Китай похарчи $240 милиарда за спасяване на страни от „Един пояс, един път“
Пекин по-скоро опитва да спаси банките си, които наляха стотици милиарди за инфраструктурни проекти в държави с нисък и среден доход

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Китай е похарчил 240 милиарда долара за спасяване на 22 развиващи се страни между 2008 и 2021 г. Сумата нараства през последните години, тъй като все повече имат проблем да изплащат заемите по китайската инициатива „Един пояс, един път“, използвани за изграждане на инфраструктура, според проучване, цитирано от Reuters.
Почти 80% от спасителните заеми са направени между 2016 и 2021 г., главно на страни със среден доход, включително Аржентина, Монголия и Пакистан, според доклада на изследователи от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Kiel Institute for the World Economy.
Китай е отпуснал стотици милиарди долари за изграждане на инфраструктура в развиващите се страни, но отпускането на заеми намаля от 2016 г., тъй като много проекти не успяха да се изплатят с времето.
„Пекин в крайна сметка се опитва да спаси собствените си банки. Ето защо се е забъркал в рисковия бизнес на международните спасителни заеми“, каза Кармен Рейнхарт, бивш главен икономист на Световната банка и един от авторите на изследването.
Китайските заеми за страни в затруднено положение са скочили от под 5% от задграничния кредитен портфейл през 2010 г. до над 60% през 2022 г., установи проучването.
Най-много е получила Аржентина – 111.8 милиарда долара, следвана от Пакистан с 48.5 милиарда долара и Египет с 15.6 милиарда долара. Девет страни са получили по-малко от 1 милиард долара.
Суап линиите на Народната банка на Китай (PBOC) представляват 170 милиарда долара от спасителното финансиране, включително за Суринам, Шри Ланка и Египет. Мостовите заеми или подкрепата за платежния баланс от китайските държавни банки възлизат на 70 милиарда долара. Продълженията на двата вида заеми бяха 140 милиарда долара.
Проучването беше критично към някои централни банки, потенциално използващи суаповите линии на PBOC, за изкуствено увеличаване на своите валутни резерви.
„Спасителните заеми на Китай са непрозрачни и некоординирани“, каза Брад Паркс, един от авторите на доклада и директор на AidData, изследователска лаборатория в William & Mary College в Съединените щати.
Спасителните заеми са концентрирани главно в страните със среден доход, които съставляват четири пети от заемите, поради риска, който представляват за балансите на китайските банки, докато на страните с ниски доходи се предлагат гратисен период и удължаване на падежа, се казва в доклада.
Китай преговаря за преструктуриране на дълга със страни, включително Замбия, Гана и Шри Ланка, и е критикуван, че забавя процесите. В отговор тя призова Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчаване на дълга.