„Никога в историята на цивилизацията“: Западна Европа чупи температурни рекорди

Западна Европа преживя най-горещите юни и юли в историята на измерванията, докато климатичните промени подхранват историческо лято на жеги, суша и горски пожари в целия регион, съобщи в понеделник службата на ЕС за наблюдение на глобалното затопляне.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а първите два месеца на лятото бяха белязани от последователни горещи вълни, изключително високи температури и крайно сухи условия.

От началото си през май интензивните горещини предизвикаха множество горски пожари, продължителна суша, нови национални температурни рекорди в целия регион и хиляди очаквани смъртни случаи, свързани с високите температури.

В световен мащаб засега това е третата най-гореща година след 2024 и 2025 г., показват климатичните данни. Но 2026 г. все още има време да ги настигне.

Службата „Коперник“ за климатичните промени съобщи, че средната температура в Западна Европа за юни и юли е била 21.62°C – надминавайки рекорда от 2022 г. за същия период.

Според учени, нараства вероятността 2026 г. да изпревари 2024 г. като най-горещата година в историята на измерванията или поне да се доближи до нея заради комбинирания ефект от ускореното, причинено от човешката дейност глобално затопляне и изключително силно явление Ел Ниньо – периодично затопляне на части от Тихия океан, което води до температурни колебания по целия свят.

Широко разпространена суша

Нивата на почвена влага са били „значително по-ниски“ в сравнение с юли 2022 г., когато последната тежка суша обхвана Западна Европа, допълни „Коперник“.

Това е ясен пример как климатичните промени засилват температурните екстремуми, като горещините и сушата все по-често взаимно се усилват“, заяви Саманта Бърджис от Европейския център за средносрочни прогнози за времето, който управлява „Коперник“.

През юли изключително сухи условия бяха отчетени в държави от Западна и Централна Европа, сред които Франция, Испания, Австрия и Унгария, както и във Великобритания, Ирландия и части от Исландия.

Речният отток беше необичайно нисък, като особено засегнати бяха Сена, Рейн и Дунав. В няколко европейски държави това се отрази на транспорта, напояването и производството на енергия.

Горещите и сухи условия бяха също така идеални за възникването на пожари, а според учените климатичните промени увеличават честотата на екстремните метеорологични условия, благоприятстващи разпространението на огъня в Европа.

Това лято Франция и Испания се бориха с най-тежките пожари, помнени от живите поколения, докато сериозни огнени стихии имаше и в други европейски държави, както и в северозападната част на САЩ и в Канада.

Последните 11 години са най-горещите

В световен мащаб миналият месец беше вторият най-топъл юли в историята на измерванията, наравно с друг такъв рекорд, със средна температура на въздуха над земната повърхност с 1.47°C по-висока от прединдустриалното равнище (за периода 1850 – 1900 г.), съобщи „Коперник“.

Последните 11 години са най-горещите в историята на измерванията и „не сме виждали толкова топъл климат през живота си, а много вероятно и през цялата история на нашата цивилизация“, заяви Буонтемпо.

А основният двигател на това затопляне – както знаем – са парниковите газове“, каза той.

Океаните поглъщат по-голямата част от излишната топлина, причинена от въглеродните емисии на човечеството, и затова играят ключова роля в регулирането на климата.

По-топлите морета обаче могат да предизвикат сериозни вторични последици за планетата, като допринасят за по-мощни бури и по-интензивни валежи и водят до избелване на кораловите рифове.

„Коперник“ извършва измервания въз основа на милиарди данни от сателити и метеорологични наблюдения както на сушата, така и в морето, а данните на службата обхващат периода от 1940 г. насам.