Мегапроект или мечта: Тайланд иска да изгради мост за над €25 млрд.

Тайландският министър-председател Срета Тависин пътува между големи столици, влиза и излиза от срещи с посланици, откакто встъпи в длъжност през август. Всичко, за да продаде идеята за огромен „сухопътен мост“, свързващ източното и западното крайбрежие на Тайланд, разказва DW.

Проектът има за цел да осигури нов търговски маршрут между Индийския и Тихия океан, заобикаляйки протока Малака, един от най-важните и натоварени морски коридори в света.

Той включва изграждането на около 90-километрова железопътна и пътна система, която ще свърже дълбоководното пристанище в провинция Чумпхон в Тайландския залив с ново, дълбоководно пристанище в провинция Ранонг на Андаманско море.

Срета, който е и министър на финансите, рекламира голямата визия пред китайските инвеститори, когато присъства на последния форум "Един пояс, един път" в Китай в средата на октомври, преди няколко седмици по-късно да представи мегапроекта на стойност 25.5 милиарда евро пред инвеститори от Близкия изток.

Той представи идеята в Сан Франциско на 12 ноември, когато присъства на срещата на високо равнище на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, където говори с американския бизнес по време на своето „Пътно шоу на Тайландския мост“.

Тайландското правителство е отворено за всеки, който иска да инвестира в това, което някои анализатори наричат „неуспешна мечта“, която е била въобразявана от тайландските лидери още от 17-ти век.

Лобиране за проекта?

Ернст Волфганг Райхел, новият германски посланик в Банкок, очевидно е казал на служители на тайландското правителство по-рано този месец, че ще лобира германският бизнес да инвестира в проекта.

Германската страна очевидно се интересуваше от проекта за сухопътен мост. И посланикът ще докладва на германското правителство за проекта, който според него ще се хареса на много инвеститори“, каза този месец министърът на транспорта на Тайланд Сурия Джунгрунгренкит, цитиран от местни медии.

Съобщава се също, че посланик Райхел е поискал от тайландското правителство да представи проектите за наземни мостове в Тайланд през следващата година в Германия.

Дали германски компании, като Siemens, който помогна за изграждането на части от железопътната система на Банкок, биха се заинтересували да инвестират в подобна схема, остава да видим.

Повечето анализатори смятат, че по-голямата част от финансирането ще дойде от Китай, най-големият инвеститор в инфраструктурни проекти в Югоизточна Азия. Но новото тайландско правителство, което встъпи в длъжност през август след почти десетилетие на военно управление, заяви, че иска да диверсифицира своите инвестиционни връзки. Анализатори казват, че Банкок иска тясно да балансира икономиката на страната между Китай и Запада.

Ако приемем, че финансирането дойде и строителството започне навреме, проектът ще бъде завършен до около 2040 г., в който момент и двете пристанища ще имат капацитет да обработват приблизително 20 милиона товарни контейнера годишно, според службата за транспорт и планиране на трафика на Тайланд, която управлява проекта.

От канал до сухопътен мост

Идеята датира от 17-ти век, когато кралство Аютая е просперираща железопътна станция и модернизаторите предвиждат, че огромен канал, наречен „Канал Кра“, ще свърже източното и западното крайбрежие и ще засили търговията.

Идеята за канала беше възкресена няколко пъти през 19-ти и 20-ти век, въпреки че мащабът и цената на проекта бяха твърде големи.

През 21-ви век тайландските правителства клонят повече към по-евтина и по-устойчива алтернатива на „сухопътен мост“, свързващ двата бряга чрез железопътни линии и магистрали, а не чрез канал.

През 2020 г. бившето управлявано от военните правителство на Тайланд възроди проекта за сухопътен мост и създаде законодателни и министерски комисии, за да проучат неговата осъществимост, които представиха своите констатации преди няколко месеца.

