Либерализацията на енергийния пазар не се случи така бързо, както се очакваше

Всеки работодател по подразбиране трябва да е коректен към своите служители, смята Карел Крал

Карел Крал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България:

Либерализацията на енергийния пазар не се случи така бързо, както се очакваше
Карел Крал е регионален мениджър на ЧЕЗ за България от 1 октомври 2015 г. Роден е в Чехия през 1974 г. Завършил е икономически науки в университета в Пилзен, Чехия. В продължение на близо 20 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. Започва кариерата си през 1996 г. като финансов консултант в Deloitte Central Europe. През 1998 г. навлиза в телекомуникациите, където отговаря за различни аспекти на финансовия контрол. Работил е в редица международни компании в Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и Албания. От 2009 г. той е част от управленския екип на ЧЕЗ Груп, като от януари 2013 г. е главен финансов директор на ЧЕЗ Груп в Румъния.

Г-н Крал, ЧЕЗ стъпи на българския пазар преди почти 12 години. Как се разви компанията за това време?

- Много неща променихме, след като ЧЕЗ Груп придоби 67% от трите електроразпределителни дружества в Западна България. При стъпването на българския енергиен пазар очаквахме либерализацията да стане в кратки срокове и бяхме подготвени за това. Ключова промяна настъпи в края на 2012 г., когато ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ България станаха публични дружества. Днес те са единствените сред електроразпределителните компании и обществените снабдители, които са публични. Това е предимство за клиентите и акционерите, защото се осигурява по-голяма прозрачност на цялата дейност. Наши акционери, освен мажоритарния собственик ЧЕЗ АД, са най-големите български пенсионни фондове и физически лица.

- В годините назад имаше критики, че повечето услуги се предоставят от ЧЕЗ в Прага...

- Това има своята бизнес логика, тъй като се постигат ценови ползи от споделената експертиза и от синергията на дейностите.  Към днешна дата една от значимите промени е предоставянето на по-голямата част от споделените услуги за двете компании от ЧЕЗ България и създаването на нова компания ЧЕЗ ИКТ. Тази изцяло българска компания е дъщерна на ЧЕЗ Разпределение и осигурява всички ИКТ услуги за дружествата ни в България. В нашата група тук влиза също ЧЕЗ Трейд, както и новосъздадената ЕСКО компания. Градим бизнеса си, като непрекъснато подобряваме обслужването на клиентите на регулирания и на свободния пазар.

-  Какъв е приносът на ЧЕЗ в нашата страна?

- Обслужваме електроразпределителната мрежа на Западна България, включително столицата и доставяме електроенергия на над 2 млн. клиенти. ЧЕЗ Трейд бе сред първите, заработили на свободния пазар, и остава лидер в продажбите на електроенергия за големи потребители. В очакване на пълната либерализация на пазара първи въведохме стандартизираните товарови профили, за да улесним излизането на клиентите на свободния пазар.  Акциите на нашите дружества се търгуват активно на българската фондова борса. Присъствието ни в България има съществен принос за развитието на целия енергиен сектор.  Няколко цифри красноречиво показват, че за тези 12 години ЧЕЗ внесе в българската икономика над 2 млрд. лв. под формата на инвестиции в мрежата, обслужване на клиентите, данъци, осигуровки и такси. Само инвестициите в мрежата са за над 1 млрд. лв.  Аз съм в България от октомври 2015 г. През 2016-а инвестирахме 90 млн. лв., а за 2017 г. сме планирали над 130 млн. лв. инвестиции, което е най-високото ниво, откакто сме в страната.

- Кое е доказателството, че инвестициите са добре разчетени?

-  Доказателство за добрата ни работа беше и последната тежка зима с продължителни периоди на много ниски температури и липса на централно парно отопление на редица места, когато в нашия регион нямаше значими смущения на електроснабдяването. Получихме и признанието на местните власти и областните управи по време на ежегодните срещи с кметовете на общини в Западна България. Доказахме, че въпреки трудностите от регулаторен характер, пред които е изправен бизнесът ни през годините, ние инвестираме разумно, далновидно и прагматично.

 - Как изглежда добрият работодател днес?

- Всеки работодател по подразбиране трябва да е коректен към своите служители – да плаща навреме заплатите и осигуровките, да спазва изискванията за условията на труд, както и всички нормативни изисквания, свързани с трудовоправните взаимоотношения. Добрият работодател мисли за бъдещето. Той инвестира не само в повишаване квалификацията на своите служители, но и в ориентирането, обучението и професионалната квалификация на младите хора. Освен че имаме собствен учебен център за нуждите на служителите, разработихме стажантска и стипендиантска програма и участваме в проекта „Домино“, като подпомагаме две паралелки по електротехника в София и Плевен. Активно участваме и в инициативата „Образование 2030“. Тази година изграждаме уникален технически учебен център, който представлява умален модел на електроразпределителната мрежа. Две от компаниите  ни - ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Трейд, са носители на международния стандарт Investors in People.  Той е признат в 80 страни и е гаранция, че компаниите прилагат най-добрите практики за развитието на човешкия потенциал.

