Невидимите гиганти зад AI: Как всеки въпрос към ChatGPT подхранва монопол

Всеки път, когато задавате въпрос на ChatGPT или който и да е негов конкурент, макар и несъзнателно, правите няколко монопола още по-силни и богати. В основата на революцията в изкуствения интелект (AI) стои мрежа от четири компании с почти пълно господство в своите сектори, което им носи безпрецедентен пазарен успех.

В центъра на тази мрежа е Nvidia – компания, която контролира около 92% от пазара на специализирани чипове за изкуствен интелект, които са в основата на функционирането на чатботовете. В близкото минало Nvidia бе известна предимно с графичните си процесори (GPU) за видеоигри, но преди малко повече от десетилетие изследователи откриха, че тези чипове са идеални за дълбоко обучение – метод, наподобяващ когнитивните процеси в човешкия мозък, който стои в основата на днешния ChatGPT.

Навлизането в тази ниша изглежда малко случайно.

След това те умело се възползваха от тази случайност“, отбелязва Джейсън Фърман, професор по икономическа политика в Харвардския университет, пред Bloomberg.

Изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг още през 2016 г. направи ключов ход, като достави чипове на стойност 129 000 долара на тогава малката лаборатория OpenAI. Днес Nvidia има доминираща позиция благодарение на своята програмна библиотека, базирана на езика CUDA, който се превърна в единствения начин за използване на нейните чипове за новия тип изчисления. Наскоро Хуанг представи най-новата линия от по-мощни чипове и свързан софтуер, наречен Dynamo, който той описа като „операционната система на една AI фабрика".

Но Nvidia не действа сама. За пълноценната работа на чиповете е необходим мощен памет чип, който се произвежда от корейската SK Hynix. Тази компания контролира около 80% от пазара на най-мощните памет чипове с висока пропускателна способност (HBM). През 2019 г. нейните инженери разработиха иновативен начин за пакетиране на памет чиповете без прегряване, създавайки преднина, която конкурентът Samsung все още не е преодолял.

Освен това, въпреки че Nvidia проектира GPU, тя не ги произвежда, а възлага това на TSMC – тайванска компания, която е лидер в производството на чипове по поръчка. TSMC създаде т.нар. „леярски“ бизнес и оттогава усъвършенства производствените си възможности до степен, в която конкурентите изостават значително. Пробивът ѝ дойде през 2013 г., когато Apple започна да преминава от Samsung към TSMC за производство на компоненти за iPhone и iPad. Миналата година TSMC обяви, че произвежда 99% от световните ускорители за AI.

И накрая, но не на последно място, е ASML – нидерландска компания, която единствена в света произвежда най-усъвършенстваните машини за производство на чипове, от които зависят TSMC и други. Машините за екстремна ултравиолетова литография (EUV) на ASML, всяка по-голяма от автобус, са толкова ценни, че се продават за около 380 милиона долара. Малцина в индустрията смятат, че някой конкурент би могъл да произведе подобни машини в обозримо бъдеще.

Пазарната стойност на тези четири компании надхвърляше 4 трилиона долара към средата на март. Само Nvidia представляваше 6% от индекса S&P 500 на водещите американски акции. TSMC и ASML пък станаха най-ценните компании в своите държави. Тези оценки до голяма степен се основават на идеята, че тези фирми ще държат този растящ пазар само за себе си в продължение на години.

Класически монопол ли е това?

Монополите стават опасни, когато могат да се възползват от господството си, като например налагат по-високи цени на клиентите. Вярно е, че цените на чиповете се покачват. GPU процесорите на Nvidia са достигнали до 90 000 долара всеки през последните две години. А SK Hynix и други производители на ключови компоненти също могат да начисляват повече, до голяма степен защото купувачите имат малко или никакви алтернативи.

Брутният марж на Nvidia – делът от приходите, оставащи след приспадане на производствените разходи, е над 70%, забележително висока стойност дори в технологичния сектор, където маржовете обикновено надвишават тези в други индустрии.

