„Като на филм“: Какви са постиженията на „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

Ключовите постижения на третата по големина в България Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОРРР) 2014-2020 бяха отбелязани по време на заключителното събитие, което се проведе днес в София, в Центъра за съвременни изкуства – Топлоцентрала, става ясно от прессъобщение на Европейската комисия.

С принос от 1.4 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), програмата имаше за цел да намали различията в развитието в България. Тя трансформира множество райони и подобри условията на живот на българските граждани чрез инвестиране в:

• устойчиво и интегрирано градско развитие;
• енергийна ефективност в опорни центрове в периферни райони;
• регионална образователна инфраструктура;
• регионална здравна инфраструктура;
• регионална социална инфраструктура;
• регионален туризъм;
• регионална пътна инфраструктура.

Най-големите градове в България, където живеят над 4 милиона души, претърпяха значителна градска трансформация благодарение на инвестициите, направени в рамките на интегрираните действия за устойчиво градско развитие, фокусирани върху зелената инфраструктура, уличните мрежи и градските центрове. Освен това, бе осигурена целенасочена подкрепа за мерки за енергийна ефективност. Бяха подобрени енергийни характеристики на 937 сгради, обхващащи жилищни многофамилни сгради, както и обществени структури.

Като част от програмата бяха рехабилитирани и възстановени 500 километра от регионалната пътна инфраструктура на България, което доведе до подобрена свързаност и достъпност в цялата страна. В допълнение, една от ключовите инвестиции на програмата е подобряването на културната инфраструктура и туристическите атракции.

Сред тях един от водещите проекти е Център за културно изкуство Бургас, който получи наградата RegioStars за 2023 г. Центърът, някога изоставено градско пространство, сега модерна привлекателна сграда, е признат за насърчаване на културното многообразие, на творческата мобилност и напредък в развитието на културните и творчески индустрии. Със своите вдъхновяващи думи към присъстващите се обърна библиотекарят Яна.

Но положителното въздействие на програмата надхвърля инфраструктурните инвестиции, тъй като тя изигра решаваща роля в процеса на деинституционализация, като подкрепи над 160 обекта, със специален акцент върху 114, посветени на грижите за деца. Освен това програмата подкрепи образователни институции, като 139 училища и 83 детски градини се възползваха от модернизацията.

Заключителното събитие в петък предостави отлична възможност да се признаят всички постижения до момента и да станем свидетели на трайните положителни промени в регионите и градовете на България, поставяйки основата за динамично и приобщаващо бъдеще за всички граждани.

Комисията беше представена от Милена Новакова, ръководител на екип България към Европейската комисия, ГД „Регионална и градска политика“. Тя приветства всички участници в церемонията и благодари на Управляващия орган за усилията, положени през годините. Тя очерта основните постижения на програмата през призмата на такива добри примери като обновяването на синагогата във Видин, реконструкцията и обновяването на музея „Възраждане и Учредително събрание“ в старопрестолната столица Велико Търново или модернизацията на градската среда в гр. Варна.

На събитието присъстваха ръководителят на Управляващия орган Ангелина Бонева, представители на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“, Фонд на фондовете, бенефициенти, партньори, представители на различни институции, Управляващите органи на други оперативни програми, студенти, граждани и медиите.

И накрая, събитието поставя началото на нова програма за програмен период 2021-2027 г. „Развитие на регионите“. С над 1.5 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие програмата ще инвестира в изграждането на жизнени, икономически силни и устойчиви български региони в България, със специален фокус върху насърчаването на балансирано териториално развитие чрез интегрирани териториални инвестиции.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.