Какво видя ОИСР в България: корупция, неравенство и лоша бизнес среда

България постигна сериозен икономически напредък през последните години, но пандемията сложи край на това със спад, невиждан от банковата криза в страната през 1996-97 г. Страната все още има много работа, за да се справи с корупцията по високите етажи на властта и да направи институциите, борещи се с нея, ефективни. Освен това тя не успява да стопи неравенството между регионите в страната.

Това са част от заключенията в първия доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България от близо 20 години насам. Това вероятно са и причините консенсус по членството на страната в организацията все още да няма, въпреки че е подадена кандидатура още през 2007 г.

В доклада на ОИСР се посочва, че един от основните пътища към икономическо развитие е подобряване на бизнес средата. За ускоряване на конвергенцията на доходите са необходими амбициозни реформи. Постигнатият през последните години висок икономически растеж доведе до повишаване на нивото на дохода на глава от населението до над половината от средния за ОИСР, но производителността изостава от тази на по-бързо догонващите икономики от Централна и Източна Европа. Плановете за възстановяване от пандемията трябва да се съсредоточат именно върху модернизирането на бизнес средата.

Организацията посочва и нуждата от подобряване на механизма за предоставянето на обществени поръчки, както и подобряване рамката за обявяване в несъстоятелност на фирми със сериозни финансови затруднения.

"По време на представянето на изготвения от ОИСР Икономически преглед на България уверих, че страната ни продължава активно да работи по нужните реформи. Вярвам, че ще изпълним успешно всички препоръки към нас", коментира по време на събитието премиерът Бойко Борисов. Той контрира критиките с данни за бюджетния дефицит на България. "За добрите ни финансови показатели допринесе и борбата с корупцията и с контрабандата. Постигнахме исторически успех и страната бе приета в Европейския банков съюз и чакалнята на Еврозоната."

Загубата на работни места се отрази най-силно на мъжете и младежите. Правителствената схема за субсидиране на заплатите е насочена към запазване на голям брой работни места, но за възстановяването на нивото на заетостта ще е нужна по-активна политика на пазара на труда. Работната сила застарява и икономиката не може да си позволи намалено участие на пазара на труда.

Като силно отворена икономика, зависеща от износа, основно свързана с обработката на внесени от чужбина материали за производството на стоки за износ, възстановяването на България е изправено пред риск от последващи сътресения по отношение на външното търсене, предупреждава ОИСР.

Основен проблем пред страната се оказва и силното неравенство в доходите, което надхвърля това в почти всички страни от ОИСР. Регионите с големи градове движат растежа в България, докато много селски региони страдат от обезлюдяване и бързо застаряване на населението. Бедността остава висока, особено сред етническите малцинства, възрастните хора и децата, както и в селските райони.

Заключения

• Необслужваните кредити намаляват, но остават доста над средните нива за страните от ОИСР. Очаква се влошаването на икономическите перспективи да се отрази неблагоприятно върху качеството на активите, с оглед на потенциалното влошаване на финансовото състояние на дружествата и домакинствата, в резултат на пандемията от COVID-19.
• Конкуренцията на продуктовите пазари е слаба, като регулаторните бариери пред конкуренцията са по-високи, отколкото в почти всички държави от ОИСР.
• Повишаването на броя на квалифицираните служители е ключов приоритет за предприятията. Основното образование не осигурява солидна основа за придобиване на умения. Системата за професионално образование и обучение може да бъде рационализирана по по-подходящ начин, за да се отговори на търсенето на работна ръка.
• Въпреки значителните реформи в управлението ключовите институции за борба с корупцията не формират адекватна съвместна система за борба с корупцията, което води до фрагментирани действия и ограничено въздействие.
• Съдебната реформа постигна значителен напредък, но отчетността се нуждае от допълнително укрепване, като независимостта на съдебната власт трябва да бъде защитена.
• През последните години бяха установени няколко случая на наличие на лични интереси в отношенията между бизнеса и политическия елит. Липсва регулиране на лобистките дейности, а международните класации свидетелстват за предизвикателства при гарантирането на свободата на медиите.
• Механизмите за сигнализиране за нередности и защитата са сравнително слабо уредени.
• Въглищата се използват при почти половината от производството на енергия и са сериозен източник на парникови емисии и силно замърсяване на въздуха. Включването на разходите за околна среда в цените при изкопаемите горива е неравномерно в различните сектори.
• Енергийната ефективност е по-ниска, в сравнение с повечето страни от ОИСР, особено в сектора на жилищните сгради.
• Транспортната инфраструктура в регионите е слабо развита и не се поддържа. Броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия е висок. Общините разполагат с ограничени възможности и стимули за сътрудничество за подобряване на ефективността при предоставянето на услуги.
• Плоският данък върху доходите на физическите лица от 10% без необлагаем минимум, съчетан с вноски за социално осигуряване, създава висока данъчна тежест за домакинствата с по-ниски доходи в сравнение с други държави. Независимо от това, потенциалните ползи от бъдеща реформа трябва да се претеглят спрямо предимствата на сегашната данъчна система.
• Разходите за социални помощи за най-бедните са сравнително ниски, а делът на помощите за домакинствата с най-ниски доходи е малък, което, в съчетание с ограничено и неефективно определяне на подоходния критерий, отразява ниската ефективност от тези разходи.
• Близо 14% от населението и почти половината от ромите са без здравно осигуряване, а преките плащания, главно за медицински услуги, са сред най-високите в Европейския съюз. Болничният капацитет е висок, но някои региони имат остра нужда от повече общопрактикуващи лекари.

