Навлизането на електромобилите няма да засегне „Монбат”
Тенденцията скоро няма да достигне Африка и затова компанията се насочва натам
Атанас Бобоков, главен изпълнителен директор на „Монбат” АД

Четири придобити завода в чужбина, разнообразие от нови продукти и поръчка на оборудване от американската космическа агенция NASA. Така изглежда 2017 г. за българската компания за производство на батерии „Монбат”. За бъдещите проекти, конкуренцията в сектора и защо компанията навлиза именно в Африка, Economic.bg разговаря с Атанас Бобоков, главен изпълнителен директор и председател на Борда на директорите на „Монбат”.
- Г-н Бобоков, „Монбат” изведнъж започна активно да купува нови компании. Случайно ли се случи това и обвързано ли е с бъдещите цели на дружеството?
- Повечето от проектите са подготвяни във времето, но с течение на обстоятелствата те се реализират почти в един и същ момент. Например, за завода Piombifera Italiana S.p.A. в Италия водим преговори вече година. С тунизийската компания за акумулаторни батерии ASSAD разговаряме вече няколко месеца и ще минат още толкова докато финализираме сделката. Отделно, започваме бизнеса си и производството на калай и антимон. Сепараторът, с който се сдобихме, също е интересен проект. Но случайно всички те ще бъдат реализирани в първата половина на следващата година.
- Говорите и за потенциални нови пазари, накъде поглежда „Монбат”?
- За нас е много важно да сме в Африка и тя е посоката, в която поглеждаме. Изглежда малко странно и рисково, но това е начинът да бъдеш оценен от инвеститорите. Трябва да си стъпил и на друг континент. Ние имаме присъствие в Северна Африка, но сега заедно с ASSAD и работейки и в Нигерия, наистина отиваме в други измерения. Мисля, че умно инвестирани малко средства в Африка ще дадат голяма възвращаемост.
- Какви са рисковете на африканския пазар?
- Рискове винаги има. Дали политически, или валутни, те ще бъдат по-високи в Африка, отколкото в Европа. Но в крайна сметка ние гледаме възвращаемостта и ще правим по-големи маржове в Африка, отколкото в Европа. Така че по-големите рискове са оправдани.
- Казахте, че Африка ще компенсира навлизането на електромобилите на европейския пазар? Очаква ли се спад в акумулаторния бизнес тук?
- Скоро не се очакват подобни спадове, тези прогнози са за следващите 15-20 години. Който пръв навлезе в Африка и създаде мрежа от компании, които да реализират 1/3 от оборота му или половината от него, той ще има съвсем друга сигурност. В Африка няма да се случат големи промени в този сектор и там наистина, който е пръв, той ще бъде и най-печелившият. Реално е, че може да загубиш пазара в Европа заради електромобилите, но това е риск някъде във времето. Поглеждайки обаче 20 години напред в бъдещето, пак ще има оловни акумулатори, въпросът е кой ще е оцелял дотогава. Ще има много изчезнали компании в нашия бизнес, но ние няма да сме една от тях. „Монбат” пак ще е в Европа и ще е сред оцелелите, когато електромобилите станат 50% от автомобилния парк.
- Как се развива акумулаторният Ви бизнес в България, кога ще може да бъдат достигнати 100% капацитет на производство и липсват ли подготвени кадри за работа в тази сфера?
- Стандартен
проблем на всяко индустриално предприятие в България са човешкият фактор и текучеството на работници и служители. Ние от много време осигуряваме доста над средните заплати за България,
така че не сме толкова засегнати. Компенсираме липсата на подготвени кадри като
„внасяме” инженери от Украйна и Русия. Сега като видях как работят тунизийските
инженери, смятам че бихме могли да внесем кадри и от там. В ASSAD Има доста способни инженери, които може да насочим и в България.
- Ще правите ли промени в екипите на новите придобити дружества?
- Първо трябва ги оценим и след това да преценим дали трябва да се правят промени и какви. На този етап не мога да твърдя кои ще задържим и кои не, защото не сме приключили дю дилиджънса с ASSAD. В Италия е много просто, там няма служители, тъй като фирмата от една години е спряла дейност. В другите проекти ще бъдат нови хора, преминали обучение. Няма да бъде лесно, но в България ще има все по-малко работна ръка и тя ще става все по-скъпа.