МВФ иска да помогне на Гърция за сметка на Европа

Международният валутен фонд (МВФ) иска да освободи Гърция от плащания на лихви по дълга до 2040 г. Останалите кредитори обаче не са готови на такива отстъпки, пише WallStreet Journal.

МВФ се опитва да убеди страните от еврозоната да освободят Гърция до 2040 г. от плащания на лихви или основния дълг по кредитите, получени по програмата за финансова помощ, заявяват запознати с положението хора. Фондът иска Гърция да погаси дълговете си постепенно до 2080 г.

Финансовата институция предлага лихвите по кредитите, отпуснати от държавите от еврозоната, да бъдат фиксирани за 30-40 години на днешното средно ниво от 1,5%. За всички лихви трябва да има отсрочка, докато дълговете на Гърция не започнат да намаляват. Според относително песимистичната икономическа прогноза на МВФ, това ще позволи ежегодните разходи на Гърция за обслужването на нейния дълг да бъдат под 15% от БВП.

Страните от еврозоната начело с Германия не са готови на толкова големи отстъпки, а един от европейските чиновници нарече предложението „безсрамно“. В момента Гърция им дължи над 200 млрд. евро, а по третата програма за помощ предстоят да се отделят още около 60 млрд. евро.

Но Германия иска в програмата да участва и МВФ в качеството му на кредитор. Ангела Меркел е убедена, че без фонда еврозоната не може да принуди Атина да проведе строги фискални и икономически реформи. Според близки до преговорите хора, германското правителство полага много усилия, за да се договори с финансовата институция. Но фондът отказа да участва в програмата, докато дългът на Гърция пред еврозоната не бъде преструктуриран. Директорът на МВФ Кристин Лагард нарече през април дълговото бреме на Атина „изключително неустойчиво“.

Мащабното преструктуриране на гръцкия дълг ще наложи сериозен дебат и гласуване в Бундестага и може да доведе до увеличаването на популярността на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. По тази причина германските чиновници за момента искат да направят само незначителни отстъпки на Гърция и да отложат сериозните промени в условията на кредитирането до 2018 г., когато във Федералната република вече ще са се провели парламентарните избори.

На МВФ ще му бъде трудно да убеди еврозоната да фиксира ниски лихви по кредитите за десетилетия напред. В такъв случай участващият в програмата за помощ Европейски стабилизационен механизъм ще се нуждае от субсидия от националните бюджети. Явно на служителите от фонда им харесва решението, според което ще се дават пари от бюджета, отбеляза европейски чиновник.

Ако МВФ и Германия не успеят да преодолеят разногласията, еврозоната ще трябва да отпуска следващите кредити самостоятелно. Много чиновници уверяват, че преговорите с фонда могат да продължат и по-късно. Но някои участници в преговорите отбелязват, че с наближаването на изборите в Германия през 2017 г. постигането на споразумение ще става все по-трудно. Ако фондът не участва в програмата като кредитор, той ще изпълнява само ролята на съветник.

Много европейски чиновници се надяват, че споразумението ще бъде постигнато до 24 май, когато е срещата на финансовите министри на еврозоната, което ще позволи по-скоро да бъдат преведени средства на Гърция. Някои участници в преговорите смятат, че ще е необходимо повече време.

МВФ също така има разногласия с еврозоната и Атина във връзка с възможностите на Гърция да оптимизира своя бюджет. Очаква се, че закъсалата държава ще предприеме мерките, за които настояват кредиторите, за оптимизиране на бюджета следващата седмица.

„По същество Гърция се намира встрани. Диалогът върви между МВФ и страните, които в действителност искат участието на фонда“, отбелязва друг чиновник.

Решението трябва да се вземе до юни, когато Гърция ще се нуждае от нови заеми за бюджетни разходи, включително плащания на заплати и пенсии, отбелязват източниците. По същото вреем страната трябва да плати почти 300 млн. долара на МВФ и още 5,2 млрд. долара на притежателите на нейни облигации.