Кои са най-търсените работници в България?

Tърсенето на труд, както краткосрочно, така и дългосрочно остава много високо – това е основният извод от последното проучване на пазара на Агенция по заетостта. Наблюдават се обаче промени по сектори и професии в заявената потребност от работна сила, като на преден план при среднистите строителните работници изместват машинните оператори, а туризмът свива потребностите, а при висшистите се регистрира по-голямо търсене на учители, отколкото на здравни работници. Огромният дългосрочен недостиг на кадри за поредна година подчертава нуждата от реформа на ключови политики както в образованието, така и на пазара на труда, които да адресират структурните проблеми на тези системи.

Съдейки по отговорите на работодателите на допитването на Агенция по заетостта, затрудненията при наемането на нови работници се задълбочават, като през 2024 г. такива срещат 66,7%, на фона на 64% година по-рано. Водеща причина за това остава недостатъчната квалификация, образование и умения на наличните кандидати (43%), а все по-голяма тежест има общата липса на лица в трудоспособна възраст – според 16% от работодателите кадри няма като цяло, а други 12% посочват че липсват кандидати конкретно за длъжностите, където те имат отворени позиции. Важно е да отбележим обаче, че тези разпределения важат само за фирмите, които имат намерение да наемат нови работници, които са едва 14% от всички – останалите, видно, не смятат за нужно или възможно да увеличават персонала си.

Отрасловата структура на регистрираното от АЗ непосредствено търсене на труд (за следващите 12 месеца) също претърпява значителни промени. Индустрията продължава да играе водеща роля (36% от общото търсене от 212 хиляди души), но на второ място излиза строителството (21%), което измества търговията, транспорта и туризма (20%). Тези промени отразяват от една страна нормализирането на пазара на труда след ковид-пандемията , и от друга – връщането на туризма към предкризисните параметри на работа, но и продължаващата експанзия на строителния сектор. На преден план излиза и държавното управление, образование и здравеопазване (20%), най-вече заради потребностите на болниците и училищата[1].

Погледът към търсенето на работници с професионална квалификация разкрива сериозни размествания. На първо място през 2024 г. излиза недостигът на строители – почти 23 хиляди души на фона 8,3 хиляди година по-рано, голям ръст има и при строителните техници – от 1,2 хиляди на 5,1 хиляди души. Ръст има и при търсенето на шивачи (до 9,7 хиляди души). Прави впечатление  обаче, че постепенно намалява декларираният недостиг на готвачи, сервитьори и бармани. Това кореспондира с бързи ръст на наетите в сектор „хотели и ресторанти“, подкрепен и от настъпването на българския пазар на труда на работници от чужбина. При индустрията тенденциите са разнопосочни – недостигът на машинни оператори е намалял с почти 5 хиляди души, до 9,6 хиляди, но пък незадоволеното търсене на шлосери (3,9 хиляди) и заварчици (3,4 хиляди) расте. Търсенето остава разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма и строителството.

Значително разместване на търсенето за следващите 12 месеца  има и кадрите с висше образование. През 2024 г. на първо място излизат учителите – липсват 6,5 хиляди, с прираст от над 2 хиляди спрямо предишната година. Това поставя под съмнение успеха на реформата в заплащането на преподавателите и насочва към потребността от допълнителни мерки. Значително свиване, до 3,6 хиляди има при медицинските сестри, както и при лекарите, до 2 хиляди души. При недостига на висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

В регионален план, непосредственото търсене на труд се възстановява от аномалиите от предишните години и отново следва най-общо структурата на пазара на труд. На първо място се изкачва столицата, с търсене от 47 хиляди души,  следвана от Варна  (29 хиляди), Пловдив (23 хиляди) и Бургас (22 хиляди). Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването.

Прави впечатление, че въпреки неясното бъдеще на  енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Габрово и Разград, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на заетостта в непосредствено бъдеще. При някои региони се наблюдава бърз спад на незадоволеното търсене – с над 8 хиляди души в Смолян, почти 7 хиляди души в Търговище и 6 хиляди души в Габрово, което отразява очакванията на работодателите за потенциала за бъдеща експанзия и реалностите с достъпа до квалифицирани кадри на месните пазари на труд.

Докато при краткосрочното търсене на работници се наблюдава спад спрямо предходната година, дългосрочните очаквания на работодатели остават оптимистични, като декларираният дефицит за период от 3-5 години е от общо 483 хиляди работници. С други думи, движеният от очаквания за икономически растеж и  разширение на бизнеса  недостиг на кадри – който на фона на понастоящем изключително свитото предлагане на труд изглежда особено труден за запълване –приближава половин милион души в следващите 3-5 години.

Най-голям средносрочен недостиг на труд при специалистите със средно образование – 39 хиляди души – очакват работодателите  в търговията на едро и дребно. На челни места остават строителството – 18 хиляди души, маркетингът и рекламата – 18 хиляди, счетоводството  14 хиляди. При средносрочното търсене на висшисти обаче има значителни размествания – икономистите вече не са на първо място с 11,5 хиляди души, като то се заема от педагозите, с очакван дефицит от 13,2 хиляди души. Удвояване на прогнозираното търсене има в социалните дейности, а лек спад – при медицинските сестри и лекарите. Въпреки това, ако групираме двете „здравни“ специалности заедно, те биха формирали най-големия недостиг в петгодишен хоризонт.

Докато настоящото търсене на работници е относително равномерно разпределено между големите регионални пазари на труда, то средносрочното е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 241 хиляди работници – с почти 30 хиляди повече в сравнение с оценката, направена през 2023 г. –  предимно висшисти. Далеч назад на второ място е Варна, с оценена потребност от допълнителни  31 хиляди работници,  Пловдив с 31 хиляди и Бургас с 22 хиляди. В повечето области с големи регионални пазари на труда (извън София) има превес на очакваното търсене на работници със средно образование.

На този етап изглежда, че забавянето на икономическия растеж няма значително негативно влияние върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за разрастване на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план. Огромното средносрочно търсене подчертава належащите реформи в посока подобряване на политиките в образованието и пазара на труда – повишаване на качеството на училищното и професионално образование, повече учене през целия живот, активиране на неактивните лица и привличане на работници отвън.

Източник: Институт за пазарна икономика