Препоръки

• Удължаване на срока на мерките за фискална подкрепа за семействата и дружествата и разширяването им в случай на активизиране на пандемията
• Осигуряване на ефективно и бързо използване на наличното финансиране от Европейския съюз в подкрепа на възстановяването.
• След като възстановяването започне, връщане към балансиран бюджет чрез увеличаване на приходите и подобряване на ефективността на разходите, както и гарантирането на фискална устойчивост в по-дългосрочен план.
• Създаване на допълнителни програми за социални обезщетения и заетост в защита на лицата, които не са обхванати от мрежата за социално осигуряване, и подпомагане на хората при преместването им на нови работни места.
• Задълбочаване на подкрепата на ликвидността за дружествата и домакинствата чрез финансовия сектор, ако това е оправдано.
• Увеличаване на случаите на разкрити злоупотреби и наложените санкции от страна на органа за защита на конкуренцията за картели и дружества, които злоупотребяват с монополно/пазарно господстващо положение.
• Осигуряване на универсален достъп за четиригодишните деца до образование в ранна детска възраст.
• Увеличаване на броя обучения на учители в средните училища за преподаване на ученици със специални нужди.
• Задълбочаване на ролята на обучението на работното място при предоставяне на професионално образование и обучение.
• Повече инвестиции в обхвата и качеството на политиките за активно участие на пазара на труда.
• Предоставяне на институциите за борба с корупцията на необходимите отговорности, координационни механизми и ресурси за изпълнение на ролята им.
• Въвеждане на ефективен и прозрачен механизъм за отчетност на главния прокурор в съответствие с международните стандарти.
• Укрепване на независимостта на съдебната власт, във връзка с изпитателния срок при назначаването на съдии и състава на Висшия съдебен съвет.
• Въвеждане на правилник за лобирането, включително кодекс за поведение, регулиращ отношенията на лобистите с народните представители.
• Защита на независимостта на медиите, за да се гарантира почтеността на публичните процеси на вземане на решения.
• Прилагане на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности, и стартиране на кампания за подобрено приемане на подаването на сигнали за нередности от страна на длъжностните лица и на обществото.
• Постепенно премахване на подкрепата за изкопаемите горива и привеждане в съответствие на цените на въглеродните емисии за сектори извън Европейската система за търговия с емисии (СТЕ), като същевременно се осигури защита за по-бедните домакинства.
• Подкрепа за преквалификация и пренасочване на съкратени работници във въгледобивните региони.
• Удължаване на подкрепата за саниране на жилища и подобрено насочване на средствата към групи с ниски доходи.
• Предоставяне на информация за ползите от инвестициите в енергоспестяване за домакинствата.
• Насърчаване на свързването на отдалечени региони с националните и международни вериги за доставки с помощта на инвестиции в транспортна инфраструктура и цифрова свързаност.
• Усъвършенстване на системата за сътрудничество между общините чрез намаляване на регулаторните бариери и засилване на фискалните стимули за подобряване на ефективността.
• Следва да се обмисли намаляване на данъчната тежест за физическите лица с по-ниски доходи в средносрочен или дългосрочен план.
• Облекчаване на критериите за отпускане и увеличаване на размера на социалните помощи.
• Рационализиране и опростяване на многобройните и сложни схеми за социални помощи, базирани на подоходен критерий, по-специално за семействата с деца.
• Повишаване на ефективността на публичните разходи за здравеопазване с цел подобряване на покритието и намаляване на преките плащания за групите с ниски доходи и уязвимите групи.
• Постепенно консолидиране на болничния сектор и изместване на фокуса от болнични към извънболнични грижи.
• Подобряване на управлението и капацитета на Националния съвет за координирането на политиките за интеграция на ромите и обхващане на всички заинтересовани страни.
• Предоставяне на техническа, правна и финансова подкрепа на общините и ромските домакинства за уреждане на имуществени права.