Енергийната система на Южна Европа е под заплаха
Корупция и бизнес зависимости пречат на изграждането на \"Турски поток\" през България, пише в свой анализ Free West Media
© ECONOMIC.BG / Pexels
~ 3 мин.
Във времена на глобални предизвикателства в много аспекти – от климатичните промени до икономическата и политическа несигурност – Южна Европа е изправена пред нова сериозна заплаха. Става въпрос за енергийната сигурност на региона и този риск може да доведе до сериозни международни спорове и драматични последици за цяла Европа, пише в свой анализ Free West Media.
Един от основните „виновници“ за тази заплаха е политическата и икономическа криза в Украйна. Тази страна, обхваната от характерна за региона корупция, политически борби и продължаваща война в размирния регион на Донецкия басейн, е в процес по съставяне на ново правителство след парламентарните избори, проведени в средата на юли.
Украйна е от ключово значение като енергиен коридор за Европа. Неспособността на тази държава да се справи с вътрешните си проблеми и да гарантира ролята си на надежден транзитен хъб, заедно с несигурното бъдеще на договорите ѝ с руския доставчик „Газпром“, обаче представляват една истинска заплаха за предстоящите зимни месеци.
Проблемът с украинската корупция и частните интереси на олигарсите, които взеха предимство пред обществения интерес, изглежда, че се разпространяват и в други европейски страни. България изглежда е една от тези страни, жертви на корупцията, пише в анализа на медията.
Електронното издание посочва, че пример за това е забавянето на процеса по изграждане на българския участък от продължението на газопровода „Турски поток“, който на теория трябва да се превърне в един от основните маршрути за доставка на природен газ за Южна Европа, допринасяйки за диверсифицирането на газовите доставки за Сърбия, Унгария, Хърватия и други страни от региона. 480-километровата тръба трябва да тръгне от Турция, да премине през България, след което да достигне Сърбия, предлагайки ефективен маршрут за транзитиране на газ и за понижаване зависимостта на региона от ситуацията в Украйна.
Въпреки това има голяма вероятност българският участък да не бъде завършен преди 2021-2022 г. Причината за забавянето е продължаващият остър правен спор между държавната компания „Булгартрансгаз“ и италиано-саудитския „Консорциум Аркад“, който е оглавяван от компанията Arkad Engineering от Саудитска Арабия.
Историята зад този правен сблъсък е доста странна. Първо „Булгартрансгаз“ избра „Аркад“ за строител на тръбата през България, като компанията предложи най-ниската цена, която изненада останалите участници, един от които е обединението „Газово разширение и развитие в България“ (ГРРБ).
„Аркад“ предложи да изгради 475-километровото разширение до края на 2020 г. за 1.1 млрд. евро, докато ГРРБ поиска 1.6 млрд. евро. Останалите кандидати имаха аналогични предложения.
В анализа се посочва, че най-вероятната причина за победата на „Аркад“ е наличието на политическа подкрепа и обвързаност с български олигарси. Въпреки успешния търг „Булгартрансгаз“ и „Аркад“ не можаха да подпишат договор, тъй като според държавната газова компания саудитската фирма не е предоставила всички изискуеми по закон документи. При това въпреки няколкото отлагания на срока, предоставени от „Булгартрансгаз“.
„Аркад“ реагира бързо на това решение и внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу хода на „Булгартрансгаз“. Антимонополният орган, който има отговорност да решава спорове по обществените поръчки, обяви, че решението на държавната компания е незаконно, защото не отговаря на правните изисквания, необходими възложителят на проекта да промени победителя в търга.
В началото на юли ГРРБ обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд (ВАС), като по този начин продължи съдебните спорове около поръчката. В резултатна това изграждането на българския участък от „Турски поток“ ще бъде отложено. Забавянето означава, че „Газпром“ ще може да използва „Турски поток“ единствено да доставя газ до България и от България към Гърция, Македония и Румъния по съществуващата газопреносна инфраструктура.
Именно затова засега Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватия ще останат изцяло зависими от газопровода през Украйна. Липсата на прозрачност в тръжния процес накара мнозина от тамошните граждани да се чудят какво се случи с проекта, който трябваше достави газ до домовете им и да ги топли през зимата.
