Кабул падна, но могат ли талибаните да управляват икономика за $22 млрд.?

Талибаните едва превзеха Кабул и вече започнаха да се задават въпроси как ще развиват икономиката на Афганистан. Имат ли бунтовниците, превърнали се в управляващи, уменията да боравят със съвременните лостове за менажиране на финансово министерство и централна банка? Ще им се доверят ли чуждестранни спонсори? Могат ли да правят бизнес с инвеститори, интересуващи се от подземните богатства на страната?

През последните две десетилетия в пустинята талибаните се оказаха способни да генерират ресурси за поддържане на бунтове, най-вече от търговия с наркотици и дарения от привърженици в чужбина, но също така и от данъци и наеми в райони под техен контрол. През добрите години приходите им възлизаха на повече от 1 млрд. долара, обясняват от Bloomberg.

Но афганистанският бюджет е над пет пъти по-голям. Брутният вътрешен продукт на страната, оценен на 22 млрд. долара, се е увеличил почти трикратно, откакто талибаните бяха прогонени от властта през 2001 г. Същевременно икономиката от няколко години е разклатена и получава чуждестранна помощ като тази от Международния валутен фонд. Според изчисленията на Световната банка три четвърти от правителствения бюджет се финансира именно от подобни външни донори.

Управлението досега бе поверено на афганистански технократи, много от които образовани или обучени на Запад. Малцина от тях обаче се очаква да останат в страната, въпреки че талибаните обещаха „амнистия“ на всеки, който е работил със сваленото правителство. На този фон най-голямото икономическо предизвикателство пред новите управници на Афганистан е задълбочаващият се дефицит на умения в редиците на министерствата и държавните институции. Талибаните вероятно ще се опитат да намерят хора, чрез които да спечелят чуждестранното доверие. 

В момента новите донори или инвеститори така или иначе не са склонни да работят с талибаните. Администрацията на Байдън замрази 9.5 млрд. долара от активите на афганистанската централна банка. Европейските правителства са спрели помощта за развитие, а Международният валутен фонд прекъсна достъпа до специалните права на теглене на Афганистан.

Възобновяване на финансирането може да се случи само при строги условия. Помощта ще бъде обвързана със запазването на много от свободите – особено за жените – въведени в отсъствието на талибаните, както и с изричното условие да няма възраждане на терористични групи като Ал Кайда.

Вече има и спекулации, че Китай и Русия имат желание да запълнят вакуума, създаден с изтеглянето на САЩ. Смята се, че особено Пекин следи залежите на минерали в Афганистан на стойност между 1 и 3 трлн. долара. Пекин и Москва имат много опасения за сигурността в Афганистан, които ще ги мотивират да се ангажират тясно с всяко ръководено от талибаните правителство в Кабул, но сериозните инвестиции са съвсем друг въпрос.

Китайските банки и компании са по-малко склонни към риск от западните си колеги, но са податливи спрямо нестабилни икономики. Опитът на Венецуела, където китайските заеми трябва да се подновяват просто за да се избегнат огромни отписвания, е предупредителен знак за инвеститорите.

Инфраструктурните предизвикателства пред извличането на минералните богатства от Афганистан са огромни: например, в страната се усеща остра липса на транспортни мрежи. Добивът на полезни изкопаеми превозването им в Китай би изисквало инвестиции с огромни размери. Талибаните може да пожелаят китайска помощ, но те ще трябва да се конкурират с правителствата в развиващия се свят, най-вече в Африка. От своя страна, Русия едва ли е най-щедрият дарител, изоставайки далеч зад най-богатите страни в света по отпускане на помощ за развитие.

Все пак има някои области от афганистанската икономика, които биха могли да се възползват, поне в краткосрочен план, от талибанската окупация. Местният бизнес, който не зависи нито от чуждестранните инвестиции, нито от глобалните пазари, може да очаква с нетърпение относително стабилна среда. Също и достъп до части от страната, които преди това бяха извън границите поради боевете между въстаниците и правителствените сили. Бруталният стил на справедливост на талибаните пък може да бъде ефективно средство за възпиране на престъпността.