Може ли ЕС да ограничи цената на руския петрол без подкрепата на САЩ?

Европейският съюз подготвя нов кръг от санкции срещу Русия, за да окаже допълнителен натиск върху Кремъл и да го притисне да се съгласи на 30-дневно безусловно прекратяване на огъня в Украйна – стъпка, която западните съюзници считат за необходима за сериозни мирни преговори.

Урсула фон дер Лайен вече предостави някакви очертания на това, към което този пакет, общо 18-ият от февруари 2022 г., трябва да бъде насочен: финансовия сектор на Русия, „сенчестия флот“ и тръбопроводите „Северен поток“, които в момента не работят.

Освен това, председателят на Европейската комисия предложи намаляване на ценовия таван на руския петрол, за да намали допълнително печалбите от световните продажби, ключов паричен поток за поддържане на пълномащабното нахлуване в Украйна.

Нуждаем се от истинско прекратяване на огъня, имаме нужда Русия на масата за преговори и трябва да сложим край на тази война. Натискът работи, тъй като Кремъл не разбира нищо друго“, каза фон дер Лайен по-рано тази седмица след среща с американския сенатор Линдзи Греъм.

Но има една уловка: за разлика от други санкции, които Блокът е наложил на Русия, като например многобройните забрани за износ и внос, таванът на цените има политическо и практическо измерение, което надхвърля институционалната сфера на Брюксел и се простира отвъд океана.

По-конкретно, до Вашингтон.

Половинчат успех

Таванът на цените на руския петрол беше въведен през декември 2022 г. от Г-7 (Г-7) по инициатива на администрацията на Джо Байдън. Той беше приветстван като гениален, новаторски механизъм за мобилизиране на колективната сила на западните съюзници и осакатяване на високоинтензивната военна машина на Русия.

Като част от плана, Г-7, заедно с Австралия, приеха закони, забраняващи на местните си компании да предоставят услуги, като застраховки, финансиране и флагове, на руски танкери, които продават морски суров петрол над предварително определена цена.

Тайната се криеше в пазарната сила: в продължение на десетилетия западните фирми, особено британските, доминираха в сектора на застраховката „Защита и обезщетение“ (P&I) – вид застраховка, която предоставя на корабособствениците широка защита и им позволява да покрият потенциално огромни разходи от всякакви случайни вреди, причинени на екипажа, имуществото им или околната среда.

Поради присъщите рискове от превоза на петрол при високи води, P&I днес се счита за норма в морската търговия и задължително условие за приемане в чуждестранно пристанище. Чрез използване на водещите си фирми, Г-7 възнамеряваше да създаде екстериториален ефект, който да ограничи цената на руския петрол не само в рамките на техните юрисдикции, но и по целия свят.

След интензивни задкулисни разговори, таванът беше определен на 60 долара за барел, компромис между твърдолинейните и предпазливите държави-членки.

Стратегията обаче проработи само до определен момент.

Въпреки че цената на руския петрол Urals постепенно намаля, тя постоянно остана над границата от 60 долара, често надвишавайки прага от 70 долара.

Крещящото заобикаляне на мерките се приписва на „сенчестия флот“, който Русия е разположила в открито море. Тези танкери са толкова стари и лошо поддържани, че не отговарят на стандартите за P&I и разчитат на алтернативни, неясни застрахователни системи, които се изплъзват от наблюдението на Г-7.

Докато ограничението влезе в сила, Москва „беше прекарала месеци в изграждане на „сенчест флот“ от танкери, намиране на нови купувачи, като Индия и Китай, и създаване на нови платежни системи, до степен, че петролът ѝ не е необходимо да бъде с голяма отстъпка, за да се продава“, пише в скорошен анализ Луис Карикано, професор в Лондонското училище по икономика.

Това, което трябваше да бъде удар, се превърна в управляем проблем“, каза Карикано.

С малко сектори в руската икономика, останали за санкциониране, Брюксел насочи поглед към ограничението като средство за затягане на гайките на Кремъл и осигуряване на прекратяване на огъня в Украйна. Според съобщенията Комисията е предложила ревизия между 50 и 45 долара за барел, което се смята, че Обединеното кралство и Канада подкрепят.

Въпреки това, САЩ досега се въздържаха от одобряване на по-нисък ценови таван, което повиши залозите преди критичните преговори на срещата на върха на Г-7 в Алберта, насрочена за средата на юни.

