Картови разплащания срещу сивата икономика

Електронните разплащания са един от най-ефективните начини за борба със сивата икономика - този факт вече е добре известен в България. Благодарение на редовни доклади на Visa по темите за използването на картовите разплащания и отношението на потребителите към тази технология, българите са добре информирани за предимствата им. Един от тези европейски доклади  показва, че ако електронните разплащания нараснат със средно 10% за пет последователни години, делът на сивата икономика може да се свие с до 5%.

“Ако държавата стимулира данъкоплатците да плащат по електронен път, тогава процентът на събираемост на данъците, приходите на държавата и икономиката като цяло растат”, казва Красимира Райчева, мениджър на Visa за България. Тъй като всички дейности в сивата икономика са директно свързани с разплащания в брой, ограничаването им изисква прекъсване на потока на пари в брой. Това трябва да се съчетае с мерки за повишаване на финансовата грамотност - инициатива, по която Visa също работи. В дългосрочен план компанията продължава да подкрепя намаляването на разплащанията в брой и последващото им заместване с електронни трансакции. В това си начинание тя не е сама - Visa работи с неправителствени организации, банки и държавни институции за постигането на общата цел.

“Във всяка икономика публичните институции са най-големият получател на средства чрез разплащания. Те също така създават най-много възможности за разплащания. Поради това те могат да бъдат модели за подражание и да поведат обществото по пътя на приемането на електронните трансакции. Съществуват множество опции - превеждане на заплати по банков път, приемане на онлайн разплащания на данъци и глоби и извършване на всички трансакции в публичния сектор чрез електронни разплащания или парични преводи. Това ще доведе не само до свиване на дела на сивата икономика в България, но и до повишаване на приходите като цяло. Също така това ще направи всички разплащания много по-удобни и бързи за гражданите. В някои от тези сфери българското правителство е изградило много добри практики през последните години, но потенциалът за развитие остава голям”, допълва Райчева.

Когато говорим за ниво на внедряването на POS терминали, може да вземем пример от добри практики от съседните страни. Румънското правителство например прие закон, който налага всички фирми, занимаващи се с търговска дейност, които имат годишен оборот от над 10 000 евро, да инсталират POS терминали и да приемат дебитни и кредитни карти като платежно средство в своите магазини. Новият закон в Румъния влезе в сила на 1 януари 2017 г. В Гърция от 30 юни тази година наличието на POS терминали става задължително в обекти за хранене, медицински кабинети, хазарт и т.н. До юни 2018 г. покритието с POS терминали в Гърция ще бъде почти 100%.

Visa полага целенасочени усилия да съдейства на държавата в работата й по ограничаване на сивата икономика, която запазва дял от около 30%. Все още в България лимитът на разплащанията в брой е много висок. Макар миналата година българският парламент да понижи лимита до 5 хил. евро, все пак e желателно да се достигнат далеч по-ниските му стойности в повечето европейски страни - както е например в Италия (300 евро), Румъния (1120 евро) и Гърция (500 евро).

Тази важна структурна промяна се допълва от иновации като въвеждането на POS терминали за заплащане на такси при преминаване на някои гранични пунктове по река Дунав, както и на пътни винетки на други КПП по границата. Осигуряването на електронни разплащания на държавните граници значително ще намали възможностите за корупция. Взети заедно всички тези правителствени мерки ще доведат до допълнително увеличение на картовите разплащания в България, добавя Красимира Райчева.

Българските картодържатели също все повече припознават ползите от иновативните разплащателни технологии, обяснява мениджърът на Visa. Освен удобство, сигурност и достъп до средствата си, картодържателите се възползват и от това, че имат възможност да извършат покупките си по всяко време без ограничения. В резултат в България се наблюдава значително повишение в употребата на безконтактни разплащания, които бележат стабилен растеж. Според българските потребители това е най-бързият и удобен начин за разплащане при ежедневните им покупки.

Според новите изисквания, всички нови терминали, които инсталират банките, трябва да са безконтактни. Това, заедно с промяната в потребителските нагласи и икономическите структури, спомага за намаляване на дела на сивата икономика. Безконтактната технология позволява без въвеждане на PIN код с карта в България да се плащат суми до 25 лв. Преминаването към безконтактни терминали става бързо, а по последни данни на Visa, те вече съставляват близо 50% от всички ПОС терминали, казва още Красимира Райчева. Секторите, които най-бързо се адаптират към безконтактната технология, са бързооборотните стоки, телекомуникационните услуги, продажба на горива на дребно, вериги за бързо хранене, фармацевтични услуги и развлекателният сектор.

Безконтактната инфраструктура на Visa дава възможност и за извършване на мобилни разплащания. Смартфоните постепенно ще се превърнат в обичайно разплащателно средство за българските потребители. Visa, в сътрудничество с местни банки, работи върху създаването на такива услуги за близкото бъдеще.

Красимира Райчева е мениджър на Visa за България и представлява интересите на компанията в страната от 2004 г. Нейната роля е да развива продуктите и услугите на Visa сред финансовите институции у нас. Тя управлява отношенията на компанията с банките и с други организации, които предлагат безналични разплащания. Красимира Райчева ръководи и въвеждането на иновативните продукти на Visa в България.