МВФ иска от българското правителство повече прозрачност на извънредните разходи
Институцията съветва управляващите да инвестират в качествено образование, за да се преодолее бедността в България
Снимка: МС
~ 2 мин.
Прозрачността на направените извънредни разходи може да бъде подобрена чрез приемане и публикуване на последваща оценка на антикризисните политики и техните разходи. Укрепването на съдебната система и борбата с корупцията пък трябва да продължи, включително чрез наскоро въведената рамка за върховенство на закона на Европейския съюз.
Това са само част от заключенията на мисията на Международния валутен фонд в България, която представя мнението си за състоянието на българската икономика и финансова система. Това е и първата мисия на МВФ от началото на пандемията и от присъединяването на България към валутно-обменния механизъм ERM-2.
Институцията приканва правителството да подобри достъпа до качествено образование и да засили активните си политики на пазара на труда, за да преодолее неравенството в доходите и бедността в България. От Фонда обясняват, че това може да се случи с програми за обучение, които да изчистят несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда, слабите дигитални знания и дългосрочната безработица. От МВФ съветват правителството да увеличи публичните си разходи за образование, „които остават ниски в сравнение с останалите страни от ЕС“.
Пандемичните разходи
Според МВФ годините на „благоразумна фискална политика“ са позволили на България сега - в условия на криза - да може да предостави подкрепа на здравната система, хората и фирмите. Заради резкия ръст на новите случаи с COVID-19 в страната МВФ най-вероятно ще се наложи да ревизира прогнозата си за българската икономика надолу. Въпреки това институцията не смята, че безработицата ще се увеличи чувствително благодарение на схемите за запазване на заетостта.
През октомври МВФ заяви, че очаква спад на икономиката с 4% през 2020 г. и безработица в размер на 5.6%.
Фондът напомня на правителството, че предвид високата несигурност за бъдещето, политиките трябва да бъдат гъвкави и умело да се адаптират към променящите се обстоятелства.
Ако втората вълна в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки“, пише в становището си МВФ.
Институцията посочва още, че прилагането на правителствените мерки трябва да бъде подобрени чрез облекчаване на критериите за кандидатстване и премахване на административните затруднения, които ограничават достъпа на някои фирми или служители до тях.
Там е допълнено, че след като пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките постепенно трябва да се измести от запазване на места към висок и екологичен растеж и допълнителни мерки за повишаване събираемостта на данъците.
Банковата система
Необслужваните заеми в България ще нарастват, но в момента е важно да се запази потока от кредити в икономиката, като при необходимост могат да бъдат намалени контрацикличните капиталови буфери на банките, смята мисията на Фонда.
Необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи. Надзорните органи следва да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, следва да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити“, се казва още в становището на МВФ.
