален терминал в Горна Оряховица до 2025 г. Пpoeĸтът вeчe имa финaнcoви пapaмeтpи и линeeн гpaфиĸ зa изпълнeниe, кoитo ca oдoбpeни oт cтpaнa нa дъpжaвaтa и ca зaлoжeни в нaциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт. Πpeдcтoи дa бъдe oдoбpeн oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия. Cтoйнocттa нa пpoeĸтa e 25 млн. лв. и тpябвa дa зaпoчнe дa ce изпълнявa пpeз 2022 г.

В случай че страната ни не получи одобрение от Европейската комисия, България няма да се откаже от проекта и със собствени средства ще бъде довършен, категоричен беше Росен Желязков.

Националният план претърпява динамично развитие с оглед на това, че обхваща всички сектори в икономическия ни живот. Няма само възстановителна роля, а целта му е постигане на устойчивост. Вътрешното преразпределение на отделните проекти е подложено на дискусия, но сме защитили приоритетите си. Интермодалният терминал не е застрашен, но ако този проект бъде подценен, той ще бъде развит дори с цената на национално финансиране, защото е приоритет за България, каза Желязков.

Освен това от думите на транспортния министър стана ясно, че  за първи път подвижен състав за БДЖ ще бъде финансиран с европейски средства чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. „Със закупуването на нов подвижен състав целта е да има подмяна на 50 % от подвижния състав в железниците до 2024 г.“ обяви министър Желязков. 

В рамките на дискусията Росен Желязков направи общ преглед на проектите, които са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, които същевременно да покриват критериите и изискванията от ЕК за инвестиции в зеления и цифров преход. Той отбеляза още, че обектите са с висока степен на готовност, като целта е всички да бъдат завършени най-късно до 2026г. Желязков подчерта също, че с подбора на проектите се търси повишаване на безопасността и териториалната балансираност на растежа, тъй като повечето инвестиции са насочени към Северна България. С избора на проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост се прави и комплексна свързаност на инвестициите, с тези по линия на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и Механизма за свързване на Европа.

Включените проекти в „Транспортна свързаност“ са за цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широкообхватната TEN-T мрежа, преустройство и рехабилитация на гарови комплекси Мездра и Червен Бряг и изграждане на интермодален терминал – Горна Оряховица, модернизация на тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA, осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав.

Железопътните магистрали вече няма да са само мечта

Генералният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) инж. Красимир Папукчийски, който също взе участие в дискусията, даде заявка, че до месец май ще бъдат стартирани всички проекти по направлението от София до Септември, на гара Оризница, възелът в Пловдив, както и 27-те надлеза от Пловдив до Бургас.

През 2024 г. ще имаме готова железопътна магистрала от сръбската до турската граница, както и от Пловдив до Бургас, каза инж. Папукчийски. По думите му там където е направена инвестиция с евросредства, е отчетен значителен ръст на пътниците.

Железопътният транспорт остава не особено предпочитан от българите.

Такъв извод може да се направи от думите на Григори Григоров, председател на борда на директорите на „Холдинг- БДЖ“. „Ако направим сравнение между три държави, в които ситуацията е сходна – Белгия, Унгария и България, ще видим, че в Белгия хората ползват пет пъти повече железопътния транспорт, а в Унгария три пъти в сравнение с България. Дори и ниските цени у нас не предизвикват интерес“, казва той.

По думите му в следващите години държавните железници активно ще работят в насока подобрение на качеството на услугата, която предлагат и внедряването на все повече удобства във влаковете. „От 2022 г., когато се очаква секторът да се възстанови от спада, който понесе през 2020 г., ще предложим на пътниците по-добри условия“, каза още Григоров.

В днешната дискусия участие взе и българският еврокомисар Мария Габриел, която очерта финансовата рамка, която Европейският съюз предвижда за развитието на железопътния транспорт.

„Преди 2 дни обявихме създаването на 10-те нови партньорства по програмата „Хоризонт Европа“. Предвидили сме около 600 млн. евро за новото партньорство за научни изследвания и иновации в областта на железопътния транспорт. Това ще бъде най-мащабната по рода си инициатива в Европа“, каза Габриел. По нейните думи целта е да се ускори разработването и внедряването на иновативни и цифрови технологии, както и автоматизация, за да се постигнат целите на Европейския зелен пакт.

"Това европейско железопътно партньорство цели да направи железопътния транспорт по-привлекателен в сравнение с другите видове транспорт, да се подкрепи приносът на железопътния транспорт за подобряването на качеството на живот на гражданите, да се модернизира железопътният товарен превоз с цел увеличаване на капацитета“, заяви Мария Габриел.

„Имаме ключови инициативи като „DiscoverEU“, която е част от „Еразъм +“. Тази година ще се даде възможност и на 60 000 младежи над 18 години да пътуват в Европа. „Зеленият Еразъм“ също е нещо ново. С него ще поставим акцент за пътуване в влак по различни дестинации. Програмата „Еразъм+“ вече не е само за елитните студенти. Тя обхваща и професионалното образование. Тези новости са допълнителна възможност, от която трябва да се възползваме. Трябва да популяризираме дейностите и възможностите в сектор „Транспорт“, допълни тя.

Коментари: 0