Нападението на Израел: политическа маневра или тотална война?

Израел атакува няколко ирански ядрени съоръжения и военни обекти в ранните часове на 13 юни.

От една страна ислямската държава твърди, че ядрените дейности на страната са изцяло предназначени за гражданска употреба, а от друга – еврейската страна категорично заявява, че военните действия са единственият начин да се попречи на Техеран да разработи ядрена бомба, предават от Euronews.

Къде са САЩ?

В сряда вечерта, 11 юни, САЩ нареди евакуацията на персонала на посолствата, който не е от първа необходимост, и на техните семейства от няколко държави в Близкия изток, тъй като напрежението в региона продължава да ескалира.

Решението дойде на фона на очевидната безизходица в ядрените преговори между САЩ и Иран. Доналд Тръмп заяви, че се чувства „по-малко уверен“, че двете страни ще постигнат споразумение за ограничаване на ядрените амбиции на Техеран.

Държавният департамент на Съединените щати обяви, че ще евакуира частично персонала на посолството си в Багдад, за да „осигури безопасността на американците както в страната, така и в чужбина“.

Това се случва след като официални лица от САЩ съобщиха пред CBS, че от Израел са готови да започнат военна операция в Иран. Източниците добавят, че американските военни позиции в съседен Ирак могат да станат обект на ответни действия от страна на Техеран.

Дали обаче това, което се случва в момента, не е просто опит на Иран да защити ядрената си програма, или Близкият изток е изправен наистина пред сценарий за всеобхватна война?

Euronews разглежда сложността на ситуацията и възможните последици на няколко различни фронта – от Газа до Червено море, от Ливан до Сирия.

Израел отдавна предупреждава, че ядрената програма на Иран не е от мирен характер, и ако разработят ядрена бомба, страната може да стане мишена на ядрен удар.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп преди дни отправи директно предупреждение към Бенямин Нетаняху да не атакува Иран, като заяви, че едностранните военни действия са забранени и трябва да се даде шанс на дипломацията за разрешаване на конфликтите.

От друга страна, някои от критиците на Нетаняху смятат, че военната ескалация в Иран ще осигури политическото бъдеще на премиера на Израел, и с подобно въздействие на фронтовете в Сирия и Ливан.

Иран отвръща на удара?

Война с участието на Иран няма да се размине без значителни разходи за Съединените щати. Американските бази в Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства биха били уязвими за ирански ракетни удари в случай на конфликт.

Командирът на Революционната гвардия на Иран, Хосейн Салами, заяви откровено, че „наблюдаваме дълбочината на вражеските цели и сме готови за всякакъв сценарий“.

Иранският министър на отбраната Азиз Насерзадех предупреди, че ударите няма да останат без отговор и обеща да бомбардира американските бази в региона.

Дали това е само реторика, или Иран ще изпълни заплахите си?

Спорно е и дали САЩ биха искали да се забъркат в нов дългогодишен конфликт в Близкия изток толкова скоро след изтеглянето на последните си войски от Ирак след почти осем години в страната.

Присъствието на военноморските сили на САЩ в Средиземно море също повдига въпроси за ролята на страната в случай на война.

Сега, когато заплахите ескалират, разположението на флота изглежда повишава способността на Вашингтон да действа бързо, но също така го превръща в директна мишена за ответни удари от страна на Техеран.

На фона на напрежението, палестинците в Газа се опасяват, че тяхната кауза ще бъде изместена на заден план.

Евентуалното избухване на война в региона би превърнало Газа в „забравен проблем“, с всички произтичащи от това последствия в хуманитарен план.

Къде са Хутите?

Подкрепяните от Иран хути в Йемен от началото на войната през октомври 2023 г. подкрепят Газа, атакувайки товарни кораби в Червено море, за които смятат, че са свързани с Израел.

Наскоро постигнаха споразумение с Вашингтон за прекратяване на атаките, но има голяма вероятност ако Иран нанесе контраудари, това споразумение да бъде забравено. Вероятно е хутите да се превъоръжат и да окажат подкрепа на основния си финансов съдружник.

