МОН подготвя промени в учебните програми

Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат пуснати за обществено обсъждане. Това заяви служебният образователен министър проф. Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тема „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“, преминала под патронажа на президента Румен Радев.

Дни преди предсрочните парламентарни избори, държавният глава разкритикува политическите сили, че не повдигат темата за издигането на образованието в стратегически национален приоритет. 

Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), инфлацията, доходите, необходимостта от инвестиции и висококвалифицирана работна ръка. Но в сферата на обществения и политически дебат не се разгръща темата за основния носител на просперитета на нацията – децата и младите хора на България“, заяви Радев.

По думите му трябва да бъде подложен на дебат въпросът дали да се учи по един, или няколко учебници. Намерението за въвеждането на един учебник по предмет е в предизборната платформа на БСП.

„Дали едно типизирано съдържание или всякакви безразборни съдържания“, уточни Радев.

По думите на президента бъдещето на образованието е в повече гъвкавост, иновативни модели и автономия.

„Това са прогресивните модели, които са налагани в Европа. Държавите, които постигнаха голям успех и напредък, залагат именно на тази автономия. Без образование не може технологичният прогрес да бъде превърнат в икономически растеж, а оттам в по-висок стандарт и качество на живот. Не може да говорим за съвременна сигурност без образование“, обясни Радев

Той подчерта, че ако искаме държавата да се развива успешно, образованието трябва да има по-голям дял в държавния бюджет.

От своя страна проф. Пенов отчете, че сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в това число история и цивилизации, не се предлагат никакви изменения.

Най-честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки за това защо не се учи всичко, или не се учи подробно“, каза министърът.

Той припомни, че в началото на тази година парламентът прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, обхватът на безплатните учебници бе разширен от І до ХІІ клас включително.

„Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно – съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност – и новото допълнение – българското национално самосъзнание“, допълни Пенов.

Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Просветният министър изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците.

„Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми. Едновременно с въвеждането на STEM обучението трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба“, подчерта той.

Лично аз направих опит – зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект ChatGPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет“, каза Пенов.

„Възниква въпросът това ли е източникът на познание, или учебникът“, допълни просветният министър.

Той изтъкна, че МОН използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. През тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание. Такива са националните програми „Неразказаните истории на българите“ и „Български образователни маршрути“, по която ученици ще могат да посещават музеи, изложби, галерии.

Припомняме, че Националните програми за 2022 година бяха 21 на брой за общо 242.6 млн. лв. С тях министерството финансира дейности в училищата, за които те нямат достатъчно средства - например за поемане на обезщетенията на учителите при пенсиониране. Две от програмите бяха изцяло нови - за спорт и изкуства в училище, за които бяха отредени внушителните 90 млн. лв., и за подкрепа на образователните медиатори - 10 млн. лв.