Липса на кворум провали разглеждането на ключовия Закон за обществения транспорт

Липсата на кворум в Комисията по транспорт към Народното събрание осуети първото четене на изцяло новия Закон за обществения транспорт. Реформата, която е критично важно условие за плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), се очакваше да бъде разгледана на фона на сериозни възражения от страна на синдикати, общини и превозвачи. Председателят на комисията Кирил Добрев бе принуден да прекрати заседанието, след като по време на дискусията депутатите се оказаха недостатъчно на брой за гласуване.

Заседанието започна и без присъствието на служебния министър на транспорта Корман Исмаилов, който трябваше да бъде изслушан в комисията. Неговият заместник Димитър Недялков извини отсъствието му с неотложни ангажименти в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГВА). По думите му, министърът лично координира действията по прибирането на българските сънародници от района на Близкия изток предвид военния конфликт с Иран.

В началото на дискусията представителите на министерствата подчертаха, че приемането на закона е една от двете най-съществени реформи в сектора. Неизпълнението ѝ рискува загубата на над 400 млн. евро по ПВУ. От Министерството на финансите предупредиха, че в момента няма приет редовен бюджет за 2026 г., а всички бъдещи разходи по новия закон ще трябва да бъдат заложени в новата финансова рамка.

Критиките

Председателят на комисията Кирил Добрев даде думата на гостите за изразяване на становища. Припомняме, че общини, синдикати и други заинтересовани лица имат забележки по проектозакона.

Александър Шопов от Федерация на транспортните синдикати към КНСБ предупреди, че законът не е разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите виждат риск от „недобросъвестно концесиониране“ на общински предприятия и липса на дефиниция за „транспортна бедност“.

Гергин Борисов от „Спаси София“ акцентира върху терминологични обърквания и риск големи общини, като Столична, да бъдат блокирани, ако трябва да съгласуват всяка промяна в транспортните си схеми с министерството.

Той обърна внимание на сериозен институционален дефицит в законопроекта по отношение на електротранспорта и метрото. В своето изказване той подчерта, че за разлика от автобусните превози, при които има изградени регулаторни механизми и институции, трамвайният и метротранспортът в България на практика остават без външен контрол.

Борисов посочи, че в момента съответните транспортни дружества се регулират сами, което налага създаването на единна национална рамка. Според него е необходимо законът да обедини и създаде институции, които да регламентират управлението на тези видове превоз на национално ниво.

По отношение на единния превозен документ, той предложи държавата да не създава отделно мобилно приложение за цифров портфейл, а само приложно-програмен интерфейс (API), чрез който съществуващите системи да валидират документите.

Основното опасение на Националното сдружение на общините е свързано със задължителното съфинансиране. Те настояват за диференциран подход, тъй като малките общини нямат финансовия капацитет на големите центрове.

Камарата на автомобилните превозвачи и фирмата „Фликс България“ изразиха остро несъгласие с текстовете за т.нар. „търговски превози“. Според тях липсата на ясни критерии създава условия за нелоялна конкуренция и „паралелна рамка“, която може да доведе до наказателни процедури от страна на ЕК.

Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи обяви протестна готовност в сектора. Тя подчерта, че макар браншът принципно да подкрепя необходимостта от приемане на закона заради средствата по ПВУ, текстовете в настоящия им вид будят сериозно недоволство.

Основният акцент в изказването ѝ бе насочен срещу регламентирането на т.нар. „търговски превози“. Според Милтенова липсата на ясни критерии в законопроекта създава предпоставки за нелоялна конкуренция. Тя припомни, че в работната фаза на проекта са били разписани конкретни параметри за това къде и как могат да се извършват тези превози, но в официално внесения документ те липсват.

Знаете колко време се борим с нерегламентираните превози. Това не е добър вариант за никого, колегите са в протестна готовност“, заяви Милтенова пред депутатите.

Тя посочи още, че механизмът за субсидиране и финансиране остава неясен, като законът препраща към бъдещи наредби, без да уточнява как ще се доказва „търговска неефективност“.

Докато течаха изказванията на заинтересованите страни, председателят Кирил Добрев констатира, че народните представители са напуснали залата и кворум няма.

Дадох възможност на всички колеги да изразят мнение, но явно изгубихме народните представители“, коментира Добрев.

Той обяви, че разглеждането на законопроекта ще бъде подновено утре (6 март) веднага след блиц контрола в редовното пленарно заседание. Целта е законопроектът да влезе за гласуване в пленарна зала още следващата седмица, но в ревизиран вид, който да отразява поне част от получените възражения.