Как духът на инфлацията излезе от бутилката

Защо инфлацията продължава да бърка все по-дълбоко в джоба ни? Има ли как да ѝ противодействаме, или трябва да я оставим да помете икономиката? Кой си играе с цената на енергоносителите и суровините? Еврозоната убежище ли е срещу всички неблагополучия, или евентуалното превключване към еврото още повече ще изпразни портфейла на средния българин? Да инвестираме ли в недвижими имоти и как да съхраним стойността на парите си? С тези въпроси се обръщаме към Светослав Делчев. Той е финансист и макроикономически анализатор, има значителен опит в различни сфери на икономиката и финансите, инвеститор и обучител, основател на Тервел Академия. Ето какво показва неговият „калкулатор“:

Инфлацията става все по-осезаема. Тя е резултат от разюзданата политика на централните банки по време на пандемията. Напечатаха се виртуални пари, което доведе до силно увеличение на паричната маса в икономиката, но насреща не стоят стоки и услуги, това доведе до висока инфлация. После се добави и международната ситуация с повишаващите се цени на енергоизточниците – особено в Европа. През последните години европейските страни, с цел диверсификация на енергоносителите, намалиха доставките си от „Газпром“, за да може да купуват втечнен газ от САЩ. През миналата година на Стария континент от Америка не пристигнаха почти никакви танкери с втечнено синьо гориво, тъй като то беше насочено към азиатските икономики, които се възстановяваха с бурни темпове и бяха готови да плащат по-високо цени. „Газпром“ си изпълняваше договора, но количествата не бяха достатъчни и

цените тръгнаха нагоре

Токът също поскъпна, като една от причините за това е, че на много места в Европа електроенергията се произвежда с газови турбини. В България обаче ценовият шок при тока стана по-скоро по спекулативни причини. Но когато пуснеш от бутилката духа на инфлацията, после е много трудно да го върнеш обратно. С повишената парична маса, която се изля в икономиката, се създаде повишено потребление. Бизнесът започна да работи на високи обороти, за да отговори на нарасналото търсене, поради което драстично се увеличи консумацията на всякакъв вид енергоносители – ток, газ, петрол. Затова и цените се изстреляха високо.

Влизаме в инфлационна спирала и

това е само началото

на инфлационния процес според мен. Тепърва ще се приемат мерки за ограничаване на инфлацията, като намаляване на паричната маса в икономиката и повишаване на лихвите. Тези инструменти обаче не дават светкавичен резултат, а е нужно време, за да се усети ефектът от тях. Това става в рамките на 6-8, а понякога 12 и повече месеца. Затова смятам, че инфлацията ще продължи, тепърва ще се променят и причините, които стоят зад това поскъпване.  Ще стане още по-страшно, когато обезценката на парите доведе и до повишаване на заплатите на хората, което неминуемо ще са случи. Така ще навлезем още по-дълбоко в инфлационната спирала, от която според песимистичния вариант може да излезем едва през 2026 г.

През последните години бяхме свидетели на безпрецедентно дълъг период на изключително ниски лихви. Това създаде бурно развиваща се икономика, ръст на БВП и

благоденствие за населението

Но и заради пандемията се стигна до ситуация, в която паричното предлагане беше неправомерно увеличено. Смятам, че в значителна степен инфлацията се дължи на грешка в поведението на централните банки, които, за да предотвратят икономическа криза като резултат от самата пандемия, увеличиха паричната маса. Трябва да призная, че това е по-малкото зло в сравнение с дълбока икономическа криза, предизвикана от пандемията при липса на икономически мерки за подкрепа на засегнатите от нея. Нивата на безработицата сега са сравнително ниски, което допринесе за бързото възстановяване на икономиката. Ето зашо в известен смисъл централните банки нямаха много голям избор и трябваше да подкрепят икономиките в онзи момент. Това доведе до сегашното високо потребление и то тласка цените нагоре. Инфлацията има много източници, които ще си казват думата, затова на централните банки ще е трудно да се справят с нея.

Цялостното развитие на всяка икономика до голяма степен зависи и от състоянието на

пазара на недвижимите имоти

В момента този пазар е във фазата си на бум, но вече е навлязъл в ирационалната част от цикъла. Този пазарен сегмент притежава невероятна инерционна сила и тъй като е капиталоемък, при подобна динамика в сектора се създава допълнителна парична маса в икономиката. Това означава, че централните банки трябва да се справят с допълнителната парична маса, които самите те създадоха за икономиката,  но и с паричната маса от бума на пазара на недвижимите имоти.

Има и още един аспект, който оказва влияние върху инфлацията, но той по-трудно се измерва. И това е ролята на долара в световната икономика. Вследствие на санкциите, които бяха наложени на руската централна банка, самата американска администрация нанесе удар върху господстващото положение на долара в световната икономика и е възможно много държави да намалят националните си резерви в долари, като по този начин допълнително ще увеличат паричната маса на пазара. 

Икономиката се развива на цикли и когато се достигне пик, той винаги е свързан с

нездравословна ирационалност

на процесите. Достигне ли цикълът най-ниската си точка, там също няма рационалност. Сега усещането за благоденствие е привидно. Подмамени от все още ниските лихви, мнозина прибягват до задължения, които при повишаване на нивата на лихвите може да се окажат непосилно бреме за обслужване. При икономическа криза няма гаранции, че доходът, който хората имат днес, ще го имат и утре. При бизнеса опасностите идват от наслагването на фактори, които по непредвиден начин силно завишат разходната му част. Приходите може да не са в състояние да покрият разходите и бизнесът да е на загуба.

