Обжалването на обществени поръчки не трябва да се ограничава

В началото на месеца в нов законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за обществените поръчки (ЗОП) група депутати от ГЕРБ предложи ограничаване на обжалванията на обществените поръчки, а тази седмица Народното събрание прие законопроекта на първо четене. Мотивите за измененията са, че някои поръчки биват спирани тенденциозно и неоснователно и това създава съмнения за злоупотреба с правото на обжалване. По тази причина основното, което се предлага в законопроекта, е ограничаването и затрудняването на лицата, които могат да обжалват, до заинтересованите лица. С други думи, единствено тези, които детайлно докажат качеството си на заинтересовано лице, ще могат да обжалват, като това е условие за разглеждане на жалбата.

Защо това е нелогично в условията на средата в България?

Първо, в ЗОП така или иначе са посочени случаите, при които обжалването не спира процедурата по обществената поръчка. Ключови проекти от национално значение не могат да бъдат спрени заради обжалване.

Второ, дори в мотивите към ЗИД е посочено, че по данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) делът на обжалване на всички обявени процедури от 2010 г. насам остава стабилен около 9%. В същото време от всички обжалвания около 1/3 неоснователно спират процедурите. Следователно, ограничаването на възможността за обжалване е насочено към лошите практики в 3% от обществените поръчки.

Трето, в ежегодните си проверки Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) открива, че в 40% от обществените поръчки през последните години има нарушения. При обществените поръчки в общините делът на нарушенията достига и до 50%. До подобни заключения стига и Сметната палата, а работата на ИПИ по редица анализи потвърди проблемите на процедурите за обществени поръчки, свързани с липсата на прозрачност и наличието на сериозна концентрация на изпълнители.

Всичко това идва да каже, че обжалванията, включително несъстоятелните такива, не са основният проблем на изпълнението на обществените поръчки в страната. Напротив, при широко ширеща се корупция, включително и в съдебна система и нефункционални институции, гражданският контрол е изключително важен за пресичане на лошите практики. В тази връзка по-логична би била стъпка в противоположна посока, а именно към разширяване на кръга от лицата, които могат да обжалват, отвъд участващите в процедурата по конкретната обществена процедура. Към тези, които могат да жалят, биха могли да се добавят граждани, граждански и други организации. В допълнение едни по-добри промени на закона би следвало да целят повече прозрачност, адекватно поведение на възложителите и по-бързи процедури на обжалване.