Образование по български: ниският успех в дипломата носи висока заплата

В България има два пазара – този на труда и този на кандидатстудентските желания. И в двата цари ненормалност, при която хората с по-висок успех от дипломата взимат по-ниски заплати, докато тези с по-ниски резултати получават по-висок доход.

Това каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на кръгла маса, посветена на проблемите в системата на образованието у нас.

Има ненормалност на двата пазара. В по-високите резултати (бел. ред. – от дипломата) са философия, право, обществени, комуникационни, икономически науки. В много по-ниските са металургия, енергетика, машиностроене. При възнагражденията обаче е обратното – хората с нисък успех получават по-високи доходи“, каза Велев.

В своята презентация той изведе няколко обезпокоителни тенденции. На първо място, това е държавният план-прием (ДПП), който не отговаря на реалното търсене от бизнеса както в средното, така и във висшето образование.

В периода от 2015 до 2021 г. утвърденият ДПП за училищата намалява от 58 608 места до 38 685 места. Запълнеността на приема обаче се покачва от 85% на 96% през 2021 г.

От края на учебната 2020/2021 г. обаче отново започва тенденция на увеличение на ДПП и се стига до 42 629 места със запълненост от 88% през учебната 2023/2024 г. в средното образование.

Картината при висшето образование е същата.

Например, през 2024 г. местата в университетите са 418 000. Броят на студентите обаче е 182 000 души, а от тях 66% се дипломират.

Повечето, или 86% остават да работят в България, а близо 63 000 души (60%) от завършилите са назначени на позиции за висшисти.

Поддържаме капацитет за 418 000, а реалната продукция е 63 000 души“, коментира Велев.

Отделно, резултатите от международния тест PISA са с низходяща тенденция и показват, че 54% от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика (при 31% средно за страните от ОИСР), 53% – по четене (при средни 26%) и 48% – по природни науки (при средни 24%).

Въпреки това за всеки, завършил средно образование, има по две места в първи курс в университетите. Въпреки че половината са двойкаджии в 9-ти клас, а голямата част от тях и не завършват средното си образование“, каза Велев.

При професионалното образование е същото – от 2018 г. насам има една трета спад на получилите такава диплома, от малко над 23 000 души през 2018 г. до 15 300 души през 2024 г.

За същото време броят на родените преди 18 години не е намалял, даже е нараснал, но въпреки това завършилите професионално образование намаляват, а изобщо завършилите средно образование намаляват с 20%“, добави председателят на АИКБ.

При основното образование спадът е 15 сто.

И макар от 2018 г. насам да има известно изравняване между завършилите средно образование и утвърдения ДПП за университетите, то „това не е всичко“.

От близо 40 000 завършили средно образование за учебната 2023 – 2024 г., 4000 заминават да учат в чужбина, а за останалите има 70 672 места в университетите.

Тоест на един кандидатстващ се падат по две места в университета“, обясни Велев.

Какви са решенията

По време на кръглата маса бяха изразени различни гледни точки какво може да се направи, за да се подобри ситуацията, но повечето коментари бяха в тона на благопожеланията и утвърдителните думи, че наистина има проблем.

Според АИКБ професионалното образование трябва да се популяризира. Това може да стане чрез „обществено-информационни кампании от държавата и бизнеса, с които да бъдат привлечени повече млади и талантливи хора“, каза Велев.

Илин Димитров, секретар по култура, образование и туризъм към Президентството, коментира, че има слаба връзка между наука и практика, както и сериозен проблем с издаването на визи за чуждестранни студенти.

Дуалното образование е желано, но много трудноосъществимо“, коментира Димитров.

Той изведе данни, че от 112 учебни заведения, в които се преподава туризъм, само шест са с дуално обучение, а от всичките ни университети, има само един в световните класации.

Трябва да има сътрудничество между бизнес и образование. Партньорства между училища, университети и работодатели за съвместно разработване на практики – процесът е започнал, но още не е набрал скорост“, смята доц. Д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“.

Той апелира за повече инициативност от учебните заведения, като според него популяризирането  само на професионалните гимназии е „недостатъчно“.

Подобни виждания изрази и Даниела Алексиева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Категорично план-приемът трябва да бъде обвързан с нуждите на бизнеса – и в професионалното, и във висшето образование. Но бизнесът трябва да бъде отговорен – не става въпрос за търсене през следващата година, а за една дългосрочна прогноза“, заяви Алексиева.

Проф. д-р Галин Цоков, служебен министър на образованието, даде друга гледна точка. „В епохата на информационното общество и Технология 5.0, единственият инструмент, който може да движи общества като нашето, е именно образованието“, смята Цоков.

Тези проблеми се поставят години наред. Може би е време да погледнем в бъдещето и да видим как да ги решим не, чрез отделни действия, а образованието да се изведе като платформа за обединение на България“, каза министърът.

Той изтъкна, че десетки страни в света вече правят цялостни програми и концепции за развитието на образованието, и че България поне трябва да опита също да направи такава.