Преброяване 2021 – фалстарт за 2.5 млн. лв. с дългосрочни рискове
Обществената поръчка и рекламната кампания събудиха още въпроси
Злополучният старт на националното преброяване крие много по-големи и дългосрочни рискове от потенциалния неуспех на тазгодишната електронна кампания. Ефектът от тях подкопава и без това разклатеното доверие на хората в дигитализацията на държавната администрация. Сривовете на системата на Националния статистически институт, макар и без засега да е регистрирано изтичане на данни, са поредният пирон, залостващ вратата към пълноценното е-управление на България.
Достатъчно е да припомним безпрецедентния пробив на НАП и случая с Търговския регистър, който никой не можа да съживи в продължение на 18 дни. Няколко години по-късно поуки няма и „очевидно имаме проблем“, коментира председателят на Комисията по дигитализация Ивайло Мирчев. Напомняйки, че за дигитализацията си държавната администрация е дала милиарди, той изтъкна, че именно доверието на хората е фундаментът тя да може да се случи.
По-рано имаше референдум за е-гласуване. А сега имаме доказателство, че държавата не може да се справи. Утре ние като политици ще кажем: „Идете да гласувате електронно“, а хората ще отговорят: „От НАП ми изтекоха данните, НСИ не можа да ме преброи„. И ще има резон. Резултатът е плачевен.“
На заседание на Комисията депутатите изслушаха представители на НСИ, които всячески опитаха да оправдаят бъговете на системата, въпреки че на практика разполагаха с 10 години да изпипат всяка подробност. Освен че трудно аргументираха аналоговия подход към електронното преброяване, казаното от тях отвори и други въпроси. Така например възникнаха съмнения около обществената поръчка за 2.5 млн. лв. без ДДС, а не стана ясно и колко пари са похарчени за информационната кампания, целяща да запознае гражданите с Преброяване 2021.
Има или няма лоша реклама
Най-сериозната ви (рекламна) кампания стана, когато възникна проблемът. Тогава хората разбраха, че има преброяване“, коментира един от депутатите в Комисията.
Ръководителят на комуникационния отдел на НСИ – Даниела Симеонова, старателно изреди националните медии, с които има сключени договори за реклама. Изтъкна и почудата си, че депутатите, живеещи в София, явно не са влизали в метрото, което е „цялото брандирано“. Така и не стана ясно обаче колко пари стоят зад мащабната информационна кампания.
А тя – колкото и добра на теория да е – вече е разклатена. Първоначалните очаквания на НСИ бяха, че около 50% от българите ще се преброят онлайн. Сега, след поредицата от сривове на системата в първите два дни, от самото ведомство признават, че този дял едва ли ще бъде достигнат.
Всичко е точно
По време на заседанието отново бе превъртяна хронологията на събитията – опитите за SQL инжекция от Швеция, прекъсванията на междурегистровия обмен на данни, довели до невъзможността за автоматична проверка на личните документи на гражданите, мащабните DDoS атаки чрез изкуствен трафик. Председателят на НСИ Сергей Цветарски увери, че при всички тях се е действало по протокол, уведомени са ДАЕУ и ГДБОП, както и са взети необходимите мерки. В резултат на това, по думите му, възникналите проблеми са отстранени, а източване на данни няма.
Той увери, че са правени всички необходими тестове, включително за DDoS (отказ на услуга). Те са доказали, че няма проблем едновременно да се броят онлайн около 400 души, а пиковите стойности са били достигнати при 8000 респонденти в 15-секунден прозорец. Но не стана ясно защо това е удовлетворило екипите и те са спрели дотук, при положение че в заданието на обществената поръчка е заложено системата…
да осигурява възможност за въвеждане на данни в условия на едновременния достъп и в реално време на минимум 600 000 респонденти, едновременна работа на 20 администратори на софтуера и 2000 оператора по въвеждане на геореферирана информация, в рамките на налична комуникационна инфраструктура.“
„НСИ не е самотен остров и не изпълнява тази задача самостоятелно. Нашата система е част от държавната. Нашият случай е показателен, че една птичка пролет не прави. За да няма такива сериозни проблеми, трябва да се мисли и действа мащабно и комплексно“, отбеляза Сергей Цветарски.
Въпрос за 2.5 млн. лв.
Обществената поръчка с прогнозна стойност 2.5 млн. лв. без ДДС е стартирана на 13 септември 2019 г. Около два месеца по-късно, на 18 ноември, е сключен договор с единствения кандидат за изпълнител – Scalefocus. От контракта става ясно, че компанията е предложила на практика почти същата сума като индикативната – 2 499 930 лв. без ДДС. Според някои от депутатите това съвпадение и фактът, че няма нито един друг желаещ да извърши работата, е повод за съмнения.
Спор възникна и относно законовите изисквания, залегнали в правилата на ЕС за киберсигурността. Нормативната уредба изисква Държавната агенция „Електронно управление“ да следи и контролира защитата на системите. Тази за преброяването обаче не е била проверена, тъй като според ведомството не е имало нужда.
Става дума за закупуване на лицензи и по смисъла на закона те не се проверяват от нас“, обясни председателят на ДАЕУ Красимир Симонски.
Експертът по киберсигурност и електронно управление Божидар Божанов обаче отбеляза, че в техническите изисквания на обществената поръчка има заложени и конфигурация и инсталиране на софтуера. Според него това изисква да има проверка.
Аналогово е-преброяване
Другият парадокс покрай електронното преброяване е свързан с необходимостта въпреки онлайн процедурата човек отново да се срещне с официален преброител, на когото да даде генерирания от системата код. Критиците изтъкват, че това прави процеса хибриден и затвърждава аналоговия подход на държавата към дигитализацията. Още по-интересно е, че този код така или иначе влиза в системата на НСИ и тя разполага с него от момента, в който приключи преброяването на респондента.
Сергей Цветарски и неговите колеги оправдаха методологията с липсата на адресен регистър и необходимостта да се валидира, че преброилият се онлайн действително е позициониран на посочения адрес.
Това са само част от противоречията около Преброяване 2021. Забавено веднъж от пандемията и препънато от бъговете на системата, то просто илюстрира концептуалните проблеми, с които държавната администрация все още се бори в опитите си да стане дигитално работеща. Описвайки преброяването на гражданите като „най-мащабната статистическа задача в една държава“, Сергей Цветарски заключи:
Надеждата е, че след 10 години системите ще са на такова ниво, че процесът да е максимално облекчен.“