Кой плаща за климатичните промени и къде отиват парите?

Изкопаемите горива задвижиха индустриалната революция и икономическия успех на много страни. Но изгарянето на нефт, газ и въглища произвежда парникови газове, които затоплят атмосферата и предизвикват климатични промени, пише DW.

Напредналите индустриализирани нации исторически са допринесли най-много за климатичната криза, предизвикана от човека, защото са изгаряли изкопаеми горива много дълго, за да разраснат икономиките си.

И много анализатори, активисти и държавни глави в страни с ниски доходи твърдят, че големите исторически източници на емисии като Съединените щати и Европа трябва до голяма степен да поемат сметката за изменението на климата. Но какво точно означава това?

Какво е финансиране на климата?

Една от идеите зад финансирането на климата е да се подпомогнат развиващите се страни да насочат икономиките си далеч от разрушаващите климата изкопаеми горива. Друг е, че богатите нации трябва да помогнат на по-бедните, които са най-силно засегнати от глобалното затопляне, за да се адаптират към променящия се климат.

Тези идеи са централни за глобалните преговори под една или друга форма след Световната среща на върха за климата през 1992 г. в Рио де Жанейро.

Но финансирането на климата може би най-често се свързва с обещанието, дадено от индустриализираните страни на срещата на върха на ООН за климата в Копенхаген през 2009 г., за набиране на 100 милиарда долара (95 милиарда евро) годишно до 2020 г. През 2015 г. в Париж делегатите се съгласиха да продължат да плащат тази сума годишно до 2025 г. и след това да определят нова сума.

Как ще се прилага финансирането на климата

За да изпълнят обещанието от 100 милиарда долара, индустриализираните страни ангажират предимно публични средства, но все повече искат да набират пари чрез частни инвестиции.

Публичните средства от страните донори представляват най-големия дял от финансирането на климата. Около половината протича двустранно от държавата донор към държавата получател, до голяма степен под формата на помощ за развитие. Другата част са многостранни пари, което означава, че множество държави дават пари на множество други държави.

Тези пари идват или от климатични програми, управлявани чрез многостранни банки, като Световната банка, Африканската и Азиатската банка за развитие. Или парите се отпускат чрез многостранни климатични фондове.

Зеленият климатичен фонд

Най-известният от многостранните фондове за пари е Зеленият климатичен фонд (GCF). Ресурсите му са предназначени както за мерки за забавяне на изменението на климата, като разширяването на възобновяемата енергия, така и за адаптиране към екстремни метеорологични условия и други въздействия от затоплянето на Земята.

Към днешна дата страните донори са обещали около 20 милиарда долара. Досега са одобрени 12.8 милиарда долара за проекти, а 3.6 милиарда долара вече са изразходвани за конкретни програми. Повечето от проектите са в Африка и Азия, но има и такива в Латинска Америка, Карибите и Източна Европа. На всеки четири години се очаква страните донори да попълват фонда.

Малко под половината от парите се дават под формата на изгодни заеми, а втората половина като директни безвъзмездни средства, които държавите получатели не трябва да изплащат.

Адаптационният фонд

Друг фонд, който получава пари от обещаните 100 милиарда долара, е Адаптационният фонд. Това е сравнително малка сума пари без фиксирани цикли на попълване — страните донори плащат, когато могат или желаят.

Целта му е да подкрепя проекти, които помагат на страните да се адаптират към последиците от климатичната криза. Това могат да бъдат например мерки срещу наводнения или засаждане на топлоустойчиви култури.

Развиващите се страни получават парите като субсидия, а не като заем. Това е изгодно, тъй като действията за адаптиране обикновено не генерират печалба, за разлика от мерките за защита на климата, като изграждане на вятърни турбини или слънчеви панели, които генерират електричество, което може да се продава.

Фонд за най-слабо развитите страни

Този фонд за най-слабо развитите страни (LDCF) обхваща 46-те най-бедни нации в света. Работейки единствено с безвъзмездни средства, които не трябва да се връщат, той е предназначен за финансиране на спешна адаптация към климата.

Досега LDCF е финансирал повече от 360 проекта на обща стойност около 1.7 милиарда долара.

Изпълнява ли се обещанието за финансиране на климата от 100 милиарда долара?

Не. Цифрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че само около 83 милиарда долара са постъпили в международно финансиране за климата през 2020 г.

На пръв поглед 83 милиарда долара звучат като огромна сума пари, но нуждите на по-бедните страни от Глобалния юг надхвърлят това“, каза Ян Ковалциг, служител по изменението на климата и климатичната политика в Oxfam Германия.

„От проучванията знаем, че разходите за самото адаптиране към изменението на климата в тези страни ще надхвърлят 300 милиарда долара годишно до 2030 г. И това не включва разходите за смекчаване на климата в тези страни“, каза той.

Дори тази цифра от 83 милиарда долара е украсена, според международните организации за развитие. Oxfam изчислява, че през 2020 г. са предоставени най-много около 24.5 милиарда долара реална помощ за климата. Това е така, защото много официално изброени проекти биха имали малко въздействие върху климата, казва Oxfam.

„Освен това индустриализираните страни кредитираха много заеми към своите обещания от 100 милиарда долара“, каза Сабине Минингер от германската хуманитарна организация. Развиващите се страни ще трябва да изплатят тези заеми.

Това е измама“, каза тя.

Заемите увеличават дълговата тежест на по-бедните страни в Глобалния Юг, добави Ковалциг от Oxfam – „всичко това заради криза, за която те са допринесли малко или много “.

Загуби и щети: пречка за финансирането на климата

В продължение на десетилетия развиващите се, новоиндустриализиращите се и индустриализираните страни спорят кой трябва да плати за загубите и щетите, причинени от климатичната криза — включително горещините и сушите, унищожаващи реколтата или правещи земя необитаема. Развиващите се страни искат допълнителни средства за тази цел.

Страните донори се опасяват, че могат да бъдат съдени за щети извън обхвата на международното финансиране на климата, каза Ковалциг. Те искат икономически силните нововъзникващи икономики, като най-големия замърсител на CO2 в света Китай, също да плащат. Досега много въпроси остават без отговор, когато става въпрос за загуби и щети, добави Ковалциг.

Глобален щит срещу климатичните рискове

Глобалният щит срещу климатичните рискове беше стартиран през 2022 г. на COP27 от индустриализираните нации от Г-7 и V20, група от около 70 държави, изложени на особен риск от изменението на климата.

Щитът разпределя предварително определена сума пари, която да бъде изплатена бързо в резултат на климатична катастрофа. Досега повече от 210 милиона евро (228 милиона долара) са постъпили във фонда, като Германия е предоставила около 170 милиона евро.

Щитът може да се намеси, когато няма друга помощ, каза Ковалциг. Той също така финансира застраховка за климатичен риск, която дребните фермери могат да използват, за да се застраховат например срещу загуба на реколта.

Организациите за развитие обаче твърдят, че застраховането срещу климатични рискове не винаги е правилният инструмент за справяне с климатичните бедствия. Това е така, защото застрахователните полици обикновено покриват относително малко вероятни събития, които причиняват големи щети. Но подобни щети не са малко вероятни в един затоплящ се свят. Определено ще се случи, каза Ковалциг.

Например бавното засушаване на цяла земя, което може да се предвиди, или покачването на морското равнище“, каза той, добавяйки, че нито една редовна застраховка не би покрила такива предвидими щети.