Мост към азиатските пазари

Износът, вносът, трансферът на технологии изискват някой активно да е ангажиран с това и да има съответните контакти. Селскостопанската асоциация за международни отношения е поела такава задача. Създадена е през 2014 г. и е едно от редките публично-частни партньорства между частни фирми и държавата, в лицето на Селскостопанската академия.

„Производителите често нямат надежден партньор в чужбина. Ние решихме да сме събирателно звено за износ и внос, да сме мост на българската продукция към азиатските пазари. Там много български стоки може да намерят топъл прием заради отличните си качества. В Азия населението расте и има нужда от повече храни. В много отношения те опитват да подражават на западния начин на живот, а европейците включват много техни продукти в менюто и в бита си“, обобщава Евгени Савчев, председател на Асоциацията.

Територия

В началото имат селскостопанска насоченост, но бързо разширяват периметъра на дейност, за да насърчат някои фирми у нас да произвеждат повече, като им се осигурява възможност за експорт.  Работят с доста азиатски страни, между които Китай, Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Пакистан. Опитват да внесат в България нови технологии, нови продукти, но и да осигурят надеждни партньори на Изток.

Стратегически възможности

Перспективата пред България е да излезе на големи пазари. Азиатските производители търсят излаз към европейските пазари. България би могла да е врата към Централна и Западна Европа. Тук може да е първата европейска спирка за товарите, но това ще зависи от инвестициите в реклама, която страната е готова да прави на Изток. Асоциацията участва в панаири, изложения, конференции и семинари, на които показва възможностите за търговия и за инвестиции в страната. „Ако сме настойчиви, има по-нататъшен ефект от усилията. Едно участие в годината не отваря широко вратите. В Азия динамиката е голяма, там бързо те забравят“, уверява Савчев. Според него българската държава е добре да насърчава подобна активност, тъй като тя води до увеличаване на търговския стокообмен.

Вносът

Най-голям дял във вноса заема оборудването за селското стопанство, за машинната и техническата съоръженост на малки и средни предприятия. Следват продуктите на леката промишленост, като текстил и обувки, стоки за бита. Селскостопанската продукция е доминирана от ориз, екзотични плодове, морски дарове.

Износът

Асоциацията опитва да придаде добавена стойност на стоките. Но… основно се изнася зърно – пшеница, царевица, соя, слънчоглед. Насочват вниманието към внедряването на български технологии – най-вече свързани с производството на кисело мляко и вино. Сред плодовете, които са най-търсени и са най-скъпи, са черешите. Има интерес към малини и ягоди - в замразен вид. Асоциацията търси продукти с по-висока степен на преработка, за да са по-трайни и с по-висока цена. Изнасят най-разнообразни сладкарски изделия, консерви, конфитюри, козметика и суровини за козметичната индустрия, например етерични масла. На експорт подлежат и битови отпадъци, използвани за изгаряне, обикновено в циментови заводи и металургични предприятия. Транспортните разходи са за сметка на общините или на организацията, генерирала този отпадък.

Има малки фирми, които произвеждат чудесни продукти, но азиатският пазар има нужда от големи количества, каквито те не са в състояние да произведат. Асоциацията влиза и в ролята на мост между отделни български производители в името на общите им продажби.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.