Сухопътният мост ще бъде съчетан с огромната схема за източен икономически коридор на Тайланд, която цели да трансформира три близки източни провинции в центрове за производство, изследвания и услуги. Той също така ще бъде свързан с новата високоскоростна железопътна линия Китай-Лаос-Тайланд, както и с железниците, които Китай изгражда в съседна Камбоджа.

Германското участие вероятно е „ограничено“

Според Службата за политика и планиране на транспорта и трафика министрите ще докладват на кабинета за своите дискусии с международни инвеститори през следващата година, а процесът на наддаване ще се проведе между април и юни 2025 г.

Към 2020 г. 227 германски компании са инвестирали около 4.2 милиарда евро в Тайланд, най-голямата германска чуждестранна инвестиция в страна от Югоизточна Азия, различна от Сингапур и Малайзия, според оценки на Deutsche Bundesbank.

Mercedes-Benz и BMW, германски автомобилни гиганти, са инвестирали в производствени проекти в рамките на схемата на Източния икономически коридор, докато Siemens е инвестирал в няколко проекта за транспортна инфраструктура в страната.

Според германски дипломатически източник, пожелал анонимност, тъй като не им е разрешено да говорят по въпроса, ако германски компании инвестират в схемата, те най-вероятно ще се фокусират върху развитието на пристанищата. Но добавиха, че всяко немско участие вероятно ще бъде „ограничено“.

Интересът на Китай към региона

Междувременно Китай е най-големият чуждестранен инвеститор в инфраструктурни проекти в региона и изгражда Паназиатска железопътна мрежа в цяла континентална Югоизточна Азия като алтернативен маршрут на морските пътища, минаващи през протока Малака.

Базираната в Тайланд Gulf Energy Development и китайската държавна компания China Harbour Engineering Company в момента реконструират най-голямото пристанище на Тайланд в Laem Chabang.

Китайските фирми няма да се възползват от съвместно партньорство с германски компании и ще се нуждаят само от партньор от местното тайландско правителство, каза Антонио Рапа, доцент и ръководител на отдела по управление и сигурност в Сингапурския университет за социални науки.

Въпреки че германски компании са инвестирали в Тайланд, техният фокус е бил в ИТ и търговията на дребно или производството, а не в строителството, посочи той.

Така че не би било разумно германските компании да инвестират в този мегапроект, дори ако притежават технологичното ноу-хау“, добави той. „Германците вероятно ще играят маргинална роля, ако изобщо имат такава.“

Германското посолство в Банкок не отговори на искания за коментар.

Екологични и социални последици

Марк Коган, експерт по Тайланд в японския университет Кансай Гайдай, казва, че друг основен проблем за европейските инвеститори може да са екологичните и социалните последици от проекта, които не са напълно оценени.

Имаше няколко протеста в районите, където ще бъде разположен проектът, откакто Срета каза, че правителството му е ангажирано със схемата, тъй като може да изисква преместването на няколко хиляди души. Съществуват и опасения относно въздействието върху туризма и риболовната индустрия в южните провинции.

Непосредственото предизвикателство за Срета е да докаже, че сухопътният мост не само ще бъде печеливш, но и няма да увеличи въглеродните емисии в процеса“, каза Коган.

Има и геополитически рискове. Американски служители предупредиха, че ангажиментът на Китай в схемата на Южния икономически коридор може да бъде начин Пекин да получи контрол над критичната инфраструктура на Тайланд, особено неговите пристанища.

Банкок е ясно решен да не разчита единствено на китайски пари за тази схема, казват анализаторите, което може да го направи идеален проект за инвестиции от инициативата на ЕС Global Gateway Initiative, финансираща инфраструктура или частни европейски компании.

Междувременно ЕС и Тайланд се споразумяха да подновят преговорите за споразумение за свободна търговия през март. Новото тайландско правителство изглежда желае да засили отношенията с европейските държави. Продължават и дискусиите дали да се предложи на европейските посетители удължен безвизов престой до 90 дни в Тайланд.