- Какво означава компаниите в енергетиката  да са социално отговорни?

- Не само в енергетиката, а всички компании трябва да залагат в своите стратегии и ежедневната си дейност принципите на устойчиво развитие, етика и отговорност.  Корпоративната социална отговорност не е да се дават пари за нещо. Най-важното условие за дългосрочен успех е съчетанието между професионализъм и почтеност. Репутацията е ценен нематериален актив, особено в условията на свободен пазар, където конкуренцията е голяма. Затова репутацията е нещо,  с което не правим компромис. Коректните търговски и междуличностни отношения са стабилната основа, върху която градим доверие в рамките на компанията и извън нея.

- Пазарът вече е либерализиран, но честни ли са правилата на играта?

- Неведнъж сме поставяли въпроса за етичен кодекс на доставчиците и търговците на ток, но до момента тази наша идея не намира институционална подкрепа, въпреки че целта му  е да защити интересите на клиентите. Трябва да има ясни правила, по които да работят снабдителите и търговците, общи критерии и валидни за всички изисквания. Свободният пазар предполага още по-отговорно поведение на участниците в него и затова съм убеден, че на всички почтени участници на пазара ще е от полза да има етичен кодекс. Надяваме се такъв документ скоро да стане факт. Най-добре гарант за него да е регулаторът.

- Етичен ли е според вас бизнесът в България?

- Мисля, че много компании вече са възприели в различна степен правила и норми за етично поведение. За да бъде една компания етична, в нея трябва да работят хора, които са припознали, приели и работят в съответствие с високи етични стандарти на корпоративно поведение и съответствие. Нашите компании в България, следвайки политиката за съответствие, приета в ЧЕЗ Груп, възприеха като свой професионален ангажимент и съблюдаването на вътрешен етичен кодекс.  Ние не толерираме отклоненията от строгата догма на професионално и корпоративно поведение. Всички наши служители са запознати с Етичния кодекс на служителите, а цялостната програма за съответствие се комуникира интензивно. Тези, които не смятат, че правилата са за тях, нямат място сред нас.

- Въпрос и на етика ли е добрата комуникация с клиентите?

- Факт е, че за нашите клиенти бяха създадени форми и канали на комуникация с компаниите – гореща линия, имейл, уеб базирана платформа -  чрез които да се подават сигнали за случаи, в които се наблюдават или има съмнения за отклонения от принципите на професионалната и корпоративната етика. За нас е важно да бъдем модел за бизнес етика.

- Какво би трябвало да се промени, за да може либерализираният пазар реално да заработи?

- Макар официално пазарът да е либерализиран, нещата не се случиха така бързо, както се очакваше, и все още 40% от продажбите на ток са в рамките на регулирания сегмент. За реалното либерализиране на пазара за бита има още няколко стъпки, но нямаме ясна информация за конкретните срокове. Борсата например трябва да е ликвидна и на нея да се търгува цялата енергия на пазара.  Крайната цел е постигането на пазарни обединения, т. нар. market coupling, или свързване на пазара. Основно изискване е  съществуването на независим пазарен оператор и ясни и справедливи процедури за смяна на доставчика и балансиране на пазара. Има доклад на Световната банка, който очертава стратегията, но какви ще бъдат конкретните планове, не се знае. Отворени сме да споделяме своя опит от дългогодишната ни работа на либерализиран пазар в други държави. В Чехия сме минали през различни етапи, преодолели сме много трудности и знаем какво трябва да се направи, за да се избегнат някои грешки. Добре е институциите да гледат на нас като на партньори в процеса на либерализация на пазара.

- Какво трябва да се направи за битовите потребители, преди те да поемат риска за смяна на доставчика?

- Преди битовите клиенти да излязат на свободния пазар, следва да се случат неща, важни за правилното функциониране на пазара, като третирането на уязвимите потребители, уеднаквяване на основни критерии за договаряне с клиентите. Така ще се избегнат евентуални подвеждащи или неравноправни клаузи. Необходимо е да се създаде система от правила за снабдителите и търговците, така че да има прозрачност и коректност.

-  Как според вас изглежда един напълно либерализиран и добре функциониращ енергиен пазар? Къде е  България спрямо останалите страни в ЕС?