Сега възниква труден въпрос: Може ли ЕС да си позволи да го направи сам?

Моят таван срещу вашия таван

В най-строгия юридически смисъл ЕС наистина би могъл сам да установи по-нисък ценови таван. В края на краищата, Г-7, като организация, няма регулаторни правомощия: всеки съюзник изменя законите си поотделно, за да изпълни колективна мисия.

В този случай ЕС въведе ново законодателство, което забранява на компании от ЕС – а не, да речем, на американски или британски компании – да обслужват руски танкери, които са заобиколили тавана от 60 долара за барел. По подобен начин блокът вече може да промени текста, за да коригира тази забрана към по-строга цена, без да чака други съюзници да отвърнат със същото.

Тук се появява първата пречка: всяка промяна в санкциите трябва да бъде одобрена с единодушно гласуване сред държавите членки. Много малко вероятно е всички 27 държави да изберат да продължат напред с по-нисък таван, без да имат изрична гаранция, че Вашингтон ще последва примера. Унгария, в частност, се е обединила напълно с администрацията на Тръмп и би могла да наложи вето на всяко предложение, на което Белият дом се противопостави.

Дори ако Блокът успее да преодолее вътрешните различия и самостоятелно да се съгласи на по-нисък таван, по-сериозни препятствия биха могли да възпрепятстват успеха му.

Преразгледаният таван на цената ще трябва да съществува едновременно със съществуващия таван на Америка. Това означава, че едната страна на Атлантическия океан ще прилага лимит от 50 долара за барел, докато другата страна ще прилага лимит от 60 долара за барел, създавайки какофония за всички участници на пазара.

Различните ценови тавани в страните от Г-7 биха могли да объркат доставчиците на морски услуги и да отслабят цялостното прилагане“, каза пред Euronews Петрас Катинас, енергиен анализатор в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA).

„Едностранният ход на ЕС би могъл да предизвика напрежение в коалицията за ценовия таван, накърнявайки доверието и координацията, които са от решаващо значение за поддържане на натиск върху руските приходи от петрол“, добави Катинас, предупреждавайки, че проектът може да се превърне в „до голяма степен символичен“.

Законодателният хаос би донесъл незабавна полза на Кремъл, който отдавна се стреми да използва вратички, за да избегне и подкопае международните санкции.

Москва обаче би се сблъскала и с препятствия: продължаващите репресии срещу корабите на „сенчестата флотилия“ принудиха страната да увеличи зависимостта си от застраховката на Г-7, което на теория би могло да улесни прилагането на ревизираната мярка от ЕС.

Ако ЕС сам реши да затегне винтовете на тавана, това е допълнително ограничение за износа на петрол от Русия, но не толкова строго, колкото при цялостен подход на Г-7“, каза Елизабета Корнаго, старши изследовател в Центъра за европейска реформа (CER).

Освен практическите спънки и правните въпроси, трябва да се вземат предвид и геополитически аспекти.

Една от причините инициативата на Г-7 да не оправдае очакванията е, че, както подсказва името, тя остава ексклузивен план на Г-7. Държавите в Азия, Латинска Америка и Африка отказват да се включат в коалицията. Китай и Индия открито купуват руски суров петрол, понякога за да го рафинират и препродават под различен етикет.

Разминаването на ЕС и САЩ би дестабилизирало допълнително западния алианс и би създало впечатление за трансатлантически разпад. Но за мнозина това вече е реалност: „Коалицията на желаещите“, родена след като Доналд Тръмп едностранно започна преговори с Владимир Путин, е доказателство за политическото разделение.

Ценовият таван беше инициатива на Г-7 + ЕС и затова в сегашния си вид не виждам никакъв път, по който ЕС би могъл да коригира тавана без подкрепата на по-широката коалиция, включително САЩ“, каза Бен Макуилямс, асоцииран сътрудник на Bruegel.

„Въпреки това, ЕС е свободен да прилага каквито мерки пожелае по отношение на собствените си вътрешни кораби и застрахователни компании, към които вероятно би могъл да насърчи Обединеното кралство да се присъедини“, добави Макуилямс. „Така че ЕС все още може да продължи напред – просто ще трябва да бъде в различен институционален формат от този, който съществува в момента.“