Мистичната Зона 51: Какво всъщност се случва там?

Слуховете за Зона 51 са много. Според мнозина например там НАСА държи пленени извънземни, върху които се тестват държавни оръжия. Забраната за летене във въздушното пространство над нея пък породи най-различни други предположения, едно от които е, че самолетите получават силни смущения в системите си и в резултат на това се разбиват. Счита се още, че на територията на тази огромна и уж „свободна” земя най-вероятно се разработват и тестват експериментални самолетни и оръжейни системи, наречени „черни проекти“. Дали?

За съжаление, ако искате да посетите мястото, за да се убедите в една от многото теории, това ще ви коства глоба от 5000 долара, затвор, а според някои и евентуално правителствено промиване на мозъка. Все пак може да придобиете представа от снимките, които руски сателити заснемат от въздуха.

Конспиративните теории биват подхранвани от всичко, но особено много от факта, че американското правителство винаги е пазило в дълбока тайна случващото се там. Поради тази причина миналата година хиляди хора от цял свят организираха събитието „Щурм на Зона 51 – Те не могат да спрат всички нас!”. Групата, наброяваща над 2 милиона потребители във Facebook, имаше готовността да превземе мястото, а намиращитe се наблизо градчета Рейчъл и Хико – да посрещнат туристите. Събитието, което трябваше да се състои на 20 септември 2019 г., отпадна, а неговият инициатор излезе с позицията, че това е шега, припомня BBC.

Тайна база в пустинята

На около 120 мили северозападно от Лас Вегас, някъде между 29-а и 30-а миля по „Извънземната магистрала“ на Невада (държавна магистрала 375), се намира необозначен черен път. Въпреки че от асфалта не се виждат сгради, пътят води до езерото Грум (Groom) или летището Homey – както се нарича на картите на гражданската авиация. По него се стига до военна база с много неофициални имена: Paradise Ranch; Watertown; Dreamland Resort; Червен квадрат; Кутията; Ранчото; Тест и тренировъчна гама в Невада; Отряд 3, Център за летателни изпитания на ВВС и Зона 51.

Първоначално районът край езерото Грум става известен с добива на сребро и олово. След избухването на Втората световна война обаче армията превзема местността и там започват да се извършват различни изследвания – основно ядрени и оръжейни експерименти. 

По-късно, когато ЦРУ стартира разработката на шпионски разузнавателни самолети по време на Студената война, тогавашният директор на разузнаването Ричард Бисел-младши осъзнава, че е необходим „частен” човек за изграждането и тестването на прототипи. През 1955 г. той и дизайнерът на самолети на Lockheed Кели Джонсън избират уединеното летище в Грум за свое седалище.

В рамките на осем месеца инженерите са разработвали самолета U-2, който е можел да се издигне на височина от 70 000 фута – много по-високо от всеки друг такъв летателен апарат по това време.

След като U-2 бива свален от съветска противовъздушна ракета през 1960 г., ЦРУ започва разработването на следващото поколение шпионски самолет в Зона 51 – титаниевия корпус A-12. Почти неоткриваем за радара, той може да прелети през континенталната част на САЩ за 70 минути с 2200 мили в час.

С цялата си високотехнологична апаратура A-12 започна да предава съобщения за неидентифицирани летящи обекти в района, които те караха да се замислиш за НЛО”, твърди журналистката Ани Якобсен.

С времето получените съобщения не са отчели нищо обезпокоително. 

Според Якобсен в непробиваемата база – разкрита през 1955 г., но призната чак през 2013 г., всъщност се провеждат обучения на най-добрите тайни агенти и шпионски програми.

Зоната, обхващаща почти 3 милиона акра земя, обаче завинаги ще бъде свързвана с извънземните. Теорията се популяризира още повече, след като през 1989 г. Робърт Лейзър, който твърди, че е работил в Зона 51, дава интервю пред новинарска станция в Лас Вегас. Тогава той твърди, че там се помещават и изучават извънземни космически кораби, а неговата работа е да ги пресъздаде за военна употреба.

Тези твърдения не са подплатени с факти, а и става ясно, че Лейзър никога не е ходил в Масачузетския технологичен институт или Калифорнийския технологичен институт, както казва. Думите му обаче разпалват въображението на хората и те започват да вярват още повече в теорията.

Друг запомнящ се случай е този от 1947 г., когато  балон на военновъздушните сили на американската армия се разбива край Розуел, Ню Мексико. Много хора тогава решават, че правителството всъщност прикрива катастрофа на извънземен космически кораб.

В тогавашните доклади упорито се говори за „летящ диск“ в небето. През 1994 г. обаче най-накрая е разкрито, че става дума за катастрофирал балон, част от строго секретен проект, наречен Mogul. Според информацията става дума за тестване на технология за откриване на ядрени бомби от Съветския съюз, пише National Geographic.

И до днес Зона 51 е активна база, за която правителството твърди, че е Полигон за изпитания и обучение. Официално се счита, че тя е подразделение на военновъздушната база Нелис и се използва от ВВС на САЩ. Историци твърдят, че ще отминат десетилетия преди правителството да разкрие, каквато и да е било информация за действително случващото се в Зона 51. А дотогава теорията за извънземни е удобна за отвличане на вниманието, споделят те пред NG.