„Милионерите на 11 септември“ и корупцията в Афганистан

290 млн. долара всеки ден в продължение на 7 300 дни. Ето колко пари Америка е похарчила за 20 години война и изграждане на нация в Афганистан, според проекта на Университета Браун „Разходи за война“.

И след всички тези пари и години, талибаните превзеха страната за 9 дни, разпуснаха армията и свалиха подкрепеното от САЩ правителство през август.

Когато талибанските бойци завзеха Кабул, без да изстрелят нито един куршум, президентът Джо Байдън обвини афганистанците, че не са успели да защитят страната си.

Политическите лидери на Афганистан се отказаха и избягаха от страната“, каза той на 16 август. „Афганистанската армия се отказа, понякога без да се опитва да се бие.“

Липсваше в реториката на Байдън всяко споменаване на виновността на Америка във войната, която започна, когато американските сили нахлуха в Афганистан, търсейки отмъщение срещу Ал Кайда за терористичните атаки, които убиха 2977 души на 11 септември 2001 г.

Днес посолството на САЩ в Кабул е затворено и американските войници ги няма. Но стотиците милиарди долари, които бяха изразходвани, водейки войната си на афганистанска земя, все още могат да се видят в цял Афганистан, за добро и лошо, пише в свой анализ CNBC.

Изоставени въздушни бази, полузавършени строителни проекти и десетки хиляди оръжия, които не могат да бъдат проследени, осеяха страната, всички закупени с американски пари.

Щатските долари също създадоха „милионерите от 11 септември“ – малка класа от млади, свръхзаможни афганистанци, които направиха богатството си като контрагенти на чуждестранните армии.

Някои от тези милионери станаха модели за подражание за новото поколение афганистански предприемачи и филантропи. Но те по-скоро експлоатират семейните си връзки с държавни служители или провинциални военачалници, за да си осигурят изгодни договори.

С течение на времето правителствените договори на САЩ се превърнаха в гориво за масовата корупция, която обхвана страната и в крайна сметка обрече крехката ѝ демокрация.

Крайният момент на провал на нашите усилия, знаете, не беше бунтът“, каза Райън Крокър, два пъти посланик на САЩ в Афганистан. „Това беше тежестта на ендемичната корупция.“

Според Крокър Вашингтон носи отговорност за голяма част от корупцията в Афганистан, защото заля страната с милиарди долари – повече, отколкото икономиката ѝ може да поеме.

„Просто не можете да влагате подобни суми в много крехки общество и икономика и това да не подхранва корупцията“, каза Крокър. „Просто не може.“

Той беше един от над 500 служители, интервюирани от специалния генерален инспектор за възстановяване на Афганистан (SIGAR) за вътрешен проект, наречен „Извлечени уроци“.

SIGAR никога не е имал намерение да предостави на обществеността пълните, откровени интервюта. Но през 2019 г. съдия разпореди тяхното освобождаване и те бяха съставени и публикувани от The Washington Post.

Прочетено днес, прозрението на Крокър за опасностите, които огромните американски правителствени договори представляват за Афганистан, изглежда предсказуемо.

Но не винаги е бил преобладаващият възглед.

Милионерите на 11 септември

В първите години на войната в Афганистан, когато американските войници все още ловуваха терористи от Ал Кайда и се биеха с талибански бойци, идеята да се използват местни афганистански контрагенти за снабдяване на американски военни бази изглеждаше добра.

За разлика от това, в Ирак по-голямата част от доставките и логистиката на американските войски се извършват от не-иракчани, обикновено чрез договори с огромни мултинационални фирми.

Но в Афганистан възлагането на правителствени поръчки на афганистански граждани се разглежда като ключова част от цялостната стратегия на САЩ за борба с бунтовниците. Тя дори е кодифицирана в официална политика за поръчки на Пентагона, известна като „Афганистан на първо място“, която беше одобрена от Конгреса през 2008 г.

Наемането на местни граждани вкарва пари в местната икономика, осигурява обучение за работа, изгражда подкрепа сред местните граждани и може да даде на САЩ по-сложно разбиране за местния пейзаж“, пишат авторите на доклад на Конгреса от 2011 г. относно военните договори.

