Какво се случва с берачите във ферми след Brexit?

Десетки хиляди чужденци работят в земеделието на Великобритания. По-голямата част от тях са от ЕС. След решението от 23 юни страната да напусне общността, те са изправени пред несигурно бъдеще, пише BBC.

Някои работници от ЕС се опасяват, че скоро може да се нуждаят от работни визи. Този въпрос притеснява и работодателите им. Въпреки това, много британски фермери гласуваха за Brexit.

Фермата може да носи английско име, но техниката й е доставена от американска компания, частите за нея са германски, а с нея обикновено работи някой българин.

Един от тях, да го наречем Иван, работи в една и съща ферма в Кеймбриджшър вече 9 поредни сезона. „Не идвам само заради парите. Харесва ми работата”, споделя той.

Винаги се е чувствал добре дошъл във фермата. Работодателите му платили земеделски квалификационен курс и му помогнали да си намери квартира наблизо, която дели с други българи. Не всеки е доволен от това обаче.

„Другите работници ни приемат, но не мисля, че английските колеги са много щастливи от идването ни. Някои от колегите са гласували за напускане на ЕС, като ги питах защо, не знаеха”, разказва Иван.

Посочва към зелените поля. „Аз не се учудих, че гласуваха така. Възрастните хора навсякъде са болни за миналото си.”

Въпреки резултат от референдума, Иван не е променил мнението си за работата в Обединеното кралство. „Не искам да работя в друга ферма, в тази направиха много за мен“, споделя той. Но предстоят 2 години на несигурност, преди да е наясно какво ще се случи.

Смята се, че около 60 хил. работници идват в британските ферми всяко лято. Преобладаващата част от тях са източноевропейци. Затова в английските градчета е пълно с агенции за наемане на такива.

Мнозина от сезонните работници са обезпокоени от спадащия курс на паунда, знаейки, че това ще има незабавен ефект върху тях.  

„Някои хора ще мигрират навсякъде, където има временна работа. За тях няма значение дали ще е тук или в Германия, те говорят и двата езика“, казва 34-годишният Ярда, който идва да работи на Острова от 2005 г. насам.

Ярда и семейството му са се установили във Великобритания. Той е ръководител в местното порадразделение на бюрото по труда, а жена му, която е от Словакия, работи във фармацевтична компания.

Резултатът от референдума не е променил плановете им, но Ярда ще следи събитията отблизо. „Нясно сме, че трябва да помислим за план Б“. Той никога преди не се е чувствал нежелан, но „има много информация във Facebook за хора, които са били заплашвани. Това се натрупва“.     

Работниците са объркани какъв ще е краткосрочният ефект от референдума и какво предстои занапред. Двама вече са напуснали, изтъквайки като причина резултатите от допитването.

„Едно момче от Полша ми звънна да ме пита дали сестра му, която пристига след няколко седмици, ще има нужда от виза. Много хора не знаят какво точно става в момента. Ще е тежко и тъжно за индустрията, ако направят идването на тези хора сложно”, разказва посредникът на работна ръка Иън Лиън.

Агенцията му все по-трудно намира британски работници, съгласни да се ангажират с работата, която в момента извършват източноевропейците. „Британското земеделие не може да съществува без чужди работници”, категоричен е той.

Земеделецът Робърт Лоу е гласувал за напускането на Великобритания. Работниците са най-малкият проблем според него. „Не бях на достатъчно голям през 1975 г., за да гласувам и в референдума за присъединяване. А тогава голяма част от хората мислеха, че гласуваме за присъединяване към европейския общ пазар.

Мислехме, че подписваме споразумение за свободна търговия и това ще е всичко. Сега това непрестанно политическо сближаване и свободно движение на хора – ние не сме гласували за него”, казва той.

Лоу е убеден, че ще съумее да си намери чуждестранни работници и без Великобритания да е член на ЕС. „Радвам се, че така ще идват само хора, които наистина са добри и искат да работят”, убеден е той. Ние сме петата икономика в света, ще се справим и сами, смята още фермерът.

Съседният земеделец – Дейвид Уолстън, е на друго мнение. Той смята, че напускането само ще направи всичко още по-сложно и бюрократично. Гласувал е за оставане и се притеснява от неяснотите сега. „От цялата работа биха могли да се извлекат и ползи, но съм притеснен, че политиците ни не са в състояние да го сторят”, твърди той. 

Уолстън се притеснява, че няма да намери достатъчно източноевропейски работници още този сезон. Опасенията му се споделят и от българина: „Този референдум не бе добър за нас, чужденците, но ние все пак имаме къде да се върнем. Щом не ни искат, ще си отидем, имаме къде. Проблемът е на британците – те няма дори къде да си отидат!”