МОН иска трудови договори за учениците

Министерството на образованието и науката (МОН) предлага учениците от XІ и XІІ клас да сключват индивидуални трудови договори с компании, които да им осигурят задължителното дуално обучение. Бизнесът обаче отхвърля подобна идея и това противоречие стана причина работодателските организации да се противопоставят на въпроса на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде репортер на Economic.bg.
На съвета бяха обсъдени подготвяните от образователното министерство промени в Закона за професионалното образование и обучение, които изменения предвиждат както създаване на регистър със защитените професии, така и нови текстове за по-широко въвеждане на дуалното образование.

Въпреки че присъстващите на НСТС постигнаха консенсус относно предложените от Министерството на образованието и науката (МОН) изменения, бизнесът изрази особена позиция, защото се стресна от някои по-смели предложения.

На първо място председателят на АИКБ Васил Велев посочи, че в законопроекта с промените е заложено между учениците в XІ и XІІ клас и работодателите, предлагащи дуално обучение, да се сключва трудов договор.

„От обучението чрез работа бизнесът не печели – той реално губи. Губи материали, инструменти, работно време на майстора – компаниите не печелят. И ако трябва допълнително неясно защо да плащат 33% осигуровка върху възнаграждението на този обучаем, това ще намали желанието за сключване на такива договори. От тези 33% засега са извадени само 8% - здравните осигуровки”, каза още Васил Велев.

По думите му трудовите договори ограничават приложението на дуалното обучение и ще доведат до по-слаб ефект от него. Председателят на АИКБ добави, че въпросните договори между ученици и работодатели могат да се уредят със специални текстове в Закона за професионалното образование и обучение и да става дума за договори за обучение чрез работа, а не за трудови договори.

Главният секретар на БТПП Васил Тодоров пък отбеляза, че трябва в Закона за професионалното образование и обучение да се добави максимален срок за провеждане на обученията от страна на наставника, а не решението да е на делегация от МОН. „Едни по-дълги срокове биха дестимулирали работодателите да включват свои работници в подобни обучения”, каза той.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепи другите работодателски организации, че договорите не трябва да са трудови.

От синдиката КТ „Подкрепа” обаче настояха, че договорите между учениците и работодателите трябва да са трудови, защото така напълно се гарантират правата на обучаващите се. „Според нас е правилно сключването на индивидуален трудов договор с учениците, тъй като така се гарантират техните трудови права в пълен смисъл. Тези учениците така или иначе ще полагат някакъв вид труд при съответните работодатели. Ще бъдат гарантирани трудовите им възнаграждения, осигурителните и здравните им осигуровки, ще бъде гарантирано предоставянето от страна на работодателите на лични предпазни средства”, каза представителят на КТ „Подкрепа”.

Зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова отбеляза, че в пилотните проекти за дуално обучение учениците не се явяват при работодателите и затова трябват трудови договори. „И в момента професионалните гимназии са задължени да осъществяват производствена практика в реална работа среда, там също има договор. Но, за съжаление, невинаги качеството на тази производствена практика е това, което ние бихме искали. Защото понякога ни се случва да отидем на работното място, където трябва да направим проверка, и учениците да ги няма – тоест няма механизъм, който да ги задължи, освен един договор между училището и предприятието”, каза Михайлова. Работодателските организации обаче контрираха, че ако предложението на МОН остане без промяна, пак няма да има ученици при работодателите, защото просто ще отказват да сключват трудови договори.