„Номинална промяна“: Каква е връзката между въвеждането на еврото и високите цени?

Темата за влиянието на еврото върху инфлацията в една новоприсъединяваща се страна често е експлоатирана и преекспонирана въпреки наличните данни за реалните ефекти. Преди време Economic.bg направи собствено проучване на база официалните данни на Евростат какво се е случило с цените в последните присъединили се към еврозоната държави. То твърдо показа, че инфлационните процеси в една страна не са повлияни от смяната на валутата, а са в резултат на вече започнали преди години динамики, тенденции и събития.

В понеделник Фискалният съвет публикува свой анализ за движението на цените в няколко страни – Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия – преди и след въвеждането на еврото. Изведените данни представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната.

1 Януари	T-3	T-2	T-1 Една година преди влизане в еврозоната	T Непосредствено преди влизане в еврозоната	T +1 Една година след влизане в еврозоната	Т+2	Т+3
Словения - 2007	5.7	3.7	2.4	2.5	3.8	5.5	0.9
Словакия - 2009	2.8	4.3	1.9	3.9	0.9	0.7	4.1
Естония - 2011	6.7	10.6	0.2	2.7	5.1	4.2	3.3
Латвия - 2014	-1.2	4.2	2.3	0.0	0.7	0.2	0.1
Литва - 2015	4.1	3.2	1.2	0.2	-0.7	0.7	3.7
Хърватия - 2023	0.8	0.0	2.7	10.6	8.5	4.0	4.4

Основните изводи

Ключовите изводи са, че преди въвеждане на еврото се наблюдава умерено до силно ускорение на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.

През първата година след въвеждането на новата валута показателят се повишава в 3 държави – Словения (+1.3 п.п.),  Естония (+2.4 п.п.) и Латвия (+0.7 п.п.). В други три той намалява - Словакия (-3 п.п.), Литва (-0.9 п.п.) и Хърватия (-2.1 п.п.).

През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото", посочват от Фискалния съвет.

Еднократен ефект

В заключение от консултативния орган подчертават, че смяната на валутата не предизвиква по-високи цени. Вместо това, те са резултат от реални фактори като: военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика.

Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше във валутен борд. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално", допълват от там.