Сега сме в период, в който очевидно предстои повишение на лихвите. Затова препоръчвам на всички, които имат кредити, максимално бързо да пристъпят към

фиксиране на лихвите

по тях. Това ще е от интерес и на банката, която в противен случай рискува клиентите й да изпаднат в невъзможност да обслужват своите задължения. Не се говори по въпроса, но повишаването на лихвените проценти ще постави много бизнеси и физически лица в затруднение да покриват задълженията си по вече сключени заеми. Това ще се отрази върху капиталовата адекватност на финансовите институции и ще се стигне до банкова криза. В един момент банката отново ще се превърне в брокер на недвижими имоти, но това ще е в момент на пазара, когато вече никой няма да иска да участва на този пазар. Не е нужно да чакаме всичко това да ни връхлети, нека да се поучим от старите грешки и от опита. Сега пазарът върви, мнозина са склонни да вземат кредити с надеждата редовно да ги обслужват. Но... невинаги ще е така.

Управляващите в България вземат решения, без да са направили 

анализ на въздействието

от тях.  В желанието да сме „по-католици от папата“ вървим към ситуация, в която на нашия пазар или ще липсват основни суровини и енергоносители, или те ще станат прекалено скъпи. Това ще направи българската икономика неконкурентоспособна и ще влоши значително нейните параметри. Когато през 2021 г. цените на газа в Европа тръгнаха нагоре, западните торови заводи започнаха масово да затварят и да уволняват служителите си, а нашите продължиха да работят, тъй като все още имаха евтина суровина. Българските производители  заеха освободеното пазарно пространство на западните пазари и реализираха печалби. Но не внимаваме ли с цените и доставките на енергоносителите и суровините, ще загубим производства, пазари, конкурентоспособност и работни места.

Диверсификация

– много се говори за нея. Тя е хубаво нещо, но въпросът е и на каква цена. От нея има смисъл, когато води до понижаване на цените и когато ни гарантира сигурност на доставките. Иначе усилието е безсмислено. По отношение на природния газ – няма по-сигурна доставка от тази по тръба.

Докато едни губят, други печелят. Така наречените умни пари се появяват на пазара, когато възвръщаемостта от инвестициите е много голяма. Такива хора нямат емоции, а вървят с калкулатор в ръка и смятат каква доходност ще им донесе всеки вложен лев. Когато сметките излизат, всичко е наред. В един момент обаче печалбите спадат рязко и доходността от инвестицията не оправдава поетия риск. Тогава тези играчи се дистанцират от пазара и започват само да наблюдават. Когато пазарът достигне своите най-горещи нива, в него влизат участници,  решени да не изпуснат шанса си. Те правят тази стъпка

при най-висок ценови връх

и това са пари, които за първи път се появяват на този пазар. Хората, които ги инвестират, не са на „ти“ с калкулатора. Те са по-скоро емоционално мотивирани. По време на бум, страхът е, че „изпускаш влака“, а по време на депресия стахът е да не загубиш парите си. В момента цените нямат допирна точка с реалността и с „калкулатора“. Има борсова поговорка, която гласи: „Няма дърво, което да расте безкрайно в небето“. Когато на пазара се хвърлят големи пари, те увеличават паричната маса и оттам - търсенето. Сега централните банки в Европа и САЩ опитват да държат инфлацията до 2,5% на годишна база. Когато обаче това не става, те започват да увеличават лихвите. По такъв начин намалява интересът към взимането на кредити и се увеличаваг стимулите за по-голяма спестовност. Този процес има нужда от време да се задейства, той обаче е работещ инструмент срещу ирационалните  движения в икономиката.  Какво е лихвата? Тя представлява цената за прехвърлянето на бъдещо потребление в сегашния момент или за отлагане на сегашното потребление за бъдещ момент. Колкото по-висока е лихвата, толкова по-висока е цената, с която прехвърляш бъдещото потребление към сегашния момент.

Парите

са съществена част от живота на всеки и е важно да се научим да ги управляваме добре. Обучението, инвестирането в себе си е най-ценното вложение, тъй като знанието не се амортизира и има най-висока „възвръщаемост“ на вложения капитал.

Сега е очевидно, че вървим към високи лихви. Очевидно е, че навлизаме в период на скъпи енергоносители заради геополитическото разместване и войната в Украйна. Оптимизмът ми, а трябва да има и такъв момент,  се състои в това, че българите и българският бизнес са развили гъвкавост към всякакви предизвикателства.

Лев или евро

В тази сложна монетарна ситуация у нас отново се заговори за превключване към еврото. Проф. Стив Ханке казва, че левът в условията на валутен борд е клонинг на еврото. От чисто монетарна гледна точка ми е трудно да посоча допълнителни предимства от присъединяване на България към еврозоната. Недостатъкът от такова действие е, че ще се лишим от малкото финансов суверенитет, който ни е останал.  Ще се превърнем в придатък на ЕЦБ, без възможност за каквито и да е маневри от страна на нашата Централна банка. Влизането в еврозоната означава премахване на валутния борд, който продължава да е спирачка пред евентуални нечисти помисли на български политици и „домашно“ създадена инфлация.

Текстът е част от бр. 109 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.