Поредната ескалация в и около ключовите търговски пътища в Червено море създава предпоставки отново да се повишат цените на суровините и петрола, и да се наруши движението на стоки между държавите.

Ливан и Хизбула

Въпреки че през ноември миналата година Израел сключи споразумение за прекратяване на огъня с Хизбула, ударите им по Ливан не са спрели.

Според твърдения на Израелските отбранителни сили (ИОС), атаките им са насочени срещу членове и бази на Хизбула.

Засега шиитската ислямска организация мълчи, но подобно на хутите основният им финансов сътрудник е Иран.

Очаква се Хизбула да нанесе удари по Израел като знак на солидарност с Техеран, въпреки че групировката беше отслабена във военно отношение след година на почти ежедневна трансгранична размяна на огън с Израел.

Признаци сочат, че Хизбула поддържа значителен офанзивен капацитет, който може да се превърне в натиск върху северния фронт на Израел.

Ирак е в деликатно положение

Ирак се намира в много деликатно положение. Присъствието на въоръжените фракции, лоялни на Техеран, начело с иракските Катаиб Хизбула (нямат общо с ливанската групировка), повдига въпроси за това дали тези фракции ще бъдат начело на атаките срещу американски бази или обекти, свързани с Израел, от територията на Ирак.

Най-голямото предизвикателство пред Багдад обаче е не само да заеме решителна позиция по отношение на потенциалната криза, но и да намери баланса между избягването на разрушителна конфронтация, от една страна, и запазването на крехката стабилност в областта на сигурността, от друга.

Докладите за сигурността показват сериозни опасения, че терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) може да се появи отново, възползвайки се от регионалния конфликт и потенциалния дефицит на сигурност.

В този контекст изглежда, че Ирак рискува да бъде въвлечен в конфликт, в който не е участвал, но може внезапно да се окаже в центъра на война, която надхвърля възможностите му да издържи или да контролира нейния ход.

Сирия

След поемането на властта от временния президент Ахмад ал Шараа в Сирия се наблюдава постепенна промяна в подхода към регионалните и международните отношения на фона на отвореност към Запада и намеци за безпрецедентно сближаване с Израел.

Тази промяна, която все още е в процес на оформяне, повдига един основен въпрос. Предвид новите разбирания, може ли сирийската територия да се превърне в коридор или платформа за военни операции в случай на конфликт?

Този сценарий не е лишен от вътрешни предизвикателства. Останките от бившия режим ще се опитат да се възползват от новата ситуация, за да възвърнат влиянието си, докато подновената заплаха от ИД представлява реална заплаха за стабилността.

Що се отнася до Ал-Шараа, той е изправен пред съдбовно изпитание. Ако избухне регионална война, ще остане ли неутрален, или ще се опита да определи позицията си в сложното регионално уравнение, като избере страна?

Съюзът с Иран изглежда малко вероятен предвид новата политическа траектория, както и обединението срещу Израел. Между тези две „невъзможности“ регионът очаква да види как Дамаск ще се позиционира в следващата фаза.

Победители и губещи

Избухването на война би означавало разширяване на нейния обхват, така че да покрие множество фронтове, мащаб нарушаване на регионалните баланси и излагане на болезнено засягане на жизненоважни интереси в Близкия изток.

От израелска страна Нетаняху може да възприеме битката като възможност да избяга от вътрешните си политически и съдебни кризи - срещу него са повдигнати обвинения по три отделни дела за корупция - и да постигне лични ползи за сметка на стабилността в региона.

Що се отнася до САЩ, въпреки огромната си военна мощ, те са изправени пред решителен момент, в който трябва да изберат дали да предприемат целенасочена политика на въздържане, или да бъдат въвлечени в открит конфликт, който може да им струва скъпо, особено в светлината на разполагането на техни военни бази в региона около Иран.

Иран, който вече е изтощен от западните санкции и натрупания икономически натиск, ще бъде първият засегнат от всяка война, която заплашва да взриви вътрешната ситуация и да разшири кръга на обществения гняв в момент, когато ръководството на страната е изправено пред двойно изпитание: да запази вътрешното си единство и да отговори на външните заплахи.