Адриан Николов 
Енергетика
Младежката безработица е проблем в най-слабо развитите региони на България
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
След като миналата седмица представихме териториалното разпределение и особености на трайната безработица през 2023 г., днес се спираме на безработицата сред лицата до 29-годишна възраст, в опит да хвърлим повече светлина върху интеграцията на младите хора на пазара на труда.
Средногодишният брой на безработните младежи е изчислен като средноаритметичното на регистрираните в бюрата по труда лица на възраст до 29 г. за всеки месец на 2023 г. Стойността му за цялата страна е 16,9 хиляди души. Това е леко увеличение спрямо предишната година, но остава далеч назад спрямо 20,2 хиляди безработни младежи през 2021 г. и 30,9 хиляди през 2020 г. Младите безработни са съсредоточени в големите общини – Столична (1160), Пловдив (471) и Варна (385), а най-малко са в най-малките общини като Ковачевци, Чавдар и Бойница. Това не е изненада – очаква се да има повече младежи без работа в общини с по-голямо население. Въпреки това има случаи на общини, които макар и да нямат особено много жители, се нареждат изненадващо високо по абсолютен брой безработни младежи – например Велинград (309), Раковски (227), Котел (188), Бяла Слатина (165) и Вълчедръм (146). Значителна роля тук играе демографската структура на населението на общините, като броят на безработните младежи е по-голям в общините с по-младо население, докато те почти липсват в най-застарелите райони.
Делът на безработните младежи сред възрастовата група на 15-29 годишните е най-нисък в Столична община (0,6%), Чавдар (0,63%), Варна (0,8%) и най-висок в общините Чупрене (20,1%), Димово (17,1%) и Ружинци (14,9%). Очаквано в големите градски общини стойността на този коефициент е нисък, което би могло да се обясни с по-динамичните пазари на труда, които предоставят повече кариерни възможности за младежите в тях. Най-високите резултати се наблюдават в Северозападна България, както и в отделни общини на североизток и по границите на страната. Важно е да отбележим, че делът на безработните младежи сред възрастовата група 15-29 г. е значително по-нисък от общия коефициент на безработица през 2023 г. според данните на АЗ, който в различните месеци варира между 4% и 5%.
Друг поглед върху младежката безработица ни дава делът на безработните под 29-годишна възраст сред всички безработни. Тук най-ниски са резултатите в общините Неделино (2%)< баните (2,3%) и Ардино (2,5%), а най-високи – в Чупрене (20,8%), Раковски (20,6%) и Приморско (20,2%). За разлика от предходния индикатор, тук концентрацията е по-висока в общините в Средногорието, Пловдивско и по Черноморието, където видимо присъствието на младите сред регистрираните безработни в бюрата по труда е по-високо.
Данните показват, че младежите, заявили желание да работят, се включват в заетост доста по-лесно на пазара на труда в сравнение със средното за цялото население в трудоспособна възраст. Абсолютният брой на безработните в групата 15-29 г. е нисък, ниски са и дяловете спрямо общото население от 15- до 29-годишна възраст и спрямо всички безработни. Това обаче важи само за тези, които активно се опитват да участват в пазара на труда. Съвсем различна е картината, ако направим сравнение с т.нар. младежи извън системите на заетост, образование или обучение (NEETs), чиито брой остава значителен, а интеграцията и активирането им е сред най-важните пречки пред по-нататъшната експанзия на пазара на труда.
Източник: Институт за пазарна икономика
