Жените в технологиите: Красавицата, помогнала за изобретяването на Wi-Fi

През 40-те години Хеди Ламар е една от най-търсените водещи актриси в Холивуд. Но далеч от камерите, нейната страст към иновациите поражда технологията за безжична комуникация, която днес приемаме за даденост.

От всички многобройни роли, изиграни от Хеди Ламар по време на нейната блестяща холивудска кариера, никоя не може да бъде толкова вдъхновяваща, колкото тази, за която повечето хора знаят най-малко – животът ѝ далеч от камерите. Ламар става известна като „най-красивата жена на Холивуд“, но тя притежава нещо много повече от зашеметяващия си външен вид. Всъщност, без нея може би нямаше да има WiFi, Bluetooth и дори смартфони.

Коя е Хеди Ламар?

Хедвиг Ева Мария Кислер се ражда на 9 ноември 1914 г. във Виена, в еврейско семейство. Баща ѝ е роден в Лвов, високопоставен банков чиновник, майка ѝ е пианистка от Будапеща. На 12 печели първия си конкурс за красота. Няма време дори да завърши гимназия, отказва се рано, защото е решила, че ще става актриса.

Семейството ѝ е консервативно, никак не се радва на идеята. Тя обаче е толкова силна и независима, колкото ще си остане до края на живота си и се посвещава на мечтата. А липсата на образование няма да ѝ попречи днес името ѝ да е в списъците на почетните изобретатели както в Австрия, така и във втората ѝ родина – САЩ.

Хеди Ламар емигрира в САЩ през 1937 г. и привлича вниманието на филмовия продуцент Луис Б. Майер, докато пътува с кораб от Лондон до Ню Йорк. Тя участва в над 25 филма, появявайки се рамо до рамо с някои от най-емблематичните мъже за времето си и общувайки с хора като президента на САЩ Джон Кенеди, и бизнес магната Хауърд Хюз.

Както при много женски роли по онова време, кариерата на Ламар често зависи от нейния външен вид. Първият ѝ филм – „Екстаз“, е заснет през 1933 г. в Чехословакия. Предизвиква фурор и огромен скандал. А същевременно и първата революция, която по някакъв начин създава бъдещата изобретателка. Филмът е забранен и в Германия, и в САЩ. Второто впоследствие ще се окаже бонус за Хедвиг.

Извън екрана животът на Ламар е бурен и често обвит в скандали – тя се е омъжвала и развеждала шест пъти. До края на 50-те Хеди се снима в огромен брой касови хитове. Но когато “камерата спира”, се появява страстта ѝ към науката, иновациите и изобретенията.

Красив ум

Изобретенията са лесни за мен. Не е нужно да работя върху идеи, те идват естествено”, казва Ламар.

Една такава идея ще окаже коренна промяна по отношение на безжичната комуникация – Хеди ще проправи пътя за основата на днешните мобилни телефони, Wi-Fi, Bluetooth и разбира се GPS.

"Прескачащите честоти" са гениален начин за превключване между радиочестотите, за да се избегне заглушаването на сигнала. Идеята е, че съобщенията може да не минават през един канал на комуникация, а да прескачат между повече, така са по-трудни за улавяне. Патентът им използва 88 канала, колкото са и клавишите на пианото. Ако предварително и подателят, и получателят знаят поредността на честотите, които ще бъдат използвани, съобщението може да бъде кодирано и декодирано лесно. И същевременно почти невъзможно е да се прихване от врага.

Тази идея е разработена от Хеди Ламар и американския композитор Джордж Антайл като "тайна комуникационна система“. Чрез манипулиране на радиочестоти на нередовни интервали между предаване и приемане, изобретението формира неразбиваем код, който може да предотврати прихващането на тайни съобщения.

Изобретението на Хеди се оказва прекрасна идея и неслучайно после се озовава в основата на технологии като GPS, Bluetooth и Wi-Fi. Такъв сигнал не само е труден за улавяне, но и не се повлиява от околния шум. В крайна сметка, системата е приложена на практика през 60-те, но не с механичните решения, предложени в патента, а с помощта на електромагнитни сигнали.

Факт е, че изобретението е възприето като трудно за прилагане в практика. За първи път се използва реално отново от военните, през 1962 г., във военните кораби, които са подготвени да се отправят към Куба в разгара на Карибската криза. Доста по-късно то навлиза и в гражданските технологии.

Неоценен гений

Хеди Ламар често се е оплаквала, че красотата ѝ – колкото и да е движела холивудската ѝ кариера – е и нейното проклятие. През по-голямата част от живота си тя рядко е била смятана за нещо различно от имиджа си. Всъщност, изобретенията на Хеди Ламар стават по-широко известни едва в края на 90-те години, малко преди смъртта ѝ през януари 2000 г. Но тя никога не е получавала пари за изобретенията си.

Следващите поколения учени признават приноса ѝ. През 2014 г. тя попада в американската Национална зала на славата на изобретателите посмъртно. Повече от половин век, след като си е спечелила звезда на Холивудската алея на славата. Рожденият ѝ ден – 9 ноември – в Австрия, Германия и Швейцария е обявен за ден на изобретателя. Това е повече от показателен факт за отношението на учените към работата ѝ.