Либерализация на пазара на ток, ама друг път

За либерализирането на пазара на тока за домакинствата в България се говори от близо десетилетие, но все още няма решение как да се случи. Темата се повдига редовно от политиците, особено преди избори, и резултатът е един ѝ същ – отложена реформа. Причината е, че страхът на политиците пропи темата с популизъм и липсва каквото и да е решение на някои от проблемите в енергетиката.

Либерализацията беше и във фокуса на разговорите по време на форума Powers Summit, в панела, посветен на енергетиката. Тя беше изведена като основен приоритет на срещата между бизнеса и властта. Изводът, който беше направен, е, че тя е важна, необходима, но не сме готови за нея, а според политиците – не ѝ е сега времето.

Под внимание трябва да се вземе и това, че реформата е сред задължителните за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и от нея зависи дали страната ще получи второто плащане в размер на 1.4 млрд. лв.

Няма кой да управлява кораба

От страна на търговците на електроенергия беше изразена подкрепа към мярката и „това е правилният път за българската енергетика“, каза Валери Дреников, заместник-председател на Асоциация на търговците на енергия в България.

Ние отново не сме готови и към днешна дата начинът, по който либерализацията е облечена, крие повече рискове, отколкото ползи – за крайните клиенти, за бизнеса, за търговците“, смята той.

Дреников е на мнение, че електроенергийният пазар е силно регулиран и това пречи на „кораба енергетика“ да бъде управляван. Той в момента изцяло върви по течението – производителите имат таван на цените, потребителите също имат таван на цените, търговците – таван на приходите.

Всички сме по течението и няма кой да управлява риска“, категоричен е той.

Според председателя на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов трябва да задвижим либерализацията поне частично, за да може да се отключи второто плащане по ПВУ. 

Вярвам, че ще ускорим процеса, който така или иначе се случва". 

Газдов е категоричен, че либерализация трябва да има, както и дерегулация и нови технологии. 

По думите му и Covid кризата, и след това началото на войната в Украйна са се отразили на енергийния пазар. В последните години у нас се добавиха нови слънчеви мощности, но за съжаление никакви вятърни, като това отново е свързано с фалшиви новини и с пропаганда що се отнася до вятърните паркове. 

Участниците в панела се обединиха, че трябва да бъде направена работна група, за да може всеки да изкаже своето мнение за оформяне на процеса на либерализацията на пазара и да има краткосрочна и дългосрочна визия.

Чуваме, но не сега

Политиците от своя страна отговориха категорично, че чуват думите на бизнеса, но за целта трябва редовно правителство, а не се очертава да има такова.

Истината е, че основен приоритет е либерализацията на пазара. Ако няма стабилно правителство и мнозинство в парламента, тя няма да се случи скоро“, отвърна депутатът от ГЕРБ и бивш председател на енергийната комисия в НС Делян Добрев.  

Той обаче обясни, че на този етап не вижда да има управляващо мнозинство в парламента – „дано по Коледа се случи някакво чудо“.

Според Добрев приоритетите ще си останат приоритети, ако продължим цикъла от избори в избори.

Колкото е по-ниска е цената на свободния пазар, толкова по-лесно е да направим либерализация. Средносрочно аз очаквам цените да паднат и на политиците да им е по-лесно да вземат решение за либерализацията на пазара, което категорично трябва да се случи и то не само на пазара на едро, а и на дребно“.

Радослав Рибарски от “Продължаваме промяната” също заяви, че е чул добре какво казва бизнесът.  

По думите му „либерализацията, за която се борихме, бе приета. Стигнахме до момента, в който се усеща липсата на информационна кампания и разяснения за хората, които да се запознаят с либерализацията и възможностите, които тя дава“. Рибарски е категоричен, че има много работа за вършене преди пълната либерализация.

Андрей Вълчев, депутат от БСП, коментира „да, чух и разбрах като правим уговорката с отчитане на реалностите“. Не е страшно да бъдем адекватни на времето и да заменим политическото говорене, каза той.

Според него либерализацията трябва да се подкрепи и да се случи, но има съмнение, че ще има „български прочит“ на процеса.

Мнението на Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“ също е, че либерализацията трябва да се случи, когато има редовно правителство.  

Трябва обаче яснота

Ние искаме от изпълнителната власт ясен хоризонт, за да знаем какви действия и мерки да предприемем, включително финансови“, каза служебният министър на енергетиката Владимир Малинов по повод либерализацията.

Той потвърди готовност от страна на ресорното ведомство за процеса, като обясни, че в бюджета за 2025 г. е предвиден ресурс.

Проверка на Economic.bg показва, че в него е заложено МЕ да преведе на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) 917 млн. лв. За целта министерството ще получи от държавата 531 млн. лв., като са заложени и „други“ собствени приходи на министерството в размер на 465 млн. лв.

Де факто либерализацията засега е предвидено да се случи частично от 1 юли 2025 г. и затова трябва да има компенсаторен механизъм, който да бъде одобряван от МС по предложение на министъра на енергетиката и трябва да бъде финансово обезпечен. Именно от ФСЕС ще бъдат изплащани компенсациите към крайните снабдители за разликата в цената, на която купуват тока за бита, и на която го продават.

Малинов заяви, че „ако няма промяна в законодателната рамка, ние ще започнем активно от следващата година, както по отношение на информационна кампания така и за конкретен механизъм“.

Припомняме, че в момента в Народното събрание има два внесени законопроекта за отлагането ѝ – на БСП и на „Възраждане“. Социалистите предлагат частичната либерализацията (за ЕРП-тата) да се отложи за 2027 г., а пълната (за бита) – за 2028 г. От ГЕРБ заявиха готовност да подкрепят идеята и да гласуват за отмяната на либерализацията от 1 юли 2025 г.

В законопроекта на „Възраждане“ срокът на отлагане е 10 години – до 2035 г.

Енергийният министър подкрепи идеята за създаване на междуведомствена работна група към Министерския съвет за либерализацията и предложи в нея да се включи и енергийна комисия към НС, за да може мерките да са консенсусно разработени и да получат законодателна рамка.

Малинов обясни, че либерализацията е реформа, заложена в ПВУ, а съмненията на Европейската комисия, че тя може и да не се случи, водят съответно и до финансови корекции, а именно намаляване на безвъзмездната помощ, която България ще получи по плана.

Кои договори застрашават липсата на тези средства Малинов не уточни, а каза само, че „имаме време за предприемане на мерки, до края на годината трябва да отговорим как ще преодолеем неизпълнените реформи“.