Липсата на руски газ може да „вледени“ Европа тази зима
Нормализирането на цените на Стария континент вероятно ще отнеме от пет до десет години

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Европа трябва да плаща повече, за да внася втечнен природен газ, да се моли за мека зима и да намали търсенето на енергия, тъй като всеки саботаж на инфраструктурата или дори по-сериозни прекъсвания на доставките от Русия биха направили режима на електроенергията или честите прекъсвания почти неизбежни, пише Reuters в свой анализ по темата.
Дори ако Европа успее да се затопли и да поддържа осветлението включено тази зима, тя ще бъде изправена пред много по-голямо предизвикателство – да презареди изчерпаните хранилища за следващата година. Това е много по-сложно, отколкото целта на Европейския съюз да ги запълни до 80% до ноември (таргетът дори е надхвърлен и капацитетът е около 90%). Спирането на газа по „Северен поток“ обаче оставя празнина за Германия въпреки увеличените доставки от други места.
Русия прогресивно намали газовите потоци през „Северен поток“, а също и по други маршрути след западните санкции в отговор на войната в Украйна, която започна през февруари. Доставките по тръбопровода спряха напълно през септември.
Анализаторите определят недостига на газ на почти 15% от средното европейско търсене през зимата, което означава, че континентът трябва да намали потреблението, за да премине през отоплителния сезон, когато са пиковете.
„Ситуацията ще остане много нестабилна“, каза Кунейт Казокоглу, директор по енергийна икономика във FGE.
Потреблението на газ в домакинствата в Германия скочи в края на септември до най-високото ниво от март насам поради студения период, а търсенето беше с около 14% над средното за четирите години 2018-2022 г. Това представлява заплаха“, добави той.
Германия е най-голямата икономика в Европа и един от най-големите вносители на руски газ на континента. Страната е най-застрашена от прекъсване на доставките и е особено активна в разработването на планове за защита на своите индустрии и потребители.
Всяка надежда, че доставките по „Северен поток“ може да бъдат възобновени бе попарена миналия месец с предполагаемия саботаж. Европейските държави заявиха, че работят за повишаване на сигурността на критичната инфраструктура, след като експлозии повредиха „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“.
Руските доставки могат още да се свият, ако Москва изпълни заплахата си да наложи санкции на украинската енергийна фирма „Нафтогаз“, затваряйки един от последните функциониращи руски газови маршрути към Европа.
Глобална конкуренция
Европа увеличава вноса на втечнен природен газ (LNG) и разширява необходимата инфраструктура, но трябва да излезе на световния пазар, където конкуренцията може да стане по-ожесточена, ако метеорологичният феномен, известен като La Nina, засили и повиши търсенето в Азия.
Това би повишило цените. Тъй като Европа успя да натрупа запаси, те паднаха от върховете, достигнати по времето, когато Русия нахлу в Украйна, но цената на нидерландския газ на едро, европейският еталон, все още е с около 80% по-висока спрямо миналата година по това време.
Допълнителният втечнен природен газ и ниското потребление помогнаха тази година“, каза Уейн Брайън, ръководител на европейски газови изследвания в Refinitiv, но добави: „Европа се нуждае от повече от същото лекарство“.
Дори тогава едва ли ще компенсира липсващия руски газ.
Refinitiv изчислява, че Северозападна Европа, включително Германия, може да внесе 18 млрд. куб. м. (bcm) повече LNG тази зима, което ще увеличи вноса до 52 млрд. куб. м тази година, а това е с 5.5% повече от миналата година. Доставките на газ по тръбопроводи също се увеличиха от Азербайджан, Северна Африка и Норвегия, но остават далеч под тези, които предишният водещ износител на синьо гориво доставяше.
Заедно тръбопроводите „Северен поток“ имат общ капацитет от 110 млрд. куб. м. годишно и биха покрили над 30% от общото търсене на газ в Европа, ако работят на пълен капацитет, казва Bank of America. Засега Русия доставя 86 млн. куб.м. (mcm) на ден в Северозападна Европа през Полша и Украйна, което е 76% спад в сравнение със средните 360 млн. куб. м. на ден миналата година, казаха анализаторите на Bernstein.
Оценките на анализаторите са различни. Ако предлагането продължи на сегашните нива, Европа е изправена пред недостиг от 155 млн. куб. м. на ден, показват изчисленията на Bernstein въз основа на средното дневно търсене в Северозападна Европа за септември до март от 2017-2021 г., което е било около 930 млн. куб. м.
Страните от ЕС се споразумяха да намалят търсенето с до 15% или общо 50 млрд. куб. м. тази зима. Ако постигнат това, нивата на съхранение трябва да завършат зимата на около 55 млрд. куб. м. Презареждането на хранилищата навреме за следващата зима обаче ще бъде усложнено заради липсата на руски доставки, които Европа все още получаваше по-рано тази година. Рискът е голям, защото енергийните доставки намаляват, но не е сигурно, че търсенето ще се свие достатъчно.
Европейското индустриално търсене на газ намаля, тъй като високите цени на суровината накараха фабрики за алуминий, стомана и амоняк да затворят производството. Но Германската федерална мрежова агенция, която ще отговаря за разпределението на газ в случай на спешни доставки, каза, че потреблението на домакинствата е твърде високо, за да бъде устойчиво. Друг проблем е, че застаряващите ядрени централи и трудностите с охлаждането на реакторите по време на лятна суша са намалили френското производство на атомна енергия с косвен ефект. Refinitiv изчислява, че произтичащото търсене на газ за енергия сред комуналните услуги може да бъде с 30% по-високо тази година в сравнение с миналата.
Великобритания, която може да внася енергия от ЕС, също предупреди за режим на тока този сезон поради недостига в Европа. Трябва да минат много зими, за да може ситуацията да се подобри. Франсиско Бланч, анализатор в Bank of America, изчисли, че нормализирането на цените на газа в Европа може да отнеме от пет до десет години.
Европа ще трябва да продължи да плаща повече за газ и да се моли за по-топло време“, казва той.