Липсата на суровини застрашава производството на агротехника

Търсенето на агротехника нараства в световен мащаб. Тенденцията обаче може да спре заради липсата на суровини и трудности в логистиката. Скокът на цените на суровините тласка производствените разходи до рекордни стойности. Сериозни последици се очакват за сектора на селскостопанските машини, който в голяма степен използва силиций, железни и пластмасови материали. Това обясни президентът на федерацията на италианските производители FederUnacoma Алесандро Малаволти по време на световното изложение в Болоня на машини, оборудване и компоненти за селското стопанство и озеленяването EIMA International.

Недостигът на суровини води до увеличаване на разходите по цялата верига и забавяне на производството. Трудности в логистиката и транспорта, нарастващи разходи за контейнери и значителни закъснения в превоза също притесняват  италианските производители. Италианската индустрия за селскостопанска техника преминава през динамична фаза. Производителите виждат производствения си капацитет в риск", обясни Малаволти.

Силният ръст на производството на аргомашини рискува да бъде възпрепятстван от оскъпяването на суровините. Цената на силиция се покачи драстично. Металът е от съществено значение за производството на чипове и полупроводници, използвани във всички системи 4.0, прилагани в селското стопанство машини.

Поскъпва и стоманата, чиято цена за една година се повиши от 550 евро на тон до 1250 евро на тон. Kризата със суровините е резултат от прецизнатa китайска политическа стратегия, срещу която не е лесно да се противопоставят италианските производители на селскостопанска техника. Китай премахна стимулите за износ на някои стоманени изделия и повиши митата върху износа на чугун и ферохром“, сподели Малаволти.

Средно 1700 компонента се използват при производството на един трактор. Металният компонент представлява около 80% от всички материали. От останалата част повече от 10% са покрити от пластмасови материали като облицовки на кабините, предпазители, капаци, тапи и около 5% от каучукови полимери като тръби и уплътнения. Със 70% се е повишила цената на пластмасата. Леярските продукти са се оскъпили с 90%, а естественият каучук с 67%, отчитат от бранша.

Проблемите на глобалната логистика също затрудняват производството на аграрна техника. „Цената на доставките за индустрията, както в Италия, така и в чужбина, е нараснала драстично, в някои случаи с 100%“. В момента италианските агромеханични компании все още успяват да изпълнят поръчките, въпреки оскъпените доставки. Ако пазарът на суровини скоро не се върне към нормалните нива, запасите на компаниите ще свършат до осем месеца. Въпросът има политическо значение в два аспекта: този, свързан със зависимостта на националната стоманодобивна промишленост от чужди държави и този, свързан с търговските отношения с Китай“, обясни Малаволти.