- Към момента всички страни от ЕС са приели  свободния енергиен пазар – някои вече са го изградили на 100%, а други са по пътя на пълната либерализация. Мрежовите услуги трябва и ще останат регулирани.  Нормалното функциониране на енергийната борса е абсолютно необходимо  - доставчиците трябва да има откъде да купят нужното количество на цена, която е прозрачна и пазарна. Освен това е нужно да се помисли за уязвимите потребители. Според мен подкрепата трябва да бъде директна - от държавния бюджет за потребителите, а не през цената. Когато подкрепата е директна, се избягват административни трудности, грешки и всичко, което би усложнило процеса. Ролята на държавата е да намери най-подходящия начин, без да се изкривяват цените и пазарът.

В едно от последните изявления на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) ясно се казва да се избягва кръстосаното субсидиране и всеки да „плаща мрежовите тарифи и справедливия дял от таксите и налозите“. Смисълът на това е пазарът да стане пазар, напълно прозрачен и без „подпомагане“ чрез цените.

- Известно е, че тече процедурата по продажба на бизнеса на ЧЕЗ в България – при това положение какво е бъдещето на групата в нашата страна и имате ли инвестиционни намерения?

- Процедурата е в ход, но това не означава, че е взето решение за продажба на всяка цена. Затова за нас в България остава задължението да работим не само по текущите си планове за инвестиции и обслужване на клиентите на свободния и регулирания пазар, а и по дългосрочната стратегия за развитие на бизнеса. Насочваме се към дигитализация на процесите, свързани с електроразпределителната мрежа и съоръженията по нея. Вече стартира процедура за избор на доставчик на електромери с дистанционно отчитане, но говорим и за възможности за дистанционно управление на мрежата, с което се съкращава времето за реакция. В ход е изпълнението на 5-годишния план за подмяна на съоръжения 110 KW от инфраструктурата със стратегическо значение в столицата.

 - Как виждате развитието на ЕСКО компаниите, специализирани в енергоспестяващи услуги, и как ЧЕЗ ще се включи?

- За нас българският енергиен пазар е не само място, където продаваме електроенергия и поддържаме и развиваме километри мрежа и даден брой подстанции и елементи от енергийната инфраструктура. Стремим се при подходящи условия да предоставим по-широка гама от продукти. Новото ни начинание е в т. нар. ЕСКО бизнес. Неотдавна регистрирахме юридическо лице ЧЕЗ ЕСКО. Като начало имаме готовност на първия етап да инвестираме около 11 млн. евро в ЕСКО услуги или проекти. Направихме оценка на пазара и имаме някои първи потенциални проекти.

 - Какво ще е бъдещето на енергетиката, върху която влияят европейските директиви, устойчивото развитие, дигитализацията, смарт мрежите и предизвикателствата на климатичните промени?

- В дългосрочен план производството от възобновяеми енергийни източници ще е преобладаващото. Но дотогава ще мине още доста време. Очаквам да се развие и малък обем производство от отделни производители, присъединени към мрежата. Ще настъпят сериозни промени в начина на работа на мрежата, в начина, по който се разпределя енергията. Това  ще изисква внедряването на новите технологии в управлението на мрежата. В ЧЕЗ се подготвяме да сме в крак с времето и изискванията за дигитализация. Навлизането на високите технологии в енергийния бизнес и енергетиката налага промени в концепциите за управление, поддръжка и развитие на мрежата и елементите от електроенергийната инфраструктура. С либерализацията на пазара регулаторът ще влияе по-слабо върху крайната цена за клиентите. За мрежовите услуги ще са необходими ясни правила. Трябва да бъдат признати и разходи  - например за енергийна ефективност, които сега не намират отражение в цената.  Тенденцията в европейски мащаб е в структурата на тарифите да се увеличава частта на различните такси и налози, свързани с прилагането на определени политики в енергетиката и околната среда. По данни на европейската асоциация на фирмите от електроиндустрията EURELECTRIC за периода 2008-2015 г. средно за ЕС увеличението на таксите и налозите е 71%. Делът на мрежовите услуги се запазва сравнително постоянен, като средно за страните от ЕС цената е 5,4 евроцента за киловатчас. В България цената е наполовина, а това пряко влияе на възможностите за развитието на мрежата.

- С какво нашата страна ви очарова?

- Освен храната и виното, за които всички споменават, в България има прекрасни възможности за зимни и летни спортове. За мен като запален голфър условията за този спорт са изключителни.

- На кой свой принцип не изневерявате?

- Човек трябва да е почтен във всичко. С този принцип не бих направил компромис.

Интервюто е част от юлския брой на сп. "Икономика"

Коментари: 0