Fact-check | Обяви ли Полша края на Зелената сделка?
Въпреки гръмките заглавия и политически тълкувания решението на Конституционния съд засяга нещо много конкретно

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Снимката е илюстративна
В редица международни медии последните дни се появи информация, че Полша се отказва от Зелената сделка на Европейския съюз. Тези твърдения са базирани на решението на Конституционния съд в страната относно европейските политики за взимане на решения.
Misleading заглавия от типа „Полша казва „не“ на Зелената сделка и превишаването на правомощията на ЕС“ в издания като European Conservative, както и такива в български медии: „Полша обяви Зелената сделка на ЕС за противоконституционна“ (Lentata на Карбовски) са подвеждащи, което създава невярна или изопачена представа за съдържанието. Те умишлено или неволно внушават нещо, което не е подкрепено от фактите в текста, и преувеличават, изваждайки от го контекст или подменя смисъла на информацията.
Скрийншот: European Conservative
Какво постанови съдът?
Полският Конституционен съд постанови, че част от законодателството на Европейския съюз, свързано с климатичната политика – включително приемането на ключови механизми, като Схемата за търговия с емисии (EU ETS) – е в несъответствие с Конституцията на Полша. Решението предизвика политически трус в страната и отвори сериозен дебат за бъдещето на Зелената сделка в Полша.
В постановлението си от 10 юни 2025 г. съдът заявява, че начинът, по който ЕС прилага климатичната си политика, превишава компетенциите, предоставени му от европейските договори. В частност, оспорва се използването на квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС за приемане на решения, които засягат националната енергийна политика – нещо, което според съда трябва да подлежи на единодушие и национална ратификация, тъй като пряко засяга суверенитета на Полша.
Централен обект на оспорване е Директива 2003/87, която стои в основата на схемата EU ETS – пазарният механизъм за търговия с въглеродни емисии, който ЕС използва за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Какво се нарушава?
Конкретно, решението обхваща Системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS), в частта ѝ – строителен сектор (сгради), пътен транспорт, въздействие върху националния енергиен микс. Трябва да уточним, че ETS 2 ще влезе в сила от 2027 г. и ще обхване емисиите от отопление на сгради и гориво за автомобили.
Според съда, ЕС не е спазил условието за единодушие, като е приел разширяване на схемата за търговия с емисии (EU ETS) – към сгради и транспорт – с квалифицирано мнозинство, въпреки че това засяга енергийния микс на Полша (напр. използване на въглища, газ и топлофикации).
Трибуналът счита, че това нарушава член 90 от Конституцията на Полша, който казва, че при предаване на суверенни правомощия на международни институции, трябва да има: ратификация чрез 2/3 парламентарно мнозинство или национален референдум.
Използването на квалифицирано мнозинство (qualified majority voting, QMV) в Съвета на ЕС за приемане на решения в областта на енергийната политика, особено когато те имат въздействие върху енергийния микс на държавите членки, е чувствителен и сложен въпрос в правото на ЕС.
Член 192 от ДФЕС (Договор за функционирането на ЕС) позволява на ЕС да приема мерки в областта на околната среда чрез квалифицирано мнозинство в Съвета. Но има изключение (чл. 192(2)(c)):
...при мерки, които значително засягат избора на всяка държава членка по отношение на различни източници на енергия и общата структура на енергийните ѝ доставки, Съветът действа единодушно.“
Тоест, обичайните екологични политики могат да се приемат с QMV, но когато мярката се намесва в избора на енергийни източници, трябва да се приеме с единодушие.
Дали това е решение срещу Европейската зелена сделка? Не. Става дума за процедурата на вземане на решения, не за климатичните цели“, пише в коментар експертът и бивш министър на околната среда Юлиан Попов във Facebook.
Има ли правна сила?
Въпреки гръмките заглавия и политически тълкувания, решението все още няма правна сила. Причината: правителството не е публикувало решението в Държавен вестник, което е задължително условие, за да започне изпълнението му.
Това не е изненада. Кабинетът на Доналд Туск оспорва легитимността на настоящия състав на Конституционния съд, тъй като някои от съдиите са назначени при спорни обстоятелства. Така се създава парадоксална ситуация: съдът постановява нещо с потенциално големи последици, но правителството отказва да го въведе в действие.
Въпреки това, решението създава правна несигурност. Бъдещи съдебни дела от страна на полски компании или институции, базирани на това решение, биха могли да поставят под въпрос части от климатичното законодателство на ЕС на територията на страната – особено след 2027 г., когато се разширява обхватът на ETS (ETS 2) и ще включва сгради и пътния транспорт.
Край на Зелената сделка за Полша?
Ще отмени ли или забави Зелената сделка? Също не. Зелената сделка не е един закон, а широка стратегия – обхващаща индустрия, земеделие, иновации и финанси“, обяснява още Попов.
Според него, това решение на съда ще бъде шумно използвано от националистически и проруско ориентирани медии като удар по „диктата на Брюксел“ и по възобновяемата енергия.
Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт, също коментира темата в социалните мрежи, обяснявайки, че решението наистина е важно, но то касае нещо много конкретно – европейската схема за търговия с въглеродни емисии. „Разбира се, тя е далеч от идеална и е по-скоро work in progress, но тепърва предстои да видим какъв ще е ефектът от това решение“.
Едно е сигурно – това не е краят на Зелената сделка, която, преди всичко, е инвестиционен план и стратегия за икономически растеж. Съвсем отделен въпрос е доколко подобен подход е разумен на теория и/или на практика“, допълва Стайков.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.