Нелегална търговия с бензин и дизел цъфти заради законодателна дупка

През последните няколко години двете приходни агенции - Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ (АМ) започнаха въвеждането на електронни системи за контрол на производството, движението и продажбата на енергийни продукти. Производители, акцизни складове и бензиностанции вложиха стотици милиони левове в покриване на новите изисквания за отдалечен електронен контрол.

И докато системата, въведена от митниците – Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) –създава сериозен проблем на търговци и вносители, както поради честите проблеми в оперативността си, така и заради факта, че съсредоточава целия митнически контрол единствено върху легитимните оператори, то Информационна система „Контрол на горивата“ на НАП дава добри резултати – по-добър на контрола върху пазара като цяло и по-добър бизнес климат.

Именно за да бъде качествен контрола трябва да се коригира един сериозен пропуск, чието отстраняване ще доведе до по-добри показатели в борбата с контрабандата. Става въпрос за т.нар. „мобилни обекти“ за продажба на горива. Какво стои зад високопарния израз? Иде реч за цистерни на колела– стари, много стари, не си помнят възрастта. Таратайките обикалят определен район или просто си стоят на място и продават обикновено дизел, в повечето случаи контрабанда, на „конкурентни цени“.

Настоящите законови текстове не предвиждат нищо за тях – няма изисквания за превоз на опасни товари, за опазване на околната среда, за противопожарна и аварийна безопасност, за качество на продаваните продукти, за точност на измерването, въобще за нищо. Именно поради тази законова дупка няма и контролен орган, който да се занимава с тях. Оттук насетне отговорността се размива и топката се прехвърля между институциите. Интересно е, че единствения текст, споменаващ „мобилни бензиностанции“ е Закона за данък добавена стойност–чл.118, ал. 12, като той единствено ни казва, че ако НАП констатира продажба от подобен тип обект, то се сигнализират всички компетентни институции и толкова. Важното е всички да са уведомени.

Няма санкционна разпоредба, няма и друга дума, какво де факто трябва да свършат „компетентните институции“, ако изобщо счетат за необходимо да се появят. Реално проблемът започва и завършва с лошата нормативна база, тъй като българското законодателство разбира под бензиностанция единствено крайпътните търговски обекти по смисъла на Закона за устройството на територията, а това са всички законни обекти. Останалите не съществуват за нито един контролен орган, въпреки че продават опасни стоки, отгоре на всичкото акцизни.

Легалните обекти отговарят на множество изисквания например специален импрегниран бетон на мястото на доставка на гориво и на местатата за зареждане на автомобили, системи за улавяне на бензиновите пари, “каломаслоуловители“ за отвеждане на евентуално изтеклото гориво в специален канал, противопожарен водопровод или специален резервоар за противопожарни нужди; авариен бутон (прекъсва ел. системи при авария), паник бутон (за връзка с полицията при спешен случай) и камери за видеонаблюдение. В мобилните обекти горивото не се съхранява в обезопасени подземни инсталации и съоръжения. При пожар се разчита само на божията милост. Рискът е висок и за хората, и за околната среда. В този смисъл изобщо не е толкова важен въпроса за качеството на горивата или за точността на измереното количество при продажба.

Мобилните обекти са и сериозна нелоялна конкуренция за фирмите, които работят легално на пазара с горива. По-ниските цени поради произхода на стоката (често контрабанда), както и нулевите разходи за персонал и безопасност, създават конкурентни предимства. От това страда, както държавния бюджет поради по-ниски приходи от корпоративни данъци, акцизи и ДДС, така и реалният сектор поради невъзможността да бъдат създавани нови обекти, а оттам и  да се повиши заетостта, особено в по-бедните райони, където процъфтява нелегалната търговия.

През  тези „бензиностанции”, освен всички описани проблеми, тече и контрабандата - тук се осъществява „кеширането“ – реализирането на продукта и вливането на финансов ресурс в организираната престъпност, а може би и в терористични организации. Затова не е време за теории, а за сериозни мерки, тъй като от подобни обекти страда, както коректния бизнес, така и държавната хазна. Според Министерството на финансите и доклад, изнесен в началото на миналата година всеки трети литър гориво се продава в сивия сектор.

В ситуации като тези следва да се реши по-скоро какъв трябва да бъде отговора на държавните институции. А той следва да е прост и ясен: Така не може!

Много прости нормативни промени могат да разрешат поставеният проблем. В ЗДДС трябва да бъде добавен текст, който да забранява изрично продажбата на горива за транспортни цели, с изключение за морския и речен транспорт, от съдове, които не са солидно и неподвижно прикрепени към земята.

Необходимостта от сериозна санкционна разпоредба е очевидна и тя трябва да е подсигурена с отнемане в полза на държавата, както на средството, с което е извършено нарушението- цистерна, съдове, моторно превозно средство, така и на енергийните продукти, които се продават нелегално. Това се налага, тъй като често имуществените санкции и глобите или се заплащат лесно, тъй като контрабандната търговия е високо доходна или въобще не се заплащат понеже лицата, отговорни за „стопанисването“ на обекта са малоимотни, а често и неграмотни, макар и да въртят бизнес с акцизни стоки. Съвсем логично е процедурата по конфискация да бъде в компетенциите на НАП, тъй като данъчната администрация има опит в подобен род дейности.

Справянето с грозното явление „цистерна на колела” ще благоприятства развитието на лоялната конкуренция в страната и намаляването на сивия сектор. Подобно действие би се вписало много добре в настоящата политика на правителството за борбата със сивия сектор в бранша и би довела до сериозни приходи в държавния бюджет.