Нетипично, но българско

Как у нас се развива бизнес с „екзотични” продукти като киви, гъби „шийтаке” и микроводорасли

Нетипично, но българско

Снимка: Икономика/Красимир Свраков

2999 ~ 5 мин. четене
Автор: Мая Цанева

„Искате ли сладко от българско киви?“ - ме попита Албена на един фермерски пазар. И ме грабна с разказ за семейното стопанство за киви с 40-годишна история. Кунка ме съблазни с ароматни гъби шийтаке от Карловско. В края на разходката се сдобих и със свежа спирулина от фабрика край гр. Поморие. Тази разходка ме обогати с неочаквани вкусове, но и ме остави да мисля колко дълго съм смятала някои нови хранителни продукти единствено и само за „вносни“.

По данни на Европейската комисия от началото на 2018 г. в България площите с биологично земеделие са се увеличили с 35% между 2010 и 2016 г. На тях освен познатите ни плодове и зеленчуци, зърнени култури, все повече се отваря пазар и за „екзотични“ продукти, които се отглеждат у нас не само експериментално.

„Всеки може да отглежда домати и краставици...„...Опитахме с лимец и валериана, но разбрахме, че „нашето нещо“ е дървесната гъба „шийтаке“ - казва Кунка Петкова от „БиоУей“.

Двамата със Стоян Асенов са бивши военни. През 2014 г. се записват на курс при български представител на японска компания, който им дава първи насоки в оригиналната технология за производство на „шийтаке“ върху кръгла дървесина, а не върху т.нар. „синтетични пънчета” (аналогично на култивирането на печурки).

„Инвестирахме всичките си спестявания и взехме кредити, за да изградим  стабилно производството, с което да създадем франчайз ферми. Начертахме 30-годишен план, който следваме стриктно. Всичко беше „проба-грешка“, казват съдружниците в бизнеса и живота.

Създават фирмата през 2015 г., когато опитват първата гъба от собствената си ферма, разположена на 1 декар в гр.Баня, Карловско. „По-добре, че не пробвахме субстратните гъби – ако го бяхме направили, едва ли щяхме да се заемем с производството. Гъбите, отгледани на дъб, са много по вкусни и същевременно изключително полезни. Често първата реакция на хората по фермерските пазари, е :„Опитвал съм, не ми харесват“, но след като пробват от продуктите ни, лицата им светват. Децата са най-големите ни почитатели“. Кунка се заема да сготви гъбата по поне 100 начина, за да предложи на клиентите варианти как да я използват в бобена чорба, пълнени чушки, салати...

„Биоуей“ е най-големият производител на шийтаке върху дъбови трупи в страната. Предлага пресни, изсушени и консервирани, във вериги супермаркети, по интернет и ресторанти. Консервираните гъби нямат аналог на световния пазар.

Под името „Ферми „Био Уей“ от началото на 2017 г. стартира франчайз с 10 сезонни биоферми. Без да се рекламират агресивно, ги търсят много българи в чужбина, които търсят рентабилен агробизнес. „В България има прекрасни условия за отглеждането на най-висок клас „шийтаке“. Всяка баба с по-голям двор може да направи ферма за дървесната гъба, с която да изхранва цяло семейство. Но професионалното им отглеждане изисква големи инвестиции, качествен дървен материал, внимание. Имаме големи изисквания към нашите партньори идържим на качеството. Имаме запитвания за износ от Прибалтика, Румъния, Германия дори от Япония, но засега предлагаме само в България“, завършва Стоян Асенов.

След вкусния обяд с гъби „шийтаке“ отворих сладкото от българско киви. Албена и Костадинка Георгиева от „Киви.бг“ го предлагат на фермерските пазари, като (не)типично местен продукт.