Няколко от афганистанците, които станаха милионери, работещи като американски подизпълнители, започнаха като преводачи за американски войници, придружаващи военнослужещи на опасни мисии през някои от най-смъртоносните години на войната. Лоялността, която спечелиха като преводачи, по-късно щеше да им послужи добре в грубия бизнес, свързан с договори за отбрана.

Един от тях беше Фахим Хашими, който е работел като учител по английски език в Кабул на 11 септември 2001 г. Когато американските войски пристигат в страната, Хашими е нает като преводач. По-късно създава малка компания, снабдяваща военни бази със стоки и гориво.

Днес тази компания, Hashimy Group, е голям конгломерат с телевизионен канал, производствени мощности, инвестиции в недвижими имоти, камиони и млада авиокомпания, базирани в Афганистан.

Хашими е мултимилионер и е един от малкото богати афганистанци, готови да говорят публично за корупцията, която прониква в страната му.

Най-важното е, че корупцията е най-големият проблем, който имаме“, каза Хашими пред Националното обществено радио през 2013 г.

Част от причините, поради които той иска да притежава телевизия, е, че това му дава свободата да посочва корупцията там, където я е видял.

Но при управлението на талибаните мрежи като 1TV на Хашими са изправени пред несигурно бъдеще. През юли той каза пред The ​​Wall Street Journal, че търси начини за излъчване извън Афганистан. Последното предаване, публикувано в канала на 1TV в YouTube, е с дата 14 август – ден преди талибаните да превземат столицата.

Настоящото местонахождение на Хашими е неясно. CNBC се обърна към компанията му и поиска интервю, но никой не е отговорил.

Друг милионер от 11 септември, който привлече вниманието извън Афганистан, е Хикматула Шадман. Подобно на Хашими, той е един от първите афганистански преводачи, наети от американските сили в началото на войната.

През 2007 г., след пет години устен превод за войници в и около Кандахар, Шадман наема камион и започва да доставя гориво и консумативи до американската база. Той бързо изгражда мрежа от шофьори на камиони и подизпълнители, които са известни със своята надеждност, според профил на Шадман в New Yorker.

С увеличаването на числеността на войските, се увеличават и приходите на Шадман. През 2009 г. компанията му получава от Министерството на отбраната 45 млн. долара. За периода между 2007 и 2012 г. транспортната компания получава 167 млн. долара от правителствени договори със САЩ, според банкови извлечения.

Но успехът на Шадман бе опетнен. През 2012 г. Министерството на правосъдието го обвини в измама. Правителството твърди, че той е платил на американски войници и служители на афганистанското правителство в замяна на договори и че е завишил разходите си, като по този начин е таксувал Министерството на отбраната за работа, която никога не е била свършена. Имаше и твърдения, че той е превел средства на известен талибански „човек с пари“.

Шадман отрече всички обвинения и няколко от американските войници, които работеха с Шадман в Кандахар, публично застанаха в негова защита. Последва продължителна съдебна битка и когато делото беше окончателно уредено през 2019 г., Съединените щати му възстановиха 25 млн. долара активи.

Опитите на CNBC да намери Шадман също са били неуспешни.

Но не само афганистанците злоупотребяваха в Афганистан. Един от най-големите доставчици на пресни храни за американските сили в Афганистан беше холандската Supreme Group BV, основана от американеца Стивън Оренщайн. Приходите на компанията са се увеличили 50 пъти за десетилетие, според Bloomberg, която постави Оренщайн в своя индекс на милиардера през 2013 г.

През 2009 г. Supreme Group нае напускащия директор на федералната агенция, възложила нейните договори – Агенцията за логистика на отбраната, за главен изпълнителен директор на компанията.

Година по-късно Supreme Agency получи многомилиардно удължаване на договора без наддаване от Агенцията за логистика на отбраната.

През 2014 г. Supreme Group се призна за виновна по обвинения в измами, включващи създаване на фалшив подизпълнител и неправомерно таксуване на правителството. Компанията се съгласи да плати 389 млн. долара глоби и щети – една от най-големите санкции, налагани някога на изпълнител на отбраната по това време.

В общия контекст на войната на САЩ в Афганистан обаче федералните дела, заведени срещу Оренщайн и Шадман, бяха изключение, а не правило. По-голямата част от договарящите се измами и корупцията в Афганистан останаха недекларирани и безнаказани.

