Защо се броим?

Със значителни технически проблеми, хакерски атаки и обвинения в зле свършена работа от институциите тази седмица започна преброяването на населението. И докато този път статистическият институт положи доста усилия, за да информира обществото за датите на преброяването и периода на онлайн броене, причините, поради които се извършва то и информацията, която създава останаха по-назад.

На първо място, струва си да отговорим на въпроса дали е необходимо да провеждаме преброяване изобщо. В крайна сметка, администрацията поддържа бази данни за най-различни неща, в това число за броя регистрирани лица по адреси. Основната разлика е, че целта на преброяването не е създаване на административна, а на статистическа информация, която да се приближи най-близо не до формалното, а на реалното разпределение на населението и жилищния фонд и неговите характеристики. С други думи, то представя картина, която отразява по-точно живия живот.

Съществуват уникални данни, които се събират само в рамките на преброяванията на населението, но пък са от ключово значение за отделни политики. Такава е, например, информацията за ежедневната трудова миграция между общините и населените места, която би следвало да залегне в планирането на бъдеща инфраструктура, така че по-новите и по-широки пътища да се строят там, където има много ежедневно пътуващи. Сред тези данни са и етническата структура на населението и вероизповеданията, образованието, семейното положение, както и редица характеристики на жилищата. Тези данни от своя страна са от основно значение за дефинирането и прецизирането на редица политики, особено в социалната сфера. Сред новите неща за 2021 г. е и събирането на много по-точна географска информация (с разделителна способност до километър), което позволява по-точния анализ на икономическите и социални процеси в пространството, а и свалянето на равнището на анализ дори под нивото на общините.

Най-важно е, разбира се, самото население. Между преброяванията НСИ оценява динамиката на населението на база на раждаемостта, смъртността и миграционните процеси, но тези оценки никога не са точни. Всяко преброяване коригира броя на населението, и очакванията за 2021 г. също са да има корекция, към по-малко общо население. Населението пък от своя страна е от значение, тъй като то седи в основата на много голям брой статистически индикатори, които ползваме – най-често то е знаменателят в повечето показатели, например най-често ползваният за сравняване на общо икономическо развитие брутен вътрешен продукт на човек от населението. Възможно е да се окаже, че в момента заради надценения брой на населението БВП/човек на България (и особено на някои от регионите в нея) са подценени.

Населението седи в основата на извадковите изследвания, които НСИ провежда – такива са, да речем, изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC), което дава информация за бедността, неравенствата и доходите на домакинствата, и проучването на работната сила (LFS), което събира данни за безработицата, заетостта, заплатите, професиите и много други. Заради отдалечеността от преброяването от 2011 г. много от индикаторите, които се събират чрез извадки обаче загубиха статистическата си точност, особено на областно и общинско ниво. След преброяването от тази есен всички тези изследвания ще стъпят на актуалното разпределение на населението и неговите характеристики, и в резултат на това ще получим значително по-качествени данни.

Що се отнася до прецизността на данните, които ползваме за анализ и дефиниране на политики, преброяването на населението няма алтернатива. Извадковите проучвания, които дават достатъчно точни резултати на ниво държава и дори област, често не са задоволително прецизни на равнище община или град. Това от своя страна прави планирането и актуалния анализ на местните икономики трудни, и може да доведе до зле дефинирани и прицелени политики. Преброяванията, от своя страна, не страдат от този проблем, тъй като представят изчерпателна и точна информация, независимо от равнището, на която се разглежда.

Най-честата критика, която отправяме към политиките в България е липсата на акуратна обосновка и оценка на въздействието на база на актуални и точни данни. Преброяването на населението ни дава именно това – достъп до възможно най-точните и изчерпателни данни за редица социални и икономически характеристики на населението, и значителни подобрения във всички останали.

Източник: Институт за пазарна икономика