Климатичните предприемачи се борят за европейско финансиране

Стефан Боргас управлява австрийска компания, която снабдява фабрики за желязо и стомана. В Брюксел обаче той преследва друга цел – финансирането на проект за създаване на твърд въглерод. Става въпрос за нова технология, която да улавя и съхранява въглеродните емисии в твърда форма преди те да попаднат в атмосферата.

Светът е пълен с фабрики, които отделят въглероден диоксид в атмосферата и които не могат лесно да преминат към алтернативна възобновяема енергия. Точно те биха били потенциален клиент на подобна технология. Въпреки това до сега нито един продукт не е достигал мащаба, цената и ефективността, необходими за развитието на истински пазар, пише Politico.

Ако това работи в глобален мащаб, ние можем да декарбонизираме всичко – цялата верига, както и тази на нашите конкуренти“, каза Боргас.

Той е готов да вложи 50 милиона евро в проекта, но се нуждае от двойно повече, за да построи първия завод. Затова и се опитва да си осигури финансиране от ЕС.

Финансиране от ЕС

Европейският съюз е готов да финансира с 40 милиарда евро проекти за намаляване на турбокомпресорните въглеродни емисии като част от усилията на Съюза да постигне климатична неутралност до средата на 21 век.

Точно това води предприемачи и ръководители на предприятия в Брюксел. Като всички вярват, че имат решение, което заслужава финансиране. С поглед към средствата от ЕС, ирландският производител на цимент Ecoce и френският производител на батерии Verkor засилват присъствието си в белгийската столица.

Пътят пред климатичната неутралност е изпълнен с повече главозамайващи обещания, отколкото с трезво мислещи инвестиционни възможности, пишат от Politico. Което поставя въпроса: Какъв риск е готов да поеме ЕС с парите на данъкоплатците?

Според Едбах Перно, който работи с Платформа за нулеви емисии, която съветва ЕС, повечето идеи за улавяне на въглеродния диоксид „са изградени повече върху капризи и мечти, отколкото върху реалност“.

Проектите, които кандидатстват за финансиране

Боргас започва да търси нови начини за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис, когато осъзнава, че съществуващите методи не биха проработили за неговата компания.

Идеята му привлича вниманието на някои високопоставени лица от Брюксел. Така миналия месец комисарят по енергетика Кадри Симсон посети Австралия, за да обиколи пилотната централа, която Боргас изгражда с местен стартъп.

В преследването на нашите екологични цели приемането на разнообразни технологии е от първостепенно значение“, казва Симсон.

Ecocem се представя като „нисковъглероден производител на цимент“, като според компанията, ако се намали определен вид лепило в производителния процес, то може да се изтрие половината от въглеродния отпечатък на бетонната индустрия.

През февруари основателят на Ecocem – Донал О‘Риайн – се срещна с кабинета на заместник-председателят на Комисията за Зелената сделка, за да обсъдят визията му.

Те кипяха от ентусиазъм и искаха да ни помогнат възможно най-много“, казва О‘Риайн.

Проектът на Verkor вече е одобрен, като през 2023 г. ЕС отдели 659 милиона евро безвъзмездна помощ за покриване на разходите за научноизследователска и развойна дейност на компанията до края на 2026 г.

Решението дойде само 3 години след основаването на фирмата и 2 години след като тя започна да лобира в ЕС, като е похарчила между 100 и 200 хил. евро за усилията си през 2021 и 2022 г., по данни на LobbyFacts.

Печелившата идея на Verkor бе, че дигитализацията и по-добрата техника за рециклиране може да помогне за произвеждането на батерии за електрически превозни средства „точно тук, у дома“.

Борбата на малки и големи

Изброените горе фирми могат да се опишат като Давидовците, които се състезават срещу Голиатите за ресурсите на ЕС.

Компаниите изтъкват огромните усилията, които са нужни дори само отговорят на условията за участие в европроекти, камо ли да получат финансиране. Процесът, според тях, отнема административна и правна мощ, както и много време.

Дъждовна гора от документи“, описва ситуацията Роуланд Баан, главен изпълнителен директор на Topsoe.

Той споделя, че процесът е отнел близо 8 месеца, докато молбата за зелени субсидии в САЩ отнема само няколко месеца. Topsoe е датска фирма, произвеждаща електролизатори, ключов компонент в производството на водопровод.

„Пълна джунгла“, съгласява се и Жаклин ван ден Енде, съосновател на Carbon Equity, базирана в Амстердам компания, която инвестира във фондове, подкрепящи над 100 щадящи климата стартъпа.

Трябва да наемете специализирани съветници, които са наистина добре запознати с набирането на безвъзмездно финансиране, за да ви помогнат да се ориентирате в процеса, а често това отнема толкова време, че много компании дори не започват“, добавя тя.

Това дава предимство на по-утвърдени фирми, които имат големи отдели за законодателно съответствие и история на навигиране през бюрокрацията, смятат стартиращите компании.

„Бойното поле на тези битки“ е така нареченият Фонд за иновации на ЕС, създаден, за да разпределя парите за потенциално променящи играта технологии, които все още не са достатъчно големи, за да привлекат интереса на банките.

Четири години по-късно се вижда, че повечето пари, дадени от Фонда, са отишли в големи компании. Само 9 от 72 финансирани проекта са ръководени от по-малки фирми, изчисляват от Cleantech for Europe, която лобира в ЕС за технологични компании, щадящи климата.

Ако погледнете списъка с успешни проекти, това са основно много големи индустрии, които, честно казано, вероятно се нуждаят от по-малко пари“, казва Жул Беснаину, който ръководи Cleantech for Europe.

Относно критиките, говорителят на Комисията отбеляза, че Фондът „не е инструмент за стартиращи фирми“.

Баланс

ЕС никога няма да може да угоди на всички. Инвестирането в стартиращи компании означава, че парите на данъкоплатците може „да потънат“. Но пък правенето само на сигурни залози няма да даде шанс на революционните идеи, пише Politico.

Идеално балансиране няма как да има, но има опити за баланс.

Беснаину, ръководителят на Cleantech for Europe, признава, че „приемането на риск е трудно, особено ако сте публична организация“.

И все пак, настояването стартиращите компании да демонстрират солидни финанси (ключова част от стратегията срещу „изгарянето“ на публичните средства), често стои на пътя на инвестициите, споделя той.

ЕС не може да бъде „разточителен“, но въпреки това трябва да има „склонност да поема рискове“, подчертава Жаклин ван ден Енде, съосновател на Carbon Equity.