Нека опазваме конкуренцията вместо да преследваме „спекула“

Вече пета година не можем да избягаме от темата с потребителските цени. Отворихме я с накъсването на веригите на доставки и появилата се изневиделица продоволствена несигурност след избухването на пандемията. След това дойде 2022 г., руската война и последвалата я двуцифрена инфлация, движена от борсовите цени на храните и скъпите горива. Допреди дни месец за месец следяхме ценовите индекси, за да знаем дали България отговаря на критерия от Маастрихт. Сега, след като влизането в еврозоната се очаква от началото на 2026 г., няколко ключови институции – КЗК, КЗП, НАП – са се активизирали да бранят населението от имагинерна спекула около промяната на валутата.

Преди седмици се заговори за овластяване на тези институции с допълнителни правомощия за борба с очаквано неоправдано повишение на цените. За щастие конкретни предложения за такива все още няма, въпреки че това далеч не е изключено с приближаването на първи януари. Такава мярка ще се добави към дълга върволица екзотични решения за борба с ръста цените – от преференциална ставка на ДДС, през тавани на надценките на ключови стоки и сайтове за следене на цените на дребно до създаването на верига държавни хранителни магазини (която все още не се е материализирала, но заплашва с това), чиито ефект върху инфлацията не можем да определим по какъвто и да било друг начин, освен незначителен.

Въпреки това обсъждането на „спекулата“ не спира, а на търговците се гледа като на престъпници. Нека първо дефинираме това понятие, което се хвърля доста фриволно в пространството. Спекула има тогава, когато търговците (или производителите) увеличават цените отвъд обичайния си марж на печалба, без за това да има видима пазарна причина – да речем повишения при суровините, в цената на труда или пък транспортните разходи. Важно е да отбележим, че въпреки опитите за създаване на такова определение преди година-две, в България – а и в пазарната икономика като цяло – не съществува понятие за „приемлива“ и „неприемлива“ печалба; продавачите са свободни да поддържат какъвто преценят марж, какъвто им позволят конкурентите и потребителите.

Спекула би могла да съществува в ситуация на прекъсване на обичайното функциониране пазара – например земетресение, което прекъсва обичайните доставки и така ограничава предлагането. В такъв случай търговците могат да увеличат цените в пъти за дни, което  излиза извън параметрите на обичайната пазарна икономика (въпреки че някои икономисти биха спорили, че именно рязкото покачване на цената стимулира намаляване на потреблението, а от друга страна създава голям и незабавен стимул други предприемачи да опитат да възстановят предлагането.). Това е и причината, поради която в пандемията следяхме отблизо доставките – имаше риск от подобен сценарий, но за щастие пазарът дори под тежки рестрикции продължи да работи сравнително гладко.

Въвеждането на еврото обаче по никакъв начин не може да бъде сравнено с природно бедствие – доставките и пазарът няма по никакъв начин да се променят между 31 декември и 1 януари, няма причина да очакваме и резки промени в потребителското поведение. Това означава, че и няма как да търсим спекула в тази ситуация. Единственото, което институциите могат да постигнат с анонсите и кампаниите си е да създадат очакване и да подхранят страховете от ръст на цените.

Единствената сигурна мярка против повишаване на цените е пазарната конкуренция – когато тя работи, потребителите се насочват към онези търговци, които поддържат най-ниските цени и гарантират качеството на стоките и услугите си. Конкуренцията предполага и бърз и лесен достъп до пазара на нови участници, защото именно тази заплаха е спирачка пред стремежа на съществуващи и утвърдени играчи да повишават цените. Нека повторим – при работещ пазар спекула няма как да съществува. Именно в опазването на конкуренцията институциите имат роля – те могат (и трябва) да анализират някои сегменти на предлагането на стоки и услуги, при които има видими проблеми с цените, а пазарът не си върши докрай работата. Насочени мерки в тези сектори, вместо преследване на въображаеми спекуланти имат потенциал да направят много повече за укротяване на цените и подобряване на покупателната способност на домакинствата.

Най-лошото, което правителството може да направи е, по примера на Хърватия, да въведе контрол на цените в опит да успокои страстите; това неминуемо води със себе си дефицити, черни пазари, фалити и експлозии на цени, когато таваните се премахнат. Не по-малко щети могат да нанесат отвързани институции, овластени с широка дискреция да преследват бизнеса. Достатъчно е да оставим пазара да работи, като му помагаме където има нужда.

Източник: Институт за пазарна икономика