500 дк киви са заседени в Петрич през 1978 г. като експеримент. До 1994 г. местното стопанство ги е поддържало и изцяло изнасяло. „Нашето семейство наследи 5 дка и продължихме да го отглеждаме“, разказва Албена. Първата година изхвърлили 1,5 т плод, защото не били подготвени да го търгуват. След това открили, че чрез Фейсбук могат да го предлагат на хора, които се стремят към здравословен начин на живот. Тъй като то се предлага прясно само три месеца, решават да го използват за сладко, за чай със сушено киви, пестил, шоколад, сапуни, плодово вино, ликьор и оцет.

„Българското киви е по-дребно, по-захарно и по-вкусно. Не прилагаме пестициди при отглеждането му, нито химически торове, за да не загубим качествата му, но поради размера му не можем да го изнасяме. Работим само семейството и приятели. Трудно наемаме сезонни работници, защото те предпочитат Гърция. Няма желаещи и в бюрото по труда. Много ни се иска повече стопани в Петричко да отглеждат киви, защото то има потенциал да стане типичен местен продукт“, казва Албена.

В района има около 200 дка с киви, но няма интерес от страна на преработвателната индустрия да развие тази ниша. Семейството изпраща по куриер кивито за сладко и за шоколад в Пловдив и региона, сушат го в Хасково. „Търсим хора, склонни към експерименти, защото „малкото стопанство означава малки приходи“.

Албена не е оптимист, че децата ще продължат производството. Според нея в този си вид то не е привлекателно за тях, макар че именно по-младите хора с интерес към здравословния начин на живот са техните най-верни клиенти. „За пет години ги научихме да търсят българско киви, да търсят чиста и сезонна храна. Но работим на две места. Ако държавата иска да задържи хората по малките населени места, трябва наистина да подкрепи малките ферми. Един агробизнес може да бъде успешен, ако е подплатен с адекватни финансови резултати. Засега работим, а да става, каквото е писано“, завършва тя.

Денят ми приключи с първата хапка Свежа спирулина от ферма край гр. Поморие. Ивайло Стоев от „Алгае България“  ми разказа как от е-търговията се е насочил към производството на микроводорасли, без да знае нищо за тях.

„През 2011 г. попаднах на информация за приложението на  микроводораслите в различни индустрии. Това съответстваше на желанието ми за иновативен „зелен” бизнес“. Основах фирмата две години по-късно със собствени средства – от единия бизнес прехвърлях всичко в другия, претърпях много неуспехи, но с упоритост и подкрепа от семейство и приятели преминах през трудностите“, казва той. Ивайло има икономическо образование, но за няколко години става експерт в индустриалната култивация на микроводорасли, благодарение както на самообучение, така и на подкрепата от своите колеги.

Предприемачът се замисля: „Защо спирулината да не се консумира прясна?  Спирулината е може би най-познатият вид микроводорасло у нас. Създадохме сайт, а  първите ни клиенти бяха хората, които ползват спирулина в суха форма. Те харесаха прясната паста, заради високата бионаличност на активните вещества, защото няма неприятен вкус и мирис, нито съмнителен произход.“

Първата им пилотна инсталация за отглеждане на спирулина е изградена край Поморие. Там те внедряват и първия индустриален биореактор за микроалги в България, а може би и на Балканския полуостров. „Правихме всички възможни грешки в малък мащаб. Подобрихме технологията и същевременно разработихме линия от иновативни хранителни добавки  за укрепване на имунната система, в подкрепа на хемоглобина, железен дефицит и др.“

Днес предизвикателствата пред компанията са изграждането на новата им производствена база край Стара Загора, утвърждаване на марката на вътрешния пазар и експорт, разработка на нови продукти. „Клиентите ежедневно са изправени пред избора кое би било най-добро за тяхното здраве. Какво прави конкуренцията почти не ни интересува, за нас е важно да вършим своята работа възможно най-добре“, казва Ивайло. Тази година ще започне износ на свежа спирулина и хранителни добавки за Румъния, има интерес и от Англия, Италия, Германия. Едно е сигурно – микроводораслите са бизнес, който го вдъхновява и той се стреми към най-доброто в и за него.

Коментари: 0