Големият стратегически проблем обаче е дали Европейският съюз е наистина ангажиран с идеята да диверсифицира маршрутите за своите енергийни доставки с цел да понижи зависимостта си от непредсказуеми политически фактори. Някои биха очаквали новите европейски лидери да погледнат на корупцията в енергийния сектор много сериозно и да приемат позиция на нулева толерантност спрямо вътрешни, сенчести, сделки, които засягат негативно живота на милиони европейци, завършва анализът.
Един от основните „виновници“ за тази заплаха е политическата и икономическа криза в Украйна. Тази страна, обхваната от характерна за региона корупция, политически борби и продължаваща война в размирния регион на Донецкия басейн, е в процес по съставяне на ново правителство след парламентарните избори, проведени в средата на юли.
Украйна е от ключово значение като енергиен коридор за Европа. Неспособността на тази държава да се справи с вътрешните си проблеми и да гарантира ролята си на надежден транзитен хъб, заедно с несигурното бъдеще на договорите ѝ с руския доставчик „Газпром“, обаче представляват една истинска заплаха за предстоящите зимни месеци.
Проблемът с украинската корупция и частните интереси на олигарсите, които взеха предимство пред обществения интерес, изглежда, че се разпространяват и в други европейски страни. България изглежда е една от тези страни, жертви на корупцията, пише в анализа на медията.
Електронното издание посочва, че пример за това е забавянето на процеса по изграждане на българския участък от продължението на газопровода „Турски поток“, който на теория трябва да се превърне в един от основните маршрути за доставка на природен газ за Южна Европа, допринасяйки за диверсифицирането на газовите доставки за Сърбия, Унгария, Хърватия и други страни от региона. 480-километровата тръба трябва да тръгне от Турция, да премине през България, след което да достигне Сърбия, предлагайки ефективен маршрут за транзитиране на газ и за понижаване зависимостта на региона от ситуацията в Украйна.
Въпреки това има голяма вероятност българският участък да не бъде завършен преди 2021-2022 г. Причината за забавянето е продължаващият остър правен спор между държавната компания „Булгартрансгаз“ и италиано-саудитския „Консорциум Аркад“, който е оглавяван от компанията Arkad Engineering от Саудитска Арабия.
Историята зад този правен сблъсък е доста странна. Първо „Булгартрансгаз“ избра „Аркад“ за строител на тръбата през България, като компанията предложи най-ниската цена, която изненада останалите участници, един от които е обединението „Газово разширение и развитие в България“ (ГРРБ).
„Аркад“ предложи да изгради 475-километровото разширение до края на 2020 г. за 1.1 млрд. евро, докато ГРРБ поиска 1.6 млрд. евро. Останалите кандидати имаха аналогични предложения.
В анализа се посочва, че най-вероятната причина за победата на „Аркад“ е наличието на политическа подкрепа и обвързаност с български олигарси. Въпреки успешния търг „Булгартрансгаз“ и „Аркад“ не можаха да подпишат договор, тъй като според държавната газова компания саудитската фирма не е предоставила всички изискуеми по закон документи. При това въпреки няколкото отлагания на срока, предоставени от „Булгартрансгаз“.
Междувременно обединението ГРРБ уведоми „Булгартрансгаз“, че е готово да предложи 31.1% отстъпка от сумата, която предложи първоначално, за да се изравни с офертата от „Аркад“. И също изненадващо за някои „Булгартрансгаз“ заяви, че променя първоначалното си решение и че възлага строежа на българския участък от „Турски поток“ на ГРРБ. Ръководството на газовата компания оправда това свое решение с обстоятелствата и важността на проекта.
„Аркад“ реагира бързо на това решение и внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу хода на „Булгартрансгаз“. Антимонополният орган, който има отговорност да решава спорове по обществените поръчки, обяви, че решението на държавната компания е незаконно, защото не отговаря на правните изисквания, необходими възложителят на проекта да промени победителя в търга.
Именно затова засега Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватия ще останат изцяло зависими от газопровода през Украйна. Липсата на прозрачност в тръжния процес накара мнозина от тамошните граждани да се чудят какво се случи с проекта, който трябваше достави газ до домовете им и да ги топли през зимата.
Големият стратегически проблем обаче е дали Европейският съюз е наистина ангажиран с идеята да диверсифицира маршрутите за своите енергийни доставки с цел да понижи зависимостта си от непредсказуеми политически фактори. Някои биха очаквали новите европейски лидери да погледнат на корупцията в енергийния сектор много сериозно и да приемат позиция на нулева толерантност спрямо вътрешни, сенчести, сделки, които засягат негативно живота на милиони европейци, завършва анализът.
