Новият световен ред на Путин

Конфликтът в Източна Украйна беше почти замразен, когато започна руската операция в Сирия. През 2015 г. Русия се завърна с гръм и трясък на световната сцена. Появиха се нови шансове, но и нови рискове

Новият световен ред на Путин

Рядко се случва руският президент да хвали САЩ. Но на 17 декември тази година стана и това. Може да звучи и странно, призна Владимир Путин, но руският план за Сирия съвпада с американския по „ключовите аспекти”. Москва ще подкрепи най-новата американска инициатива за уреждане на сирийския конфликт, заяви руският президент на годишната си пресконференция.

Путин направи това изявление 2 дни след визитата на американския външен министър Джон Кери в Москва. Преди срещата си с Путин, Кери се разходи демонстративно по Арбат и си купи сувенири. Това бяха символични кадри, каквито не сме виждали от години. Вестник „Новая газета” дори видя в това признак за възможен „пробив” в руско-американските отношения, силно охладнели след анексията на Кримския полуостров. Основният въпрос е дали Русия и САЩ могат да се договорят за съдбата на сирийския президент Башар Асад. САЩ настояват за неговата оставка, а Москва го поддържа в политическо и военно отношение.

Първа мисия от Афганистан насам

„Путин отново надигра Барак Обама”, коментира за Deutsche Welle московският публицист Константин Егерт. Той смята, че с изненадващата си за Запада мисия в Сирия шефът на Кремъл е постигнал това, което иска от самото начало, а именно да застави САЩ да разговарят с него като с равноправен партньор. Егерт смята, че Путин е създал такъв дневен ред, че въпросите за Украйна и Крим са останали на заден план.

В края на септември Русия реши да се намеси в Сирия, където до преди това думата имаше международната коалиция начело със САЩ. С разполагането на свои самолети в Сирия, Москва се завърна на световната военна сцена. Това е първата подобна мисия на Русия след изтеглянето от Афганистан през 1989 г. Русия настоява, че подкрепя правителствените войски на Сирия в борбата им срещу т.нар. „Ислямска държава” (ИД). САЩ пък твърдят, че руските въздушни нападения са насочени преди всичко срещу сирийската опозиция и по този начин само усложняват ситуацията. 

Тя се влоши допълнително след свалянето на 24 ноември на руски бомбардировач от турски изтребители. Това беше първият случай от десетилетия насам, в който страна от НАТО сваля руски военен самолет. От Анкара заявиха, че руският самолет е нарушил въздушното пространство на Турция. Москва наложи икономически санкции срещу Турция и засили военното си присъствие в Сирия.

За нов световен ред против изолацията

Ръководителят на московския център Карнеги Дмитрий Тренин смята, че по този начин Русия иска да предотврати военното поражение на Асад и превземането на Дамаск от ИД. При това експертът разглежда Сирия в много по-широк контекст в плановете на Путин. „Както и в Украйна, това е стъпка, насочена срещу съществуващия световен ред, при който въпросите на мира и войната се решават легитимно от САЩ и техните съюзници. Путин наруши този принцип”, казва политологът.

Сабине Фишер от германската фондация „Наука и политика” обръща внимание на друг аспект. Тя смята, че една от целите на Москва е да прекрати изолацията на страната, наложена й от Запада след анексията на Крим и конфликта в Източна Украйна. Според нея, засега Москва не може да се похвали с успехи, защото все още не е създадена широка коалиция срещу международния терор, за каквато настояваше Путин пред Общото събрание на ООН. Фишер се съмнява, че и в бъдеще може да бъда създадена такава коалиция, тъй като целите и методите на различните актьори са различни.

Украйна ли ще плати цената?

Украйна, която досега беше тема номер едно в отношенията между Русия и Запада, гледа критично на очертаващото се сближаване на позициите между САЩ и Русия в Сирия. Западни политици подчертават, че няма да разменят критичното си отношение към Русия за руската помощ в Сирия. Наблюдатели като Константин Егерт обаче прогнозират тъкмо обратното:

„Киев ще плати цената за нововъзникналото разбирателство между Москва и Вашингтон”, казва той. Конфликтът в Източна Украйна навлезе в нова фаза през 2015 г. През януари ескалираха боевете между украинската армия и проруските сепаратисти в Донецк и Луганск. Но след подписването на споразумението от Минск, с посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, конфликтът позаглъхна.

„Минск-2” върви към провал?

Меркел определи новото споразумение от Минск като „лъч на надежда”. 10 месеца по-късно съществува опасност този лъч на надежда да угасне. От споразумението е изпълнена само една точка. Вярно, че боевете позатихнаха, но истинско примирие няма. По данни на ООН, след подписването на споразумението „Минск-2” броят на жертвите в Източна Украйна е нараснал с 1/3 до повече от 9 хил. души. В тази цифра се включват и убити в сраженията и преди договореностите от Минск, както и смятани за безследно изчезнали хора.

Единствената точка от споразумението с фиксирана твърда дата също няма да бъде изпълнена: до края на годината Украйна трябваше да проведе конституционна реформа, която да гарантира един вид автономия на сепаратистките области. Украинският парламент одобри реформата на първо четене, но второто гласуване ще се проведе едва през 2016 г. 

Наблюдателите се съмняват, че ще бъдат събрани необходимите 300 гласа в полза на конституционната реформа. Освен това Украйна е подложена на силен натиск. „Украйна трябва да изпълни споразумението „Минск-2”, дори ако Русия не го стори”, заяви американският вицепрезидент Джо Байдън при последното си посещение в Киев.

Русия и Западът си остават съперници

Живеещият в Киев германски публицист Винфрид Шнайдер-Детерс смята, че договореностите от Минск постепенно умират. „Конфликтът в Източна Украйна ще бъде замразен, а отцепилите се области ще бъдат поддържани от Москва, но няма да бъдат присъединени както Крим”, прогнозира той. Така мисли и Дмитрий Тренин с уточнението, че „апогеят на кризата е отминал”.

Повечето експерти са единодушни, че 2015 г. не е донесла обрат в отношенията между Русия и Запада, а напреженията ще продължат. През 2016 г. ще има известно ограничено сътрудничество в борбата срещу ИД, но в общи линии отношенията помежду им ще бъдат доминирани от съперничество и конфронтация, смятат наблюдателите.

Коментари: 0