Истинската цена на корупцията

Според анализ на Пентагона 40% от 108 млрд. долара, които Министерството на отбраната е платило на контрагенти в Афганистан между 2010 и 2012 г., са се оказали в ръцете на талибаните, насилствената ислямистка терористична мрежа „Хакани“, организирани престъпни групи, транснационални наркотрафиканти или корумпирани афганистански служители.

Но ветерани от конфликта казват, че статистиката може да скрие по-сложна и етично мътна ситуация.

В страна, където пътищата често се контролират от племенни военачалници, транспортирането на необходимите и животоспасяващи доставки по суша до американски войници често изисква заплащане на такси за безопасно преминаване за която и да е група, която контролира пътищата. В районите на страната, контролирани от талибаните, това означава заплащане на талибаните.

Отказът да се плаща на военачалниците, които контролираха пътищата, почти сигурно би означавало сериозни щети за войниците и контрагентите.

Бихте могли да бъдете твърд по отношение на нещата и да кажете: „Няма да плащаме на никого“, но тогава със сигурност ще получите удари на пътя“, казва Родни Касълман, американски служител на афганистанска транспортна компания, пред The ​​New Yorker.

Сигурността надделява над всичко останало и изпълнителите, които доставяха стоките непокътнати и навреме, можеха да таксуват правителството както си поискат.

За някои американски официални лица плащането на местен управител, който да гарантира безопасно преминаване, изглеждаше по-разумно, отколкото плащането на американски контрагент по отбраната, който да бомбардира пътя им из цялата страна.

Ричард Баучер, който е бил помощник държавен секретар за Южна и Централна Азия по време на администрацията на президента Джордж Буш, който започна войната през октомври 2001 г., описа две различни нива на корупция.

Има корупция, която разпространява богатството и се грижи за всички, която стига до вдовиците и сираците“, каза Баучер в интервю за SIGAR през 2015 г. „Има и корупция, която отива в къщата ми на Ривиерата.“

Според него в Афганистан е имало много повече от първата, отколкото от втората. Харченето на американски пари за афганистански контрагенти гарантира, че тези долари „ще изчезнат в Афганистан, а не в Белтуей“.

„Вероятно в крайна сметка ще се гарантира, че повече от парите ще получи някой селянин, може би чрез пет слоя корумпирани служители, но все пак ще стигнат до някой селянин“, каза Баучер пред екипа на SIGAR.

Но това, което Баучер не взима предвид, е дългосрочният данък, че десетилетия официална корупция, подхранвана от всички американски пари, ще завземе вече разклатената вяра на обикновените афганистанци в демократичното управление.

До 2006 г., само пет години след войната в САЩ, избраното правителство в Кабул се „самоорганизира в клептокрация“, казва полковникът от армията в пенсия Крис Коленда в интервю за SIGAR от 2016 г.

Клептокрацията стана по-силна с течение на времето, до такава степен, че приоритетът на афганистанското правителство стана не доброто управление, а поддържането на тази клептокрация“, каза Коленда.

Не само американците виждаха как това се случва. Това се виждаше и от високопоставени служители на афганистанското правителство. През 2010 г. д-р Рангин Спанта, тогавашен съветник на президента Хамид Карзай по националната сигурност, каза на американските представители:

Корупцията не е просто проблем за системата на управление в Афганистан. Това е системата на управление.“

Години по-късно възраждащите се талибани ще се възползват от тази ерозия на общественото доверие, предлагайки на афганистанците това, което изглеждаше за мнозина като по-добра алтернатива на клептокрацията.

Въпреки всички пътища, по които американските пари пътуваха през Афганистан, имаше едно място, до което никога не стигнаха – джобовете на най-бедните граждани на страната. След две десетилетия на национално изграждане и налети 2.1 трлн. долара, икономическото състояние на обикновените афганистанци почти не се е променило. Според Световната банка Афганистан е шестата най-бедна нация на Земята през 2020 г. – класиране по същество непроменено от 2002 г. Доходът на глава от населението е едва 500 долара.

За Крокър грозната истина зад големия американски проект за възстановяване в Афганистан отдавна е очевидна.

Най-големият ни единичен проект, разбира се, за съжаление и по невнимание, може да е развитието на масова корупция“, каза той пред SIGAR през 2016 г.

Пет години по-късно историята го доказа.