Въпреки това клиентите на Nvidia не са щастливи с огромната пазарна мощ на компанията. Бързат да произведат собствени AI чипове, за да могат, поне частично, да се еманципират от зависимостта си от нейните услуги. Amazon разработва персонализирани чипове. Microsoft помага на конкурента на Nvidia – AMD, да се разшири в областта на AI ускорителите. Дори OpenAI изпраща дизайн на чип към TSMC за производство в опит да заобиколи Nvidia.

Технологичните монополи обикновено са устойчиви. IBM държеше такава хватка върху перфокартите, използвани в най-ранните компютри, че правителството на САЩ заведе антитръстови дела срещу компанията през 1932 г. и 1952 г. Когато персоналните компютри станаха по-масови през 80-те години, повечето се доставяха със софтуера Windows на Microsoft и чипа Pentium на Intel. Този т.нар. „Wintel“ съюз остава доминиращ и до днес. Google е крал на онлайн търсенето от повече от 20 години, а Google и Apple заедно контролират операционните системи за смартфони от над десетилетие.

Специалистите твърдят, че технологичните монополи обикновено са трудни за изместване. В определени случаи са необходими агресивно регулиране и силни конкуренти, за да се обуздаят доминиращите играчи. След като САЩ атакува Microsoft и така го „разсея“, както се изрази съоснователят на корпорацията Бил Гейтс – Apple и Google спечелиха мобилния пазар.

В други случаи именно иновациите в крайна сметка са отстранявали утвърдените фирми. BlackBerry и Nokia бяха възхвалявани като звезди в индустрията на мобилните телефони – точно до момента, в който съоснователят на Apple Стив Джобс представи iPhone и преобърна представите за този тип потребителска електроника. 

Монополът на Nvidia е едва на три години и пазарните сили вече изглежда се проявяват в лицето на конкуренти, клиенти и цяла редица стартъпи, опитващи се да възпроизведат или преизобретят GPU. Темпото на технологичната еволюция означава повече възможности за гъвкави, иновативни компании.

Перспективите на Nvidia получиха удар през януари, когато китайският стартъп DeepSeek пусна конкурентен AI модел, който по техни думи е създаден с минимален бюджет. Пазарната стойност на Nvidia падна с почти 600 милиарда долара за един ден. DeepSeek използва по-стари чипове на Nvidia поради ограниченията на САЩ за износ към Китай, но с умела модификация на софтуера на Nvidia, наречена PTX, успя да постигне конкурентни резултати.

Малко вероятно е антитръстовите органи да разделят Nvidia само заради сегашното ѝ господство. Такъв ход лесно би могъл да бъде изтълкуван като наказателен удар срещу компанията в отговор на нейния успех. Вместо това те проучват как е станала толкова голяма толкова бързо и дали това може да е включвало някаква форма на нарушение.

На фона на бурните трансформации на пазара американският президент Доналд Тръмп изведе лидерството на САЩ в областта на AI като основен приоритет. Показателно е привличането на фигури от Силициевата долина в близкото му обкръжение, което предполага, че е малко вероятно да накаже стълб на AI като базираната в Калифорния Nvidia само заради нейното господство.

Подобна динамика се наблюдава при TSMC, SK Hynix и ASML – също считани за национални шампиони в страни, нетърпеливи да останат значими в технологичния сектор.

Голяма част от тяхното предимство може да се отдаде на мащаба им и огромните бюджети за научни изследвания и разработки, независимо от евентуално антиконкурентно поведение. За регулаторите, загрижени за монополите, съществува опасност, че необходимите планини от капитал могат да изхвърлят потенциалните конкуренти.

Това може да качи вече високите бариери за навлизане още по-високо“, казва Филипс-Сойър, професор по право.

Но доказването, че това се равнява на пазарна злоупотреба, е трудно, ако няма категорични доказателства за монополно ценообразуване или пакетиране. „TSMC управлява масата“, казва Пикър. „Направили ли са нещо антиконкурентно? Не, доколкото ми е известно.“ Преценката му за SK Hynix, ASML